Какво да правя?

Абе, хора - жени най-вече. Чета ви темите всеки ден в секцията "Семейни отношения", накрая на всяка изповед от автора оставам с отворена уста.

Абе, момичета - абе, вие с какви мъже имате връзки, че чак се и сгодявате за тях. Бе вие нормални ли сте, самоуважение нещо да имате? Направо съм в потрес.

Изживяла си такава физическа и душевна травма и тоя, освен че те тормози, изкарва себе си жертва? Ти нормална ли си да си с него?

Но вие сте си виновни, щом позволявате да се държат с вас така, ще си търпите и лентяите/садистите и ще пишете теми в бг мамма.

Егати!

Но вие сте си виновни, щом позволявате да се държат с вас така, ще си търпите и лентяите/садистите и ще пишете теми в бг мамма. Егати!

Здравейте.Днес си направих регистрацията тук,защото вече не издържах на напрежението,което изживявам.Всичко попринцип беше наред между мен и мъжът ми.Нямаме все още дете.Нещото,което ни спира е случката,която ме сполетя преди година.Изнасили ме човек,който познавах.Просто беше психясал по мен.Не искам да разказвам за самата случка,защото все още при самата мисъл буквално ми се гади.Когато мъжът ми научи първата му реакция беше:”Край!Не искам повече да те виждам.” След няколко часа размисли и ме утешаваше...Бяхме се сгодили и подписали само преди 4 месеца.След това започна да се държи странно.Не ме целуваше,не ме прегръщаше...Не ме допускаше емоционално до себе си,а аз имах нужда от него.Затварях се в банята и плаках с часове,защото просто имах нужда от любов,а в същото време се отвръщавах от случката и се къпех като луда по хиляда пъти.След около 2 седмици след случката мъжът ми и аз проведохме разговор,в който той искаше от мен да спра да му казвам”Обичам те” “Важен си за мен” сещате се...Нещата,които казва жена,когато обича.Той искал да му помогна да забрави за случката.Аз бях изумена...Казах му,че аз съм травмираната,разбирам,че той също пострада от това,но той започна да изтъква само себе си като най-голямата жертва.Изпаднах в депресия.Изоставих всичките си познати,не излизах.Започна да се дразни от всичко.Дори започна да се дразни като го тагвам в фб на снимките ни с него.Започнах работа.Започнах леко да се разсейвам от случката,защото се затрупвах от работа.Запознах се с приятелят ми преди 5 години.Сега съм на 30...В началото подаряваше цветя...Беше мил,може би половин година преди да се случи ужасната случка той спря да се държи мило с мен.Спря с изненадите.Дори едно цвете ме радваше...Сега искам вече да имам дете.Без предпазни средства го правим.Но проблема с изнасилването стои между нас.Понякога сякаш нарочно прави скандал и намесва изнасилването ми.Понякога се държи все едно всичко е наред и винаги,когато се скараме имам чувството,че е бил лицемерен.Аз както казах съм на 30,той е на 34...Ако иска дете до сега трябваше да се получи.Чувствам се виновна,че изнасилването ми провали връзката,но може би и без него пак щеше така да се държи.
Тук в форумът има мъже и жени.
Искам просто мнението ви.Той казва,че е по-голямата жертва и че трябва да го накарам да забрави за случилото се.Аз мисля,че е време да спрем със секса без презерватив и да си тръгна.
Много искам дете от него,обичам го,но държанието му е нетърпимо.