И се замислих - какво ни кара да искаме луканки, сирене, фини кори, джоджен ( мента, гьозум ), лютеници, морени, семки и алергозан?
Да си призная, докато живеех в България много рядко съм искала всичките тези неща.
дори сирене почти не ям. за луканки да не говорим.. не са били част от ежедневието ми, без което сега да не мога...
а сега чета, че хора с риск от глоби, конфискации и тн, пренасят луканка през морета и океани.
дали това е просто апетит? Или е нещо повече? сигурно...
Меланхолия по българското... , патриотизъм? не вярвам, тук има доста критичност по отношение на БГ. евтин битовизъм?....и това не е, защото ( поне за мен) луканката е била винаги символ на лукс, на новогодишна трапеза.
та, нямам ясен отговор за себе си - на който му се нищи този въпрос - давайте!