Аз мисля, че за смъртта трябва да се говори открито! Може би обяснението трябва да е малко суховато... не знам аз така мисля... става дума когато се говори без да е във връзка с починал близък... ако детето просто попита... защо хората умират, какво става после с тях и т.н.
Аз лично не приемам обяснението за звездите и за това, че човека гледа отгоре... Напротив, на детето трябва да му е ясно, че човека няма да се върне! Няма смисъл от заблуди. Така само си създаваме ситуации да обясняваме после що сме казали едикакво си, а то не е вярно. Честно казано аз не помня първите разговори за смъртта. Сблъсках се когато почина едната ми баба. Бях на 12 г. тогава. Другата е починала когато съм била на 2 г. Просто не помня този момент. И нека не забравяме, че децата не се страхуват от смъртта, те просто приемат тия неща като факти! Не чувстват нещата като нас! Миналата година приспахме ирландския сетер на майка ми. Сега съжалявам, че й казахме като пита, че Лорди е избягал. Грешка от наша страна!!!
Уф, след всичко това искам да кажа, че мен лично ужасно ме е страх от смъртта... но явно трябва да се мобилизирам когато ми се наложи да обяснявам...