Е, то нетактични хора винаги ще има......
- Публикувана: 6 юли 2006, 11:48 ч.
- Последно мнение: 9 юли 2006, 23:40 ч.
Дразните ли се, ако...
Не !
Когато се роди синът ми, всички вкупом "замрънкаха", че е много грозен. Сестра му беше много красиво бебе и всички очакваха, и той да е такъв. Само баба ми, лека й пръст, ме подкрепяше , че като порасне ще стане хубав. И той стана !!! Да са живи и здрави, няма "грозни" бебета , има "грозни патета", които се превръщат в красиви лебеди !
Когато се роди синът ми, всички вкупом "замрънкаха", че е много грозен. Сестра му беше много красиво бебе и всички очакваха, и той да е такъв. Само баба ми, лека й пръст, ме подкрепяше , че като порасне ще стане хубав. И той стана !!! Да са живи и здрави, няма "грозни" бебета , има "грозни патета", които се превръщат в красиви лебеди !
Искам да уточня, че все още (слава богу) никой не ми е казвал директно, че бебо е по-хубав или обратно. Но малкия е със сини очи, а баткото с кафяви и понеже са различни понякога усещам по думите на хората ясни симпатии към бебчото. Това ме дразни в смисъл, че не искам баткото да си мисли, че не го харесват. Това е.
Но малкия е със сини очи, а баткото с кафяви и понеже са различни понякога усещам по думите на хората ясни симпатии към бебчото. Това ме дразни в смисъл, че не искам баткото да си мисли, че не го харесват. Това е.
Не само, че няма да ми е приятно да ми сравняват и обсъждат децата, но и смятам да не допускам такива коментари. Според мен, тези уж незлобливи думи могат да наранят едно чувствително дете и то да не ги забрави цял живот.
Не, изобщо. 
Те моите деца са така изключително красиви, че ако някой не го забележи, че даже и изкоментира противното, ще го помисля за неадекватен. А и моите са като близнаци.
Ако трябва да съм напълно сериозна - това не би ме натъжило. Специално моите деца са достатъчно красиви за мен и изобщо нямам нужда от потвърждение чуждо, за да съм напълно убедена в това. И по тази причина не бих се вълнувала изобщо. Но бих направила остра забележка, не за друго, а за да съм сигурна, че подобна глупост няма да стигне до децата.
Те моите деца са така изключително красиви, че ако някой не го забележи, че даже и изкоментира противното, ще го помисля за неадекватен. А и моите са като близнаци.Ако трябва да съм напълно сериозна - това не би ме натъжило. Специално моите деца са достатъчно красиви за мен и изобщо нямам нужда от потвърждение чуждо, за да съм напълно убедена в това. И по тази причина не бих се вълнувала изобщо. Но бих направила остра забележка, не за друго, а за да съм сигурна, че подобна глупост няма да стигне до децата.
Аз все още нямам второ,но няма изобщо да ми е приятно ако някой се изкаже така.Но има много нетактични хора. 
и аз мисля така! 
Дразните ли се, ако хората около вас, дори и роднини ви казват, че едното ви дете е по-хубаво от другото?
Само ограничен човек може да каже подобно нещо! С такива лични контакти не поддържам и ги избягвам.
"Дразнене" може би не е най-точната дума за мен,но наистина бих се притеснила,ако подобни думи бъдат чути от децата ми и окажат някакво въздействие върху тях.А при по-чувствително дете те със сигурност ще породят комплекси.Помня,че като по-малки племенниците ми се сърдеха,ако не им отделя еднакво внимание и на двамата.Тоест,децата забелязват много неща и си ги тълкуват със смисъл,различен от този,който ние влагаме...Примерно:"Леля/съседката/баба се радва/занимава толкова време на/със сестра ми,а мен ме попита само,как е в училище...Всички обичат повече сестра ми".И ако това се повтаря често,детето вече смята,че то е по-глупаво,грозно и т.н.т.За щастие има деца,при които подобни реплики минават "покрай ушите".Родителят си познава децата най-добре и трябва да прецени,дали и как да реагира в такива моменти.Реплики като "И двамата са много хубави" или "И двамата са много умни" сякаш успяват да стопират отсрещната страна и почти изключват повторни сравнения.
