Кога отписвате даден човек?

Доста съм търпелива, докато отведнъж не ми прекипи. Давам много шансове и общо взето съм много всеопрощаваща. Обаче кажа ли край - така е!

Бих искала да мога да "отпиша" родителите си, които спрямо мен са прекрачвали доста границите, но както разбирате, не е възможно, поради което сме в строго официални и любезни отношения през последните няколко години. На тях колко шансове съм им давала не знам - сигурно стотици...

[quote author=Kremi (двойна доза) link=topic=111489.msg2022715#msg2022715 
 -Когато липсата на чувството му за мярка надхвърли моето търпение.
-Когато в неблагодарността си е стигнал до крайност...
-Когато разбирам, че не може да управлява себе си...
-Когато ме разочарова повече, отколкото мога да приема и да простя...
-Когато виждам, че добротата му е лицемерна. Няма нищо по-лошо от лицемерната доброта. Тя отблъсква повече от откровенатата злоба...
-Когато започне да ми изтъква, че съм длъжна аз да се интересувам винаги от него, аз да съм на разположение по всяко време, а от другата страна е трудно да се зададе въпроса към мен - ами ти как си ?...
 [/quote]
МНого добре си ги систематизирала!То4но поради тези причини съм отписала една колежка дето отна4ало бе6е много мили4ка и добри4ка, но от година насам се държи точно по начините, които си описала!

И аз така. По-добре няма да мога да го напиша, така че няма да се напъвам.

Много бързо отписвам даден човек. Преди бях по-търпелива, ама вече не чакам дълго ако ме разочарова. Най-вече когато има разминаване между думи и дела и неспазени обещания. Иначе битовизми от рода на трохи по масата и хвърлени чорапи не ми влияят.

Аз да вкарам още един въпрос:

Колко време търпите да ви правят на луди?  Конкретно: "Аз ти казах, ти си забравил!", "Нали ми обеща, разбрахме се тогава, а сега се отмяташ!" - и то толкова убедително, че започваш сам да се чудиш дали пък ти не си забравил наистина...

?

От някого мога да преглътна повече, но има хора, които след една издънка отписвам - не мога да определя точно защо, просто се осланям на вътрешното си чувство и усещане за хората и рядко ми се случва да греша.

Gaming, моите родители с царе на точно този вид манипулации  Търпяла съм ги много дълги години - нали са ми родители. Сега си знаят - ако чуя нещо различно от ""Добър ден, как сте?" - затварям телефона... иначе и аз все се чудех проблеми с паметта ли имам или какво 

Отговор на тези въпроси можеш да намериш ТУК

Кога отписвате от живота си даден човек (Без значение дали той е съпруг, любовник, приятел, колега)...Кога настъпва момента на тегленето на финалната черта. Колко време след първото разочарование...Дни, седмици, месеци, години, в другия живот?
Ами аз съм доста добра душа  и обикновено ми трябват мнооого месеци и мноооого разочарования, за да отпиша даден човек, последната една година обаче имам напредък и съм в състояние да отпиша някой още при първата му сериозна издънка пред мен.
Кога за вас става нетърпимо размотаването му около вас?
Когато ми е предал доверието, приятелството, когато се е променил в лоша посока и колкото да му говориш той не иска да го разбере, когато изпростява и това му харесва, когато не оценява това, което правиш и си направил за него.
Когато думите и делата му тотално се разминат?
Когато връзката ви стане тегава откъм форма, или/и съдържание?
-Когато липсата на чувството му за мярка надхвърли моето търпение.
-Когато в неблагодарността си е стигнал до крайност...
-Когато разбирам, че не може да управлява себе си...
-Когато ме разочарова повече, отколкото мога да приема и да простя...
-Когато виждам, че добротата му е лицемерна. Няма нищо по-лошо от лицемерната доброта. Тя отблъсква повече от откровенатата злоба...
-Когато започне да ми изтъква, че съм длъжна аз да се интересувам винаги от него, аз да съм на разположение по всяко време, а от другата страна е трудно да се зададе въпроса към мен - ами ти как си ?...
Когато забележите, че сте строени на опашка за благоволението му заедно с масовката ?
Когато ви писне да се храните с трохи и да ви напояват капково, а сте нацепена жадна земя?
О да, това е много гадно, когато даваш-даваш, а в замяна трохи. Аз лично доста съм патила от това и много трудно съм си отваряла очите за хора, които съм мислила за приятели, а просто съм " се хранила с трохите " на тяхното приятелство 
Всички тези неща на куп могат набързо да ти изчерпят търпението. Не съм търпелива към глупаците и селяндурите, към комплексарите, към хора, които лъжат за спорта и лицемерничат !

Обида, лъжа, предателство, това са основните причини при мен ...

Писах много, но не можах да изчерпя въпроса, а половинчат отговор не искам да давам.
Ще се огранича само в едно изречение: Когато за даден приятел мога с открито сърце и чиста съвест да кажа, че "с такъв приятел - враг не ми трябва", Той е затворена страница в живота ми.

Като се замисля аз съм доста категорична в отношенията си. И когато преценя че с някого просто не искам да общувам - не го прав. Спирам да го търся. Прекъсвам възможността мен да ме търсят.
Поводи - най-различни. На чело на класацията са често стандартните лъжа, предателство, много грозна обида, злепоставяне.
Злопаметна съм и смятам тази си черта на характера за положителна. Пмогнала ми е в доста ситуации да се избавя от излишни приятелства и познанства.
Назад не се връщам.
И това което сега ме човърка, е че май мъжът ми все още не е разбрал правилно характера ми. Напоследък моментите, в който се разхожда по тънката граница на търпението ми са твърде чести, а многократно в прав и преносен текст  многозначително съм му по/казала, че в отношенията ми към него важат същите ми правила който са и при общуването ми с други хора.

Това последното не е много по темата, но днес ми е нервно и имах нужда да го кажа. Благодаря на който го прочете.

Ти всъщност искаш да кажеш, че те манипулират с това - Аз нали те помолих, пък ти забрави... Защото наистина не помниш да те е молила за нещо подобно 

Но ако наистина ти е поискала да свършиш нещо, то най-добре е да почне да го прави пред теб, ти да видиш, да се засрамиш и да поемеш нещата в свои ръце Или дори само да каже, че може и тя сама да го свърши, е достатъчно да те размърда
Аз поне така правя

Няма да повтарям Gaming и Ал Бънди, но и при мен важи с пълна сила.
Първо, зависи кой точно е човекът и какво точно е направил. По принцип, търпя доста, когато знам, че и аз имам вина при проваляне на някакви отношения, но ако насреща няма коректност, уважение, съобразяване и съпричасност - лесно слагам край.
Гаджета съм зачерквала, защото съм разбирала, че са с мен, защото имат някакъв интерес, а не любов или са ме правили на луда (примерно, канени сме някъде заедно и той се кълне, че ще закъснее малко, но ще дойде - оказа се, че просто е отишъл на друг купон и не дойде, а после заяви "Аз ти казах, ама ти не си ме разбрала.")
Колеги не съм зачерквала изцяло, но съм слагала граници (рядко изобщо имам близки отношения с колеги), когато усетя, че са лицемерни, интриганти, клюкари и подобни.
Дребни или случайни провинения прощавам лесно.
На наистина близки хора - родители, братовчеди, мъжа ми - съм прощавала и непростими за по-далечни хора неща, защото ги обичам, а компромисът е част от обичта.
Приятели зачерквам, когато ме предадат, излъжат, използват, опитат се да се налагат, изтъкват се колко повече са от мен, подиграват се и др. Моя много близка приятелка "зарязах" завинаги, защото от завист (или от някакво друго чувство) започна да пуска най-невероятни слухове по мой адрес).
Общо взето бързо пускам бариерата. След време, ако човекът направи опит да поправи грешката си, давам шанс, но винаги имам едно наум и отношенията се променят малко или много.
По тази причина имам много познати, но твърде малко приятели, но пък те са преценени и доказани във времето като такива.

Подкрепям напълно! Не  мога да кажа, че съм изключително търпелива натура, но се старая да не се втелясвам много. Забележа ли преднамереното и съзнателно (от постинга на Неспаска) - финиш. Другото отежняващо доста ситуации е, че съм зверски злопаметна - това е нещо, с което просто не можах да се преборя. т.е нямам такава ситуация "имам си едно наум" - или - или.