Приятелки не ми вдигат телефона.

  • 3 849
  • 47
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 10 918
Аз не мога да разбера тези правещите се на ударени, не могат ли да кажат, не искам да контактуваме вече или не мога да изляза, имам планове, вместо този нелеп игнор.
Всеки си има проблеми, грижи, задължения, но не е нормално да се държиш с хората, които уж са ти близки по такъв начин

# 31
  • Буркина Фасо
  • Мнения: 13 345
аз пък не мога да разбера след като не ти вдигат телефона защо трябва да досаждаш със звънене ? що за нахалство е това ?  Laughing

# 32
  • София
  • Мнения: 8 011
Понякога не става въпрос за игнор, а за натовареност, изпушване, желание да се усамотиш, по-приоритетни задачи и т.н.
Аз така отсвирих една приятелка, която ме влудяваше с репликата "Ама ти защо не ми се обаждаш?". На няколко пъти се опитах да й обясня, че светът ми не се върти около нея, то не бяха фасони, цупене, накрая просто престанах да я търся.

# 33
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Не може или поне аз не допускам да съм на разположение по всяко време за разговор. Има периоди, в които си изключвам телефоните и близките ми знаят това. После виждам кой ме е търсил и само на определени връщам обаждане.

# 34
  • Мнения: 10 918
Ооффф, хич не съм досадна. Имам бебе, уча даже в момента, гледам си домакинството и нямам и 5 минути да се погледна в огледалото, обаче като ми звънне приятелка вдигам телефона, обаждам се после или пиша съобщение.
Изкарахте се най-натоварените хора на света, дето са толкова изпушили, че едно „как си” не искат да чуят/ кажат. Айде няма нужда от толкова превземки, да ви съжали човек колко сте натоварени. Просто не ви пука за дадени хора, ако има желание, има и време.
А за тази ми въпросна приятелка и звъня веднъж на две седмици с желание да се видим за 30 мин някъде на кафе. Спокойно, не и звъня през 5 минути да я тормозя...

# 35
  • Мнения: 7 434
Сега от темата научих, че толкова много хора не си вдигат телефона, а и смятат, че това е нормално. Аз си вдигам винаги, ако някой ми досажда, тактично го разкарвам. Защо да се крия като мишка? И друго ми прави впечатление, явно много съфорумки не са наясно с понятието "приятелка" и каква е разликата между приятелка и позната.

# 36
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Личното ми пространство не включва разговори. И не, не защото нямам време, а защото времето си е мое и аз решавам дали да го ползвам за разговор или просто да правя нещо, което аз реша и да не бъда обезпокоявана за едното как си. Съобразявам се с времето и на приятелите ми и често преди да се обадя - пиша с въпрос дали е удобно. Ако не ми отговорят, значи ще се състои по-късно разговорът и нямам драми с това.

Липсата на отговор не значи криене.

# 37
  • Мнения: 939
Сега от темата научих, че толкова много хора не си вдигат телефона, а и смятат, че това е нормално. Аз си вдигам винаги, ако някой ми досажда, тактично го разкарвам. Защо да се крия като мишка? И друго ми прави впечатление, явно много съфорумки не са наясно с понятието "приятелка" и каква е разликата между приятелка и позната.

Амо понякога и практичността  не помага.
Помогнах на моя позната два пъти..тя ме взе за лично такси и на повикване. Звънеше ми постоянно..да се видим или за услуга.Звъня ..знвъня,писа..писа..и спря да ме тормози на края.Аман!

# 38
  • София
  • Мнения: 8 011
А мен ме учудва, че толкова много хора възприемат приятелството като кол център 24/7. Приемете, че съществува и друг тип хора, за когото приятелството се изразява не в количеството разговори, а в типа отношения. Имам приятелки, с които се чувам веднъж на няколко месеца, което не означава, че при нужда няма да се отзоват и двете страни. И че отношенията могат да бъдат близки и без да се чуваме през ден. В днешно време да очакваш, че всеки ще отреагира на минутата на позвъняването е нереалистично. А пък ако е нещо важно, има милион начини да известиш.

# 39
  • Мнения: 574
Просто не ви пука за дадени хора, ако има желание, има и време.
Не съм съгласна с това.
Аз и семейството си отсвирвам по същия начин, слава богу го приемат без драми, приятелите ми също.
При положение, че не искам да чувам никого, дори едно "как си" не е уместно. Явно не съм напълно окей и не ми се обяснява, предпочитам да не натоварвам хората с настроенията си и да се изнервяме взаимно.

# 40
  • София
  • Мнения: 591
При мен пък е обратното.
Напоследък имам моменти в които просто не желая за разговарям с никого и нито вдигам, нито отговарям на съобщения.
Да, сигурно изглежда гадно и грубо, не е нищо към тях самите, просто лична нужда.
И да, някои после ми се сърдят по 1-2 седмици, други, които ме познават до болка даже не бележат, ако не съм им вдигнала.
Понякога толкова си напрегнат и безмълвен, че не ти се иска да изговаряш и споделяш мислите си. А точно с близките изкуствените любезности повече натоварват, отколкото мълчанието.
Личното ми пространство не включва разговори. И не, не защото нямам време, а защото времето си е мое и аз решавам дали да го ползвам за разговор или просто да правя нещо, което аз реша и да не бъда обезпокоявана за едното как си. Съобразявам се с времето и на приятелите ми и често преди да се обадя - пиша с въпрос дали е удобно. Ако не ми отговорят, значи ще се състои по-късно разговорът и нямам драми с това.

Липсата на отговор не значи криене.
Hands Plus1

# 41
  • Мнения: 8
Благодаря на всички за отговорите. Всеки си има мнение и живот. Неприятно е че в това напрегнато ежедневие се оказва че няма и с кой едно кафе да идеш да пиеш. И това боли и поне за мен си е част от списъка за проблеми за решаване. Неприятно ми е че не съм искала да използвам никой, по скоро аз решавам проблемите на кой ли не и накрая получавам това в замяна. Незнам в какъв свят живеем но не е от най хубавите.

# 42
  • Мнения: 7 006
Какъв е тоя зор за "приятелства"?
Я се научи да бъдеш самодостатъчна,и компания винаги ще имаш.

Егати драмата,някви девойки не ме искат в компанията си,пък аз ще ги наричам "приятели"?

# 43
  • Мнения: X
Просто не ви пука за дадени хора
Да. Имаме пълното право да не ни пука за дадени хора.

# 44
  • Мнения: 10 918
Просто не ви пука за дадени хора
Да. Имаме пълното право да не ни пука за дадени хора.
Е, и на мен не ми пука за масата народ, но за хора, с които над 10 години сме делили  едно жилище, храна, лошо и добро и т.н. например, ми пука и жалко, че в един момент въпросния човек решава да те игнорира там по някакви си причини.

X Реклама

Общи условия

Активация на акаунт