Здравейте, случаят е следният.
Доведеният ми син е на 9 години, майка му и баща му се разделиха като беше на пет. Майката замина за Англия малко след това и до момента е там. Подготвителната година малкият живя с баба си по бащина линия, от първи клас до сега е с нас.
Проблемът е, че майката непрекъснато му обещава, че ще го вземе, "още малко" и прочее, в същия дух. Детето се надява, мина много време вече и поведенческите му проблеми започнаха много да се задълбочават. Нещата вкъщи не са много добре също, омразата му към мен расте.
Преди да почна да притискам майката да почне да го взима и да прекарва време с нея сумарно за 2 години не беше прекарал с нея и три месеца. Миналата година, като се запънах, беше с нея пролетната и лятната ваканция, сега замина за лятото. Мъжът ми не е особено щастлив от това, иска детето да е нон стоп при нас, даже и с баби и дядовци да не се вижда, което макар и с известно основание граничи малко на моменти с родителско отчуждение. Само че това не е ОК. На малкия му липсва майката, вкъщи обстановката е отровна, направо не се живее на моменти. Като отворя дума майката да се ангажира повече веднага и двамата почват да извъртат, че едва ли не не съм искала детето. Първи и втори клас бях много ангажирана с него, наваксах му много от социалното изоставане, въпреки СОП-а беше отличник. Трети клас се оттеглих след като пометнах, защото вече не издържах на ежедневните му интриги, рев, злоба и т.н. и се ограничих до битовото му обслужване, готвене, пране, гладене, водене на училище, гледам го като баща му е на работа. Успехът му спадна, поведенческите му проблеми ескалираха, имахме и случай, в който си позволи да ми посегне.
Малкият категорично е нещастен, не иска да е с нас, а с майка си. Тя все го лъже, че ще го вземе, включително му беше казала и за сега, похвалил се в училище горкият, но нито с мъжа ми е говорено такова нещо, нито е решено, даже апаратче за зъбите сложихме с натягане, което по същество значи, че възнамерява да го върне. Мъжът ми така или иначе иска да е тук, но детето има нужда от майка си повече.
Голямата ми дилема е следната. Искам да притисна майката да си идва по-често или направо да се прибере за малко, за да се тушира напрежението. По принцип не е моя работа, мъжът ми трябва да го свърши, но той желае точно обратното, намаляване на контакта. А контрата е в мен, детето прекарва дефакто най-много време с мен и аз съм като отточна тръба, което вече започва сериозно да ми писва. Не става дума детето да се махне, при двама живи родители трябва да е поне с единия, но и в този ад не се живее. Ако не се укротят нещата ще ми замине и семейството, а щом ме касае имам право да взема мерки. Въпросът е кой да натисна да се ангажира майката повече, мъжа ми, който няма да направи нищо, или директно да си говоря с нея да си поема майчинските задължения и да спре да мъчи детето, а чрез него и нас.
Доведеният ми син е на 9 години, майка му и баща му се разделиха като беше на пет. Майката замина за Англия малко след това и до момента е там. Подготвителната година малкият живя с баба си по бащина линия, от първи клас до сега е с нас.
Проблемът е, че майката непрекъснато му обещава, че ще го вземе, "още малко" и прочее, в същия дух. Детето се надява, мина много време вече и поведенческите му проблеми започнаха много да се задълбочават. Нещата вкъщи не са много добре също, омразата му към мен расте.
Преди да почна да притискам майката да почне да го взима и да прекарва време с нея сумарно за 2 години не беше прекарал с нея и три месеца. Миналата година, като се запънах, беше с нея пролетната и лятната ваканция, сега замина за лятото. Мъжът ми не е особено щастлив от това, иска детето да е нон стоп при нас, даже и с баби и дядовци да не се вижда, което макар и с известно основание граничи малко на моменти с родителско отчуждение. Само че това не е ОК. На малкия му липсва майката, вкъщи обстановката е отровна, направо не се живее на моменти. Като отворя дума майката да се ангажира повече веднага и двамата почват да извъртат, че едва ли не не съм искала детето. Първи и втори клас бях много ангажирана с него, наваксах му много от социалното изоставане, въпреки СОП-а беше отличник. Трети клас се оттеглих след като пометнах, защото вече не издържах на ежедневните му интриги, рев, злоба и т.н. и се ограничих до битовото му обслужване, готвене, пране, гладене, водене на училище, гледам го като баща му е на работа. Успехът му спадна, поведенческите му проблеми ескалираха, имахме и случай, в който си позволи да ми посегне.
Малкият категорично е нещастен, не иска да е с нас, а с майка си. Тя все го лъже, че ще го вземе, включително му беше казала и за сега, похвалил се в училище горкият, но нито с мъжа ми е говорено такова нещо, нито е решено, даже апаратче за зъбите сложихме с натягане, което по същество значи, че възнамерява да го върне. Мъжът ми така или иначе иска да е тук, но детето има нужда от майка си повече.
Голямата ми дилема е следната. Искам да притисна майката да си идва по-често или направо да се прибере за малко, за да се тушира напрежението. По принцип не е моя работа, мъжът ми трябва да го свърши, но той желае точно обратното, намаляване на контакта. А контрата е в мен, детето прекарва дефакто най-много време с мен и аз съм като отточна тръба, което вече започва сериозно да ми писва. Не става дума детето да се махне, при двама живи родители трябва да е поне с единия, но и в този ад не се живее. Ако не се укротят нещата ще ми замине и семейството, а щом ме касае имам право да взема мерки. Въпросът е кой да натисна да се ангажира майката повече, мъжа ми, който няма да направи нищо, или директно да си говоря с нея да си поема майчинските задължения и да спре да мъчи детето, а чрез него и нас.
То е ясно, че ако е искала досега е щяла да го вземе, но така или иначе родителството не е по желание, да са мислили преди да го доведат на този свят. Ще има взрив сто процента вкъщи ако взема нещата в свои ръце, но рано или късно този барутен погреб ще се взриви, няма смисъл да се мъчим всички. 
