Къде се покриха проклетите свекърви - ...

И моята ...

Ясно бе, аз обаче със свекито си имам мир, хармония чак няма, но поне мир и кротки отношения има. Давам пример пак със собственото ми майче, че днес 5 телефонни разговора проведохме и все повече ми става лошо (нищо, че майките са в отделна тема, аз имам и брат не вярвам майка ми да бъде по-различна свекърва отколкото тъща, засега снаха няма). Значи в началото на годината с моя мил решаваме, че искаме кола, щото идва бебе и си трябва. Пари естествено няма и без да притесняваме никого решаваме да търсим заем. Ходим, питаме по банките, питам познати с разни потребителски заеми, решаваме каква да е колата(стара!), каква вноска ни е във възможностите да плащме на месец. Естествено казваме вкъщи на двете родителски двойки, НО! майка ми казва - как така със заем, аз ще ви дам парите (има тази възможност). Баща ми си трае, той отдавна не и се меси във финансовите решения - тя изкарва повече от него, той смята че тя може да си ги харчи както иска. Моя мъж не е много съгласен да взимаме пари така от майка ми, ама аз го убеждавам. Взимаме парите и купуваме десетгодишното возило (все пак не искаме много пари да взимаме, срам ни е). Всичко добре, обаче майка ми не спира да ми се меси в семейния живот - до кога няма да работя (аз съм в болничен след като съм осигурявана на минимална работна заплата - смятай колко е), защо искам да си ползвам цялото майчинство, то едно бебе лесно се гледало (лесно, ама едно време баба ми е гледала мен и брат ми заедно с нея, пък аз ще съм сама, всички работят), не ме ли е срам да ме издържа съпруга ми (той изкарва добри пари), колко харчим и защо поддържам такъв стандарт (знае, че АЗ ги харча и упрека е към мен, не към мъжа ми), защо не спестяваме (защо да спестявам - жилището е наше, кола някаква ни купи - за кво ми е повече, искам да си живея). Аз пари от нея не искам, тя ако ми даде за някой празник, или защото иска да ми направи поадрък - ок, добре, много благодаря, но никога не и искам пари. От неделя (бяхме на гости, живеем на 100км и по веднъж в месеца ги посещаваме) сме във война направо защото аз не си затраях и и казах какво мисля - няма право да ми се бърка в живота по този начин. Нито да ми натяква, че не съм викала на свеки майко (и майка ми не вика на своята майко, но аз трябва да викам, баси лицемерието). ТРЯБВА да си кръстя детето на родителите на мъжа ми (тва моята майка го казва, аз със свекитата се разбрах, че ще го кръстим както искаме). Снощи тихо и кротко моя мъж вика - дай пак да видим и да теглим заем за колата, да ги върнем тия пари на майка ти. Пък аз му казвам - ако знаеш колко исках АЗ да ти го предложа, но ме беше срам. Та така - сега обмисляме пак кредита да върнем парите и да си го изплащаме към банката. ИСКАМ СПОКОЙСТВИЕ! (обаче ме притеснява мисълта, че няма да иска да вземе парите и даже и да ги вземе пак няма да спре да се бърка)
Забележка - майка ми много харесва зет си, АЗ съм и тръна в очите. Много обидно за мен, но казва, че избора ми на мъж било най-доброто, което съм направила в живота си (ей от това нейно отношение най-много ме боли).
Толкоз от мен, много съм разочарована и сърдита. Другите жени като са бременни получават подкрепа и разбиране от МАЙКИТЕ СИ, аз..... Не искам да се самосъжалявам, но факт е, че ме боли ужасно.

Моята е свестна, на моменти ме дразни ама не го прави нарочно /аз съм си чепата/ Обичам да ходя във тях на гости искарваме добре а и готви страхотно, а като се има в предвид ,че аз не го правя -та кулинарните посещения ни идват много добре.
Абе немога да се оплача и децата гледа когато имаме нужда а и най хубавото е ,че в нищо не ни се бърка.
Май след време трябва да взимам пример от нея, че мъжа ми вчера каза ,че съм такова дудняло че от сега се чуди как ще спасява снахата и зетя от мен 

Не си само ти така. И моите родители защитават мъжа ми. Като ме дояде им викам, че в другите семейства всеки си защитава детето, пък в нашето мъжа ми го защитават неговите родители и моите, а пък мене кучетата ме яли. 

Е с това направо ме утрепа,така съм се смяла.

и моет свеки е свясно.даже кара мажа ми да ме глези,а когато отидем в тях не ми дава даже чинията да си вдигна.Но аз сам още прясна ,а и нося парвото внуче

Като дойде топлото време се увиват на кръг, лягат върху някои камък и се препичат на слънчице - по тая причина забравят да съскат много много 

Да, май трябваше отделна тема за майките...със свеки са ни почти перфектни отношенията, а живеем при нея. С нашите ада беше пълен, защото отначало бяха много против да се женя и да раждам дете на 21 години. Нейсе, примириха се. Отначало не искаха да ми дойдат на сватбата, защото нямало какво да се празнува. Като дойдоха Любо и свеки да ме искат официално, баща ми ги нареди едни как аз съм била еди-каква си  и едва ли не си вземат белята с мен, толкава ме сдухаха тогава, че през нощта щях да пометна, добре че бързо ме закараха в Шейново. Два дена след сватбата си излязох с приятелка до 8 вечерта, майка ми се обади по GSM-а и ме направи на пет стотинки къде хойкам, вече съм била омъжена жена, да си ходя да вечерям вкъщи, хората щели да станат пишман че са ме взели......докато и набия в главата, че въобще не са не такива отношенията колко нервни кризи са ми докарали тия телефонни разговори. Свеки си е говорила с нея как аз трябва да излизам, щото съм млада и да не си губя приятелите.
Сега, година по-късно са кротки и много си обичат внучето, но все още смятат, че е по-вероятно да се проваля, отколкото да успея. Ако имам кофти оценка на изпит "Казах ли ти, няма да се справиш с бебе и следване" ако имам шестица "Чакай да видим следващия" Няма едно "Браво" или "Нищо, следващия път ще успееш". Мъжа ми, приятелите ми и свеки обаче винаги са вярна агитка за моите успехи и затова вече само тях слушам, родителите ми съм ги оставила да пасат.

Аз съм си много доволна от свекито(принос за това има и факта ,че живее далеч) .Всеки път ми е кеф като идва на гости и с кеф и ходя на гости.Жената се съобразява и е много тактична.Може би значение има това,че е млада( 46г.).Като дойде тук се3 накъсваме да обикаляме по магазини и да се черпим насам-натам.С 2 думи доволна съм!

Ние с нашата свеки не се виждаме , тя не се обажда и ние /т.е. аз, защото мъжът ми си се чува с нея , ако обаче той я потърси/ тъй! Тя от мен не се интересува като човек , вълнувам я дотолкова , че съм жена на синът и майка на внукът и т.е. куртоазията задължава ...

Дотук като гледам, аз май най не съм случила на свеки. Не стига, че не сме й живели и ден в къщата, а от самото начало ни приютиха моите родители, ами от известно време - всъщност откакто почина баща ми, се опитва да командва и в нашия дом. Например: от кой пазар да пазаруваме, какви точно краставици да купуваме, щото тя купувала точно такива, с какво да перем и т.н. Пробва се дори да нареди в какъв ковчег да погребем татко и направи демонстративно намусена физиономия, когато аз избрах по-скъпия модел. Който аз платих, не мъжът ми!
До този момент детето, което вече е на 2 години и почти 4 месеца тя не го е гледала и една минута. То е изцяло на грижите на майка ми. Отвреме-навреме - на три месеца да речем, че понякога и по-рядко, идва, вижда я, носи някой боклук купен от магазините за 1 лев или някоя стара дрешка от детето на комшийката. За дъщеря ми това е просто леля и не можем да я убедим, че е баба. Тя казва: Не баба! Леля! Но и свекърва ми не се обръща по никакъв начин към нея - например ела при баба или нещо от този род.
Когато бяхме младоженци, което ще рече преди 11 години, ни канеше всяка неделя на обяд, но от години не го прави. Всъщност миналата година ни покани един единствен път на обяд, който при нея представлява възможно най-евтините меса и зеленчуци, намерени на Женския пазар. Да си призная предпочитам да го няма този обяд, защото изобщо не съм сигурна в качеството на това, което купува. За себе си и свекър ми купува все благини.
За детето, а и като семейство не ни е помогнала и с един лев. Всъщност парите в семейството идват най-вече от мен, защото аз имам големи доходи. Майка ми е пенсионерка, при съпругът ми нещата са в известна степен на приливи и отливи, но пак не са колкото моите. Тя не крие задоволството си от това, че мъжът ми вече не живее с нея - постоянно повтаря колко е щастлива, че не го вижда и че храни едно гърло по-малко. А пари имат със свекър ми в количества. Доскоро всяка година ходеха по екскурзии в чужбина. Живеят в самия център на София в апартамент близо 200 квадрата - двамата сам сами плюс една котка. Котката между другото е доста по-важна от внучка й. Отделно имат друг голям апартамент, който уж бил на мъжа ми, но го дават под наем и от този наем мъжът ми не вижда нищо. Но когато дойде ред за данъци, той ги плаща, че апартаменът си бил негов. Ако трябва да се плаща някой ремонт по двата апартамента, все опитва да изнуди за пари от нас. Като добавим, че свекър ми е бил години наред ветеринарен контрол на митницата в Калотина, само си представете какви пари са текли. Във всяка стая в момента имат по два телевизора, а наскоро купиха един малък и за тоалетната, че тя не може да пропусне сериалите. А са по два точно заради сериалите - имало такива, които се засичат като време и ги гледа едновременно с двете дистанционни в ръка, където стане по-интересно увеличава звука.
Като капак ще добавя само една нейна любима хвалба, която тя винаги повтаря с голяма гордост. Тъй като никак не се зарадвала от вестта, че е бременна, родила с нежелание. Като видяла бебето само обърнала глава на другата страна и казала: Как можах да родя толкова грозно бебе. После дошъл периода на коликите и тя започнала да го тъпче с разни неща само и само да не й реве: с коняк, с приспивателни и успокоителни за възрастни (а е здравен работник да му се не знае!) Просто се чудя как не го е уморила. Детето ревяло и ревяло, получило херния от рев и го оперирали. Как да е успокоило се и пораснало, за щастие здрав и прав мъж.
Е, кажете ми това нещо може ли изобщо да бъде наречено човек, не свекърва, и да бъде гледано с уважение? Аз се радвам, че срещите ни са толкова рядко, защото иначе нямаше да издържа. Между другото винаги съм се отнасяла с нужното уважение към нея като към майка на мъжа ми. Но явно и така не става.
Е, оплаках ви се. На никого не пожелавам да случи на такова нещо.

lulumba   ти ме разби , направо не вярвам, че една майка може да се държи така с детето си.

Мойто свеки е свестно, малко се опитва да ми прилага женски номера, ама и аз ги знам тези номера , така че не се хващам.

Нормално е някои неща да ме дразнят, все пак нов човек, с различни навици. Понякога много се паля и си дудна на ум, и сама си се навивам. После ми минава и приемам спокойно всичко. Убедена съм, че не всички мои навици и харесват, ама си мълчи в повечето случаи и гледа, като каже нещо и ние с мъжа ми не го направим, след още 1-2 посещания пак не го направим си замълчава жената  , и ни търпи. Живеем отделно, но всеки ден идва да гледа малкия и ми помага в домакинството.
Като цяло случих май  обаче имаме една колежка в работата, като си тръгнем и като се качи в авотбуса и като почне - млъкване няма, плюе си снахата, толкова е досадна, че се чудя , как ли живее горкото момиче с туй чудо, с кеф бих я стиснала тази за гушата. Бахти лапацалото и дудналото!

Льонеберя, и аз за много неща дълго не можех да повярвам, че се случват и че могат да бъдат факт. Но ги потвърди и лелята на мъжа ми. Всъщност, тя, Бог да я прости жената, бе много свестна и реално тя бе отгледала мъжа ми. Той много я обичаше и я приемаше като майка. Проблемът явно е в това, че свеки винаги е била любимото детенце на мама и тати, и те са я свикнали да командари и се разпорежда както тя реши. А и свекър ми е мека душа, той предпочита да не й се опъва, за да не му се кара много. Като задреме без да иска и захърка, тя бавно и методично навива вестник на руло и го прасва с цялата си сила по главата. Той се стряска, поглежда я виновно, взема си възглавницата и отива в другата стая. Имам чувството, че свеки мрази света и всичко в него, освен себе си.

Егати жената, то жена не е думата де. Това е ДЗВЕР. Добре, че не ти е в къщата.