Смисълът на живота

  • 3 071
  • 40
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 5 475
Зъхи ,почивай си мила,слава богу,че всичко се е разминало! Пази се!  Hug

Смисълът на живота е Животът. Във всичките му проявления. Това е единствената цел сама по себе си и друго няма. Всичко останало е част от пътя.

Много хубаво го е казала Асса.. Peace

# 16
  • Мнения: 1 937
"Нещата от живота" - Пол Гимар...

"...долавяме дълбокия смисъл и омайния им аромат едва когато сме на път да ги изгубим безвъзвратно."

Ако ви се чете нещо такова - тази е задължителна!

Мисля си, че бих могла да напиша доста по темата - в момента обаче се чувствам изпразнена от смисъл и съдържание и още имам някакви главоблъсканици за онази не, от една друга тема, на която позволих да ми разбърка Равновесието!

# 17
  • Мнения: 1 052
Смисълът е 42.
Зъхи-щади се, ти наистина живееш нов живот, защото щи вече друга.
Това е, не мъже, не пари, а малките, истинските и спонтанни неща.
И в тази връзка-една виртуална прегръдка от мен Hug

# 18
  • anywhere
  • Мнения: 3 303
С облекчение виждам, че сте ме разбрали правилно... Целувам ви всички!  Hug Дано ви се случват само хубави неща!  Heart Eyes

# 19
  • Sofia
  • Мнения: 6 235
Зъхи, много добре те разбирам. На мен също ми се е случвало нещо подобно преди 4 години и кажи-речи си бях 90% на ония свят. Съвсем реално усещах и знаех, че шансовете са ми никакви и откъде намерих смелост не знам. Задавих се...да, точно така задавих се с храна. Бях сама в къщи, ужасно прегладняла се нахвърлих и си натъпках устата с храна, която ми заседна по средата на гърлото.  не мога да ви опиша ужаса, който преживях , беше кошамарно да няма кой да те бутне по гърба и последната глъдка въздух да я пазиш като нещо свято.  Усещах, че си отивам, тялото ми се парализира - кошмар и по едно време не знам откъде намерих сили и си бръкнах надълбока в гърлото, извеадих храната и  си поех  дъх. Оживях! Клекнах на пода и започнах да плача. Толкова ми беше мъчно и тъжно. Родителите ми щяха да ме намерят изстинала на земята  Cry .
Това да усещаш, че умираш е нещо ужасно. Предпочитам да умра бързо без да се мъча, а тези, които са решили да се самоубиват по-добре да се хвърлят под някой влак или от висока сграда, защото бавната смърт е най-ужасна.

# 20
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
Зъх - добре, че си се оправила   bouquet

Смисъла и аз преди 3м. много бързо си го припомних...  Tired

Пазете се и живейте пълноценно и на широко! Всяка еснафщина и дребнавост да Ви е чужда.  Peace

# 21
  • Sofia
  • Мнения: 4 577
Има една поговорка: "Живей така, сякаш това е последния ти ден!"

От друга страна, не може да се живее ден за ден, без да поемаш отговорност за утре...
Най-тънкият момент е именно в това - да се уцели балансираната среда, да умееш да се забавляваш, да не пропускаш емоциите и сладостта на мига, но в същото време да не се оставяш на течението...
Не е лесно... Винаги, и при най-пълноценния живот, има нещо, което не си направил, което си можел да направиш по-добре и по-стойностно. Удовлетворението е в това поне да не съжаляваш за казани и извършени дела, а не за недоизказани мечти...

Животът е прекрасен, когато го поискаш!

# 22
  • Мнения: 1 462
Предпочитам да умра бързо без да се мъча, а тези, които са решили да се самоубиват по-добре да се хвърлят под някой влак или от висока сграда, защото бавната смърт е най-ужасна.
Само да вметна, че от 9-я етаж върху мозайка може и да не умреш веднага...  Ще имаш няколко минути агония.

Зъхи, що не вземе да идеш на църква?  Например утре.

# 23
  • Sofia
  • Мнения: 6 235
Човек трябва да цени живота си, защото можехме да сме канала на банята или в някой презерватив

# 24
  • Мнения: 8 463
Направо настръхнах.
Зъхи,добре,че си се оправила!
Цункай децата!Това е смисълът.Наистина разхищаваме много време в дребни битки и страсти, и понякога изпускаме нишката.
На всички форумци желая здраве и много,много щастие!

# 25
  • Мнения: 6 619
Слава богу ,че всичко се е оправило.Живота е низ от щастливи и лоши моменти -просто трябва да сме силни и да се борим  Hug

# 26
  • Linz
  • Мнения: 11 619
10 пъти влизам в тази тема и все не знам какво да напиша. И на мен ми е познат ужасът от смъртта.
Зъхи, добре, че си се оправила... Но разбра ли от какво е предизвикан този пристъп- сигурно ли е, че няма да се повтори?

# 27
  • Мнения: 1 080
Зъхи, благодаря ти,че подели нещо толкова лично с нас. Определено има смисъл да се замислим, за какво живеем в крайна сметка.  bouquet

# 28
  • anywhere
  • Мнения: 3 303
Но разбра ли от какво е предизвикан този пристъп- сигурно ли е, че няма да се повтори?

Ами не знам, надявам се да не се повтори... гледам да не мисля за това... Казват, че е от стрес и преумора, така че в момента се опитвам да я карам по-спокойно.
Не мислех да го споделям във форума, даже изпитвам известно неудобство и от близките ми, че ми се е случило... но днес се почувствах силно провокирана да пусна една такава "различна" тема сред толкова негативни и песимистични...
Акцентът всъщност е върху "проглеждането", осъзнаването на щастието и смисъла на живота, а не върху конкретната случка!
Благодаря на всички за топлината и разбирането!

# 29
  • Мнения: 7 914
Поняко ни се случват нещица, които ни напопомнят, че ежедневието ни заробва!  Peace

Общи условия

Активация на акаунт