Защо решихте да имигрирате?

Блаже,
не се измъквай така  питанката все пак е защо отиде там 

Дидонката 
кажи ти сега имаше ли такава среща в МОНТРЕАЛЕС или ДА 

Амиииии
Преди 5 години един хубав пролетен ден исках да иzляzя с приятели, но се окаzа 4е вси4ки са zаети.Много ми докривя. Брат ми бе6е ве4е подал документи zа кандидатстване в Университет в Германия.Ве4ерта просто zаявих на на6ите, 4е искам и аz
В сьЩото време кантората, кьдето правех практиката и кьдето трябва6е да по4на след дипломирането ми фалира и роzовото ми бьдеЩе в БГ вече не беШе никак роzово
Оттук нататьк историята ми е копие на историята на ПепеляШка. Дойдох на майтап и тя работат zагрубя Сега ве4е неЩата са други

Всичките ми приятели, познати и колеги говорех за имиграция и живот извьн БГ. Аз сякаш бях единствената тогава, идеалистка която вярваше вьв и искаше живота си в БГ, колкото и сив понякога да беше той - бях се превьрнала буквално в робот/сега като се вьрна назад/ - работа, вкьщи, работа и обратно вкьщи.
Един прекрасен ден/тоест привечер/ се запознах на едно парти с един прекрасен човек..и макар и чужденец....ние се разбирахме сякаш на нашия си език, комуникацията течеше толкова лесно и времето минаваше така бьрзо, че станахме добри приятели за кратко време.
Та така, след дьлга кореспонденция и посещения той на мен и аз на него, решихме, че не можем да живеем един без друг на далечно растояния . Наложи се аз да си напусна работа в БГ, да сменя начина си на живот, но в замяна на това имам любов, уважение и дом с усмивка
Така, че причината ми за имиграция беше моя мьж.


пс:Вратите за БГ са винаги отворени и ако бьдещето ни предостави по добри вьзможности за стандарт на живот и кариера в БГ - бихме се развивали и там.

Ами не всички излязоха несериозни за съжаление, но така или иначе аз се срещам с 3-4 мами от форума, с които живеем близичко...

Късмет

Ха,ама кога съм я пуснала таз тема,бре? ...но все още съм на същото мнение,де!

мъжа ми първи  дойде тук, след година хванах хлапето за ръка и дойдох в една страна, за която не знаех почти нищо.
никога няма да забравя сълзите, които ронех на детската площадка като виждах детето си как се върти около тукашните деца и се чуди защо не могат да се разберат.
много, много труден момент- много въпроси, много чуденки, събиране на багаж, кошмарни сънища, неясно бъдеще (то пък къде ли е ясно), разбито сърце, смесени чувства.... но както става по добрите филми, любовта побеждава, има ли я -всичко се преживява.

сега мога да кажа, че не съжалявам. ако се наложи да се прибера , испания ще ми липсва ужасно. сигурна съм, че всичко това ще го изживея отново, а може би и по-силно, но с обратен адрес.

Имах огромна, непоносима, заслепяваща, унищожителна любов....Нещата обаче се прецакваха сериозно, въпреки че все още бяхме заедно. Аз усещах, че трябва да се разкарам от тази връзка, но все отлагах, пустата му любов...Той мечташе денонщно да замине за Америка, ставаше и лягаше с тази мисъл. На мен Америка ми беше през.....ушите. Исках ако ще ходя някъде, то да е в Европа, защото смятах, че в Европа е школата, в която искам да развивам своя професионален път. Луд по лотарията Зелена Карта, той буквално насила ме накара да пусна и аз едно писмо...Казах му да пише, да брише, да прави там каквото трябва и да не ме занимава, само да ми даде да се подпиша, ако трябва нещо...Човека спретнал по едно писмо - отделно за него, отделно за мен, бяхме само гаджета, не семейство. Нагласи ги, оправи ги и аз понеже имах път до Централна поща, ги пуснах и забравих моментално за тях. После връзката ни съвсем западна, човека беше творец, на изкуството и го вееше вятър на бяла кобила....виждаше и се края на историята...След няколко месеца идва един голям плик в пощата и аз си викам"тия от Мтел няма ли да ме пропуснат веднъж" - мислех си, че е сметката за телефона - тогава идваше в големи пликове....Отварям ..."Congratulations, bla bla bla"... Въх! Ни напред, ни назад...Никого не познавах в Щатите, на никого не можех да разчитам, голяма беля си хванах, си мислех.....Чудих се и маех дали да правя тази голяма и трудна крачка-сама жена на непознат континент, но реших, че ако се откажа (не ми е в природата по начало да съм слабохарактерна) , та ако се откажа, цял живот после щях да се чудя какво ли съм изпуснала....А и нищо не ме задържаше в БГ....Подвизите и чудесата, които извърших по нататаък са достойни за 3578 серии на Дързост и красота и няма да ви отегчавам с тях, но в крайна сметка аз заминах за неговите бленувани Щати, а той остана в БГ....После много бързо дръпнах тук, на втората седмица след пристигането ми започнах работа във фирма за недвижими имоти, в най-скучния отдел, след три месеца ме поканиха в Маркетинговия обаче, купих си кола на третия месец, а след една година си намерих работа по моята специалност. И мъж си намерих без да искам  и взех че се и ожених и на всичкото отгоре го обожавам
Та така емигрирах - друг ми пусна писмото, аз спечелих, той остана, но пък не съжалявам и се наслаждавам на всеки ден от живота си тук.

Хайде и аз да дойда да си поплачем заедно 

HOLY, как така излизате с бебето, адски студ е, особено днес беше така

Хей Дидка,
кога ще се виждаме с теб ?? Имах ти тел. някъде но незнам къде  ,
драсни едно лично съобщение. ..Малко съм заета , защото работя до 17 ч, а се прибирам в 18 ч, но ще измислим нещо  за някоя събота или неделя .., ако може и с др. мами ще е супер 

Ама нee, аз така го разбирам, да "имигрираш" значи да се заселиш тук, а да "емигрираш" да се изселиш от България, пък може и да бъркам  . За второто отговорът е като на много други - на таткото му предложиха работа, та така ...

В Канада дойдохме не защото сме били зле финансово или пък сме нямали жилище.. Мъжа ми даже имаше фирма, но я закри заради някои "малки" заплахи от конкуренцията    .
Тук ни е 1000 пъти по-спокойно .

Ели, този постинг на Холи е от декември м.г., но пък за излизането - ние си излизаме и сега, малкия не премръзна, но пък аз бая....че като знам, че и по студено ще става и тогава наистина няма мърдане от в къщи

Хайде ще ти пиша на лични

Ние пък все се питаме защо дойдохме тук  Спечелихме "зелени карти" и решихме, че трябва да видим що е то Америка иначе ще съжеляваме цял живот, че не сме опитали. Дойдохме ама не ни харесва особено...но пък странното е, че не ни се прибира и в България То нашето няма угодия май!

Ами омъжих се за "чуждоземец" както казва баб ми и така...

Докато живеех В Бг работех на три места.Парите, които изкарвах отиваха за наем и сметки.Нямах време да излизам с приятели,щото все бях на работа.И всичките ми опити да си намеря гадже бяха неуспешни.Понякога пътувах в чужбина по работа, но винаги се връщах в Бг.Родителите си виждах два-три пъти годишно за по един ден,защото обикновено нямах пари за да си отида,а брат ми не го бях виждала година и половина,пак поради липса на време и пари.
Един ден докато се канех да си ходя от едната работа се засякох с мъжа ми в нета,почнахме да си пишем,после се срещнахме на живо,на третия ден той ми каза,че май ще се оженим.След 3 месеца се сгодихме,след още десет се оженихме и сега чакаме бебе:)))
Не живеем богато,но заспивам щастлива и дните ми имат смисъл.