Действай!
- Публикувана: 11 юли 2006, 23:37 ч.
- Последно мнение: 13 юли 2006, 21:47 ч.
Чувствате ли се наранена
Според мен си много търпелива и много го глезиш. Свикнал е някой да се грижи за него и вярно ти се е качил на главата. Много си позволява твоя мъж, за сметка на твоите нерви. Аз, ако бях на твое място, бих спряла с всички тези грижи, след като не се оценяват и не получавам нужното уважение. Пък каквото ще да ми казва...Събирам си нещата, взимам си детето и изчезвам. Такъв човек надали ще разбере от обикновен разговор за какво става въпрос. За парите изобщо не бих коментирала - не е нормално поведение. 
Ами така е , за съжаление. Не се връзвай, детето ще поотрасне и ти ще започнеш работа (предполагам). Тогава да го видя него, а пък ти ще се чувстваш в пъти по-добре. Сега се радвай на детенцето!
Но все пак си отговори на въпроса той отскоро ли е такъв или откакто сте заедно
Ако по принцип си е такъв- ами ти си си го избрала?! 
Ако обаче е сравнително отскоро виж дали ще се задълбочи и си помисли дали всичко е наред помежду ви?!
Но все пак си отговори на въпроса той отскоро ли е такъв или откакто сте заедно
Ако по принцип си е такъв- ами ти си си го избрала?! Ако обаче е сравнително отскоро виж дали ще се задълбочи и си помисли дали всичко е наред помежду ви?!
здрасти рада,
сутринта написах тук един постинг , но сайта нещо спря и се изтри.
затова наново
след като се оженихме имах период кратък в който ми беше много неприятно
да искам и да взимам пари. аз работя, но мъжа ми има бизнес и никога няма да мога да съм като него. моите пари поне ми дават самочуствието, че мога да купувам неща за себе си. понякога купувам и за него неща, от което той се чуства мн. поласкан.
съпругът ми бързо разбра, че да има дом и семейство означава и да дава пари.
освен това, сега знае, че къщата, дома иска не само яйца в хладилника, но и неща, които по принцип правят един дом. сега ме пита избрала ли съм картини, имаме ли нужда да отидем в разсадник за саксийки и такива неща. а си беше обикновен ръб, който можеше да яде майонеза от буркан цяла седмица.
аз съм в къщи, но това не означава,че не работя. напротив, мноого работа пада.
къщата ми е на 6, изчистено, подредено, сготвено. винаги гледам да е и красиво.
той забелязва вече това, но се налагаше и да му каазвам в началото , дори да се пооплаквам какво съм правила и колко е трудно. сега му разказвам какво съм правила , докато го е нямало. понякога направо казвам, че ме мързи и искам да излезем. веднага ме води на ресторант. ако направя нещо красиво му го казвам , за да го забележи и на следващия път той забелязва без да е подсещан.
винаги съм отговорна към парите, които ми дава. гледам да минавам по-евтино в магазините, винаги казвам, когато съм ходила еди къде си, че има промоция и тн.
така той вижда, че парите ми се свидят и че не ги давам ей така.
аз се чуствам длъжна да обясня ако си купя нещо за себе си - дезодорант напр. - за какво ми е- той ми се дразни, но съм така възпитана.
нещата са двустранни , обаче
аз на твое място и в момента не бих го ангажирала с 'разпределение на труда' в къщи.
така той само ще се чуства наказан, поставен до стената и тн.
тоест, има си роли - той носи пари, ти правиш дома.
мисля си, че е важно да обясниш на съпруга си какво се иска от него, за да го има вашето семейство. и то кратко, ясно, предварително си напиши нещата, които искаш да му декларираш.
и не му се обяснявай
кажи ясно че поведението му е отврат и ако иска може и да си тръгнеш.
мъжете са страхливи.
също така да правиш неща, които се забелязват , да му ги показваш, да му обясняваш колко са трудни и дори да се оплакваш умерено.
когато той разбере, че домакинстването не е лесно, по-лесно ще прави и неща за комфорта ти ( напр. техники в кухнята и тн).
баба ми казваше, че домакинската работа е невидима и неблагодарна.
и това е точно така. но не и в моята къща.
като изчистя в къщи направо го водя да му покажа. няма срамно в това.
правя му забележки за неговата баня, заплашвам го нежно, че ако продължава да не уцелва например ще оттегля подкрепата си за кенефа му и тн.
той се усеща и вече вижда. в
взе и да помага. има неща, които не пипам. но стана постепенно. той е мамин син.
вечер често има свещи, сменям сервизи ( не ядем в едни и същи чинии всеки ден до втръсване), обстановки и тн. сменям покривки и тн ( е, аз си падам по тия неща)
видими неща.
та така. дано немериш нещо в моя постинг за твоята семейна ситуация.
мисля, че имаш за какво да се тревожиш и ще успееш ад се справиш.
сутринта написах тук един постинг , но сайта нещо спря и се изтри.
затова наново
след като се оженихме имах период кратък в който ми беше много неприятно
да искам и да взимам пари. аз работя, но мъжа ми има бизнес и никога няма да мога да съм като него. моите пари поне ми дават самочуствието, че мога да купувам неща за себе си. понякога купувам и за него неща, от което той се чуства мн. поласкан.
съпругът ми бързо разбра, че да има дом и семейство означава и да дава пари.
освен това, сега знае, че къщата, дома иска не само яйца в хладилника, но и неща, които по принцип правят един дом. сега ме пита избрала ли съм картини, имаме ли нужда да отидем в разсадник за саксийки и такива неща. а си беше обикновен ръб, който можеше да яде майонеза от буркан цяла седмица.
аз съм в къщи, но това не означава,че не работя. напротив, мноого работа пада.
къщата ми е на 6, изчистено, подредено, сготвено. винаги гледам да е и красиво.
той забелязва вече това, но се налагаше и да му каазвам в началото , дори да се пооплаквам какво съм правила и колко е трудно. сега му разказвам какво съм правила , докато го е нямало. понякога направо казвам, че ме мързи и искам да излезем. веднага ме води на ресторант. ако направя нещо красиво му го казвам , за да го забележи и на следващия път той забелязва без да е подсещан.
винаги съм отговорна към парите, които ми дава. гледам да минавам по-евтино в магазините, винаги казвам, когато съм ходила еди къде си, че има промоция и тн.
така той вижда, че парите ми се свидят и че не ги давам ей така.
аз се чуствам длъжна да обясня ако си купя нещо за себе си - дезодорант напр. - за какво ми е- той ми се дразни, но съм така възпитана.
нещата са двустранни , обаче
аз на твое място и в момента не бих го ангажирала с 'разпределение на труда' в къщи.
така той само ще се чуства наказан, поставен до стената и тн.
тоест, има си роли - той носи пари, ти правиш дома.
мисля си, че е важно да обясниш на съпруга си какво се иска от него, за да го има вашето семейство. и то кратко, ясно, предварително си напиши нещата, които искаш да му декларираш.
и не му се обяснявай
кажи ясно че поведението му е отврат и ако иска може и да си тръгнеш.
мъжете са страхливи.
също така да правиш неща, които се забелязват , да му ги показваш, да му обясняваш колко са трудни и дори да се оплакваш умерено.
когато той разбере, че домакинстването не е лесно, по-лесно ще прави и неща за комфорта ти ( напр. техники в кухнята и тн).
баба ми казваше, че домакинската работа е невидима и неблагодарна.
и това е точно така. но не и в моята къща.
като изчистя в къщи направо го водя да му покажа. няма срамно в това.
правя му забележки за неговата баня, заплашвам го нежно, че ако продължава да не уцелва например ще оттегля подкрепата си за кенефа му и тн.
той се усеща и вече вижда. в
взе и да помага. има неща, които не пипам. но стана постепенно. той е мамин син.
вечер често има свещи, сменям сервизи ( не ядем в едни и същи чинии всеки ден до втръсване), обстановки и тн. сменям покривки и тн ( е, аз си падам по тия неща)
видими неща.
та така. дано немериш нещо в моя постинг за твоята семейна ситуация.
мисля, че имаш за какво да се тревожиш и ще успееш ад се справиш.
Това няма нищо общо с това дали работиш или не,ще видиш, че после нищо няма да се промени , освен ,ако не се противапоставиш на това. Просто на такъв мъж си случила 
Аз не работя от 5г. и мъжа ми никога не си е позволил да ми каже подобно нещо или да ми иска сметка за парите. Въпрос на уважение и възпитание!
Аз не работя от 5г. и мъжа ми никога не си е позволил да ми каже подобно нещо или да ми иска сметка за парите. Въпрос на уважение и възпитание! 
Сигурно не ти е лесно при това положение, но аз на твое място при такова отношение бих спряла да готвя, да чистя и да пера. Сутрин като ми даде парите за пазар си хващам детето под мишница и тръгвам по кафета, та даже ако има средства бих си купила нещо. Ако иска да му е чисто и сготвено да си викне жена и да и плати. Не си му слугиня, нито подчинена! Ти си човека който може да промени нещата, колкото повече мълчиш и се примиряваш, толкова повече се усложнява положението ви.
Съгласна съм с това мнение и напълно те разбирам, защото съм в същото положение, но като надигнеш глава ще видиш, че нещата ще се променят. Крайно време е да погледне на теб като равноправен човек, не е на пансион в къщи и ти не си прислугата, да не говорим, че и в работата му помагаш, така приеми, че парите, които ти дава са трудово възнагрежданение, а не подаяние. Успех!
Ами направи нещо с живота си, така с 1-2 разговора не става. Вземи нещата в свои ръце и действай. Какво като се ядоса и поразвика малко? Голямо чудо! Не мога да разбера какво толкова те притеснява това.
Има такива хора, които винаги успяват да те убедят в обратното, да изопачават нещата, дори и сами да си вярват. Не му се връзвай, казвай, че ти самата знаеш какво си правила и не е обходимо да те убеждава в обратното. Сигурна си в правотата си и ако беше шизофреничка щеше да си на друго място. Тропни малко и ти, не му се давай!
Рада, прочетох темата с любопиство, отначало заради интересния казус за независимостта на жената. Обаче като стигнах до края, си помислих, че отношението, на което ти си подложена, не зависи от това, дали работиш или не, а от други черти в характера: деспотизъм, стиснатост, егоизъм. Поне на мен така ми се струва, моля не се обиждай, че някаква си ти дава характеристика на поведението на мъжа.
Иначе, темата за независимостта на жената ми е интересна. Не знам защо, аз винаги си имам едно наум, не за конкретния човек до мен, а ей така, абстрактно, поради което не бих искала да се поставям в положение да съм зависима материално от някой друг, пък дори и да ми е най-любимият. Имам примери около мен, които въобще не ми харесват. Харесва ми сама да си изкарвам парите и да решавам как да си ги харча, харесва ми да се дели поравно домашната работа и задълженията за децата, абе харесва ми да съм наравно и това е. Но това не винаги е въпрос на избор, аз уважавам и избора на други пък да ги издържат мъжете им: важното е да е щастлив човек в избора си. Което, за съжаление, не е твоят случай.
Много е трудно да се промени статуквото, но ако искаш да го промениш, може би трябва добре да планираш какво ще кажеш и как ще се държиш. След като решиш, че не си слугиня и никой няма право да те третира като такава, разбира се. Стискам палци.
Иначе, темата за независимостта на жената ми е интересна. Не знам защо, аз винаги си имам едно наум, не за конкретния човек до мен, а ей така, абстрактно, поради което не бих искала да се поставям в положение да съм зависима материално от някой друг, пък дори и да ми е най-любимият. Имам примери около мен, които въобще не ми харесват. Харесва ми сама да си изкарвам парите и да решавам как да си ги харча, харесва ми да се дели поравно домашната работа и задълженията за децата, абе харесва ми да съм наравно и това е. Но това не винаги е въпрос на избор, аз уважавам и избора на други пък да ги издържат мъжете им: важното е да е щастлив човек в избора си. Което, за съжаление, не е твоят случай.
Много е трудно да се промени статуквото, но ако искаш да го промениш, може би трябва добре да планираш какво ще кажеш и как ще се държиш. След като решиш, че не си слугиня и никой няма право да те третира като такава, разбира се. Стискам палци.
Леле РАДА при нас е същото, с "малката" разлика , че аз работя и вземам над 1000 лв. , като свърша парите и му поискам все ми обяснява че ако не бил той съм щяла да загина. А като е пълен хладилника е доволен. А за нервите и за кавгите да не ти обяснявам. Веяно е недоволен... Обаче НИЕ така сме си ги научили... Определено смятам че при друга женя няма да е така
Ами честно казано нямаме такива отношения
През деня- той работи, аз гледам детето. До тук по равно.
Всички останали задължения се делят на две.
За парите- когато има, харча, като няма, свивам разходите
През деня- той работи, аз гледам детето. До тук по равно.
Всички останали задължения се делят на две.
За парите- когато има, харча, като няма, свивам разходите
Същото е и вкъщи
Много е дразнещо, когато не си оценен правилно и каквото и да направиш действа принципа - "на чужд гръб и 100 тояги са малко".
На твое място бих си върнала самочувствието и уважението му като си намеря прилична работа и поставя и аз чертата и условията на свой ред, като го въведа и включа в грижите за детето, къщата, домакинството, бюджета, като и аз излизам по женски и не давам обяснения много много...
Накарай го да се постави на твое място, колкото и да е трудно /виждам от лентичката, че имаш малко дете/, но в крайна сметка нищо не е по - подтискащо от това да си зависим, а щом той открито поставя така нещата нямаш много голяма свобода на действие, така или иначе. Успех и да се похвалиш!
На твое място бих си върнала самочувствието и уважението му като си намеря прилична работа и поставя и аз чертата и условията на свой ред, като го въведа и включа в грижите за детето, къщата, домакинството, бюджета, като и аз излизам по женски и не давам обяснения много много...
Накарай го да се постави на твое място, колкото и да е трудно /виждам от лентичката, че имаш малко дете/, но в крайна сметка нищо не е по - подтискащо от това да си зависим, а щом той открито поставя така нещата нямаш много голяма свобода на действие, така или иначе. Успех и да се похвалиш!