Друго мнение за детските ясли!

           Ние с теб май заформихме диалог и рискуваме да отегчим останалите.Първата част от цитата ти ,която използвам изобщо не е вярна и това пиша от три дена.Лично аз не знам къде  "децата са ежедневни свидетели на невероятни изпълнения на недоволни от живота служителки".Защо не кажете това е еди коя си от еди къде си.По тази причина увисна телевизионното предаване.Само приказки и клюки и нищо конкретно.За това вероятно е повдигната и тази тема.
                        А за това кой колко е работил и за колко мисля,че в това отношение като стаж съм пред теб,а като заплата не смея да твърдя подобно нещо.Но не си мисли,че в момента няма учители,които си вършат перфектно работата и за 200 .лв.Ако обратното беше истина нямаше да има нито ДЯ,ДГ, нито училища.Обидно е да се критикува и принизява работата на стотици хиляди заради няколко .Мисля,че няма професия ,в която ВСИЧКИ да са суперпрофесионалисти и безгрешни.А качествата на учителите се потвърждават от техните ученици,които са добре приети от ДГ в 1 клас ,а по-късно печелят и международни награди.Ако всички са "недоволни служителки" как им поверявате децата си?Не е ли безотговорно да не потърсите "отговорни служителки"?
                       За инициативите  - тук са няколко мамчета,които се организираха и се борят за по-добър живот на децата си и т.н.Но от моите наблюдения не срещат особена подкрепа от доста от пишещите във форума.Да не коментирам,че тяхната преценка в повечето случаи се базира на реалността и толерантността.За това им пожелавам успех и ако имат нужда ще помагам с каквото мога.     

А относно претенциите на родителите - ами това дете да не е намерено на улицата, много ясно, че ще съм с претенции и ще си гледам докрай нещата
и аз съм на това мнение! то и майчинството е 160 лв. майките какво да казват: "как пък не дойде един министър да ми донесе бонбони, че си гледам детето", така ли???? който преценява, че иска и ще се справи-ражда си дете (дечица) и си ги гледа по възможно най-добрия начин за него, който не може-чака и т.н.

баба ми 40 години е детска учителка, веднъж не я чух да се оплаче от нещо, а и сега 30-40 годишни хора я спират по улицата, за да я поздравят като тяхна възпитателка!!!!
не карайте хората да се чувстват длъжни, за това, че си вършите работата!

Р.S. нямама предвид нечеститененто на професионалните празници, това е друга тема!

Същото е и за моите баба и дядо, били са учители в малък град, и днес където и да отидат са техни ученици - в телевизията, кметове, в банката, лекари, зъболекари. Много е приятно да видиш невероятното уважение, с което се отнасят към тях.
Наскоро оперираха дядо ми, хирургът - негов ученик, вниманието на този човек, респектът, който имаше към дядо ми, просто нямам думи да го опиша. А са минали повече от 30 години, когато е бил ученик.
В техните очи виждам истинското признание и смисъла на тази професия.
Всичко друго са празни приказки и оправдания, май вече го казах веднъж.

Много е важно хората,които се грижат за нашите съкровища да обичат децата . Заплатата в случая не е от голямо значение.Лелката ако не обича децата и 1000лв да и направиш заплатата няма да си промени отношението към тях .
Има хора които не стават за тази работа и немога да разбера защо се насилват да я работят
А за подаръците по празници защо не ,един доволен родител с удоволствие ще купи и 1кут.бонбони дори ,като се има предвид ,че детето прекарва повече време там отколкото в къщи.Яслата и градината им стават 2ри дом  и уважението трябва да е взаимно

И сега последно,за да не отегчим наистина останалите.
Съгласна съм,че не трябва да слагаме в кюпа всички.(http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=72352.20)
Но твоят позитивизъм и задоволство от начинът на общуване с децата в детските градини не е ли по-скоро другата крайност.

А и сега си мисля,че за някои това,което за мен са невероятни изпълнения,за други е просто част от ежедневието.Е,не.За мен не е.Това е разликата.Аз намерих решение за моето дете.
Не мисля и че работещите в детските градини имат някаква специална нужда от словесна защита.Би трябвало действията им да са това,което ги защитава.

четох мненията по диагонал и затова се извинявам, ако повторя някого...
да, мислила съм често по тези въпроси. винаги съм твърдяла, че не е редно 2 лели да гледат 30 деца. не само не е редно, но е и невъзможно. и при най-добро желание не можеш да си навсякъде с 30 щъкащи деца на възраст под 3 год., не  може всички да са преобути на секундата и опазени и никой никого да не е ухапал. затова едно време/време, което иначе не одобрявам/ имаше правила - децата да са максимум 15 в група. персоналът на детската ясла не е виновен за тази ситуация. за сега решение в рамките на държавните ясли, аз не виждам. затова детето ми ходи на частна такава. но не всеки може да си го позволи...НО и винаги съм твърдяла, че когато се хванеш с една работа, трябва да я вършиш както трябва. ако не ти оттърва - алтернативи много! не е редно жената, която носи отговорност за 30 деца да взема 195 лв, но щом се е съгласила, не може да ги взема, без да поема тази отговорност! и не съм съгласна, че ще ми искат спонсорство като условие да запишат детето ми. винаги бих помогнала, но това да се превръща в гаранция за по-добро отношение към детето е пошло! не съм съгласна и да го вземам в 18, след като работното време е до 19. и да го намирам облечено през зинмата и изкарано да ме чака 1/2 час пред вратата, защото идвам в 18:30.  колкото до "честит 8-ми март" или "Весела Коледа" - това е въпрос на възпитание. а цветята и бонбоните са по желание, а не по задължение.
много дълго стана...нещата не са черно-бели и  трябва толерантност и от двете страни. така мисля аз...може и да греша...

Не е необходимо наистина,но позитивното отношение винаги предполага подобно,а и    Тези случаи не се единични и в големия град учителите и тези от ДГ също срещат порасналите си деца,даже гледат децата им.Това исках да кажа и моето "позитивно мнение" се потвърждава от живота,от отношението на децата след като излезнат от ДГ.Колко пъти те идват на първия учебен ден да поздравят бившите си "лелки"?Да споделят своите нови радости с предишните си учители. 

Попадала съм и на професионалсти, и на такива дето им е криво, че работят там. За някой водещ фактор е любовта към децата, за други- единствено заплатата (която наистина е много малка).

        Спор по въпроса не може да има.

Aз, обаче нещо не можах да схвана. Около какво искаш да се обединяваме, конкретно. Започна темата с едно, а сега нещо друго... Явно искаш да ни кажеш нещо, но аз лично не разбирам и затова темата отиде в друга посока. Може би пак бъркам нещо

            Мисля,че за това колко са майчетата при протеста става дума.То приказки мнооооого ама като трябва някой да направи нещо или да застане "очи в очи" с проблемите нещо не се получава.А мисля,че има тема за социалните  искания и инициативите на момичетата от форума.И съм сигурна,че едва ли някой е против тях,ама май и с електронна подкрепа - гласуването имам предвид -пак не се събраха много гласове.

Ако е за това - да, съгласна съм, но ми се струва, че авторката иска нещо друго. Имам предвид начина, по който започна темата, а и самото заглавие говори друго. Затова се пообърках малко. Съгласна съм за протест за увеличаване броя на ДЗ, намаляване броя на децата в група, увеличаване на помощния персонал, подобряване условията, но... Отношението възпитател/дете и възпитател/родител, вършенето на работата както трябва и не през пръсти, според мен не зависи от по горе изброените.

И аз бях на срещата с кмета във Варна. Какво значение има колко майки са се събрали? Имаше достатъчно, имаше и въпроси, и въпрос за яслите зададох. "Да, права сте, имаме програма, имаме решение за... и за..., 40% от бюджета отива за образованието и т.н.". "Кога може да се очаква разширение на яслите и строеж на нови?" - "Не по-рано от догодина"
Влакът е изпуснат - аз така виждам нещата. 15 години трябваше да минат, за да се започне да се мисли за решение (защото реституираните ясленски сгради не са от вчера, а информация за това колко деца биха посещавали ясла в следващите 1-2 години може всеки да получи)

Добре, lz3mi, какво да направим? Да се съберем хиляди пред Общината? Предполагам, че ти, като човек вътре в нещата от години, ги виждаш много по-добре. Според мен с митинги не става. Предложи нещо!

Ако просто трябва да се съгласим с фактите, които пишеш - ОК. Ако са ти омръзнали молбите на родителите - разбирам те. Ако искаш морална подкрепа за труда ви - имаш го! Можеш да си сигурна в това. Няма родител, който да е поверил детето си на вас и да не оценява труда ви. Това не значи, че, когато има непрофесионализъм, в името на това да не ви обидим, трябва да замълчим. А и то не е обида, а възможност да се промени нещо от ваша страна. Ние с каквото можем - помагаме, никой родител няма да откаже да направи нещо за яслата, ако вижда, че е полезно, логично обяснено и перспективно.

Та, какво е твоето предложение да се увеличи ресурса на една ясла?

Включвам се в подкрепа на авторката на темата. И на персонала в детските заведения изобщо. Моето дете на ясла не е ходило, впечатленията ми са само от детската градина. Мога да кажа че съм доволна от учителките, въпреки че съм претенциозен човек. В същото време познавам много недоволни майки на деца от групата на сина ми. Например, идва майката да вземе детето си и вижда, че му е развързана обувката. " Георгиева сега къде блее, не може ли да му завърже обувката!" И това при положение, че жената отговаря за 25 деца, като в момента ги изпраща и се опитва да осъществи и обратна връзка с родителите.
Или пък, госпожите дали 10 лв. за материали за тържеството, понеже детето на касиерката отсъствало по-дълго време и не могли да я открият, тя отказва да ги възстанови, защото трябвало директорката да отпусне пари за това.
Понякога се събират пари за нещо по инициатива на директорката, после някой подал жалба в общината срещу госпожите.
Никой не се сеща да занесе почерпка за децата за някой празник или за тържеството, чакат госпожите да кажат, а те вече така са се свили, че не смеят дума да обелят.
Наистина как може да се работи при такава липса на заинтересованост от страна на родителите? Как тези жени да запазят мотивацията си? Как може да има все още хора, които смятат, че държавата е длъжна да им отгледа децата, и да имат само претенции без никаква съпричастност? Къде отиде възрожденския просветителски дух на българина? Социализмът научи хората само да чакат някой да им дава, без да поемат инициатива. Не ме погвайте сега, не говоря за "спонсорства" от порядъка на 300лв. Говоря за дребни неща, които биха направили по-комфортно пребиваването на децата ни. И за заинтересованост от страна на родителите, съпричастност към работата в детската градина,  която да мотивира учителките.