Днес си спомних за детските ми години, за това как си представях света на големите и как бързах да порасна...
Исках да съм археоложка когато порасна и да търся съкровища.
Преровях тавани и мазета и обикалях махалата...после дойде времето на певицата- мислех,че мога да стана новата Райна Кабаиванска...
С времето мечтите ми се промениха, а и се случи така, че изобщо не съм това, което исках да бъда като малка...да не кажа,че живота ми надскочи и най-смелите ми мечти .
Дъщеря ми,гледам има много по-земни и тривиални мечти-иска да се дипломира и да следва...нищо по-особено..дето се казва..а дали трябва да е така?...
Не е ли необходимо мечтата да е някъде високо и в опита ни да я достигнем да растем нагоре...
А вие какви искахте да станете когато пораснате?
Надминахте ли границите на мечтите си?
И за какво мечтаят вашите деца?