И аз да се похваля най-накрая!!!

Толкова съм разсяна! Радвам се, че си го прочете преди да го променя и се радвам, че те разсмях!

Леичке, ти заблуди народа. И wish, се върза, нали?
Да знаеш, че половината форум няма да ти повярва като пуснеш истинската тема. Ще се чудим, Леа майтап ли си прави или наистина е бременна? Давам ти идея - като забременееш август, пусни тема `Не става и не става, ще се ` и като хукнат да те успокояват едни мили физиономийки, ще се облещят на новината.
нямаш друг вариант след тази тема

Ха ха ха, хубава идея
Ама аз да си кажа, че колкото такива теми пуска Леа, толкова пъти ще ми трепва сърчицето 
Леа, заслужаваш го, дано стане  Целувки 

Хи-хи-хи, а мен пък Уишчето искрено ме разсмя Милата, такава разсеяна бременлийка е...Да е жива и здрава! А ако Дай Боже наистина забременея, ще пусна много хубаво заглавие Вече съм го измислила: "Няма шега, няма измама - ще ставам за втори път мама". Какво ще кажете, а? Допада ли ви?
Но дори и да не забременея повече, толкова момичета се включиха в темичката, че пак съм щастлива

Леичка,миличка, искам да ти кажа че ти си ГЕРОЙ ЖЕНА 
Нали знаеш максимата: " Когато човек вярва в нещо много силно,то рано или късно става"
Аз вярвам, че живи и здрави ние рано или късно ще станем мами, а ти ще станеш за втори път  и ще ти честитим найстина в твоята темечка
Насйтина, дай Боже да стане много много скоро.Пожелавам ти го от цялото си сърце .

Здравейте момичета
Много хубава темичка Като видях заглавието,казах си,ето,още една щастлива бъдеща мама.А като прочетох какво е писала Лея,зарадвах се още повече,че въпреки всичко има сили да се усмихне и да каже, "Здрава съм,щастлива съм".
Вярно,че бебето е най-хубавото доказателство за една прекрасна любов,но да не забравяме да се веселим и на всичко хубаво в живота-радвайте се на всеки миг,радвайте се,че обичате и че сте обичани,радвайте се на живота  И дано скоро живота подари на всички вас,които толкова го искате,по още един живот 
Аз от вчера имам повод да се радвам(не съм бременна,но дано и това скоро стане).Вчера си купих за пореден път противозачатъчните,защото днес трябваше да ги почна.От доста време все не намирах начин да кажа на любимия,че и аз най-накрая се чувствам готова за бебе(винаги съм избягвала темата,бях доста категорична,че не искам деца,и мислех,че и той вече се е примирил с този факт).Сигурно ще ви се стори глупаво,но много ме беше страх как би реагирал ако му го кажа и дали отговора няма да бъде"Да,ама сега аз вече не искам".И така,вчера,докато си пиехме сутрешното кафе и си говорехме общи приказки,аз просто го изтърсих"Искам вече и ние да си имаме бебе".Няколко секунди ме гледа,без никаква реакция,след това стана,взе ми противозачатъчните и ги изхвърли.Думите му бяха:"мило,вече си мислех,че никога няма да го кажаш".Толкова бях щастлива,все едно вече съм бременна.
В следващите дни ще отида на контролен преглед,надявам се всичко да е наред и в най-скоро време да пусна и аз заветната тема.
Желая на всички ви прекрасен ден и повече усмивки 

Леа, благодаря ти за мига на радост, който ми подари с тази темичка.
Желая ти от сърце незабравимо, слънчево и безметежно лято и много желание за всичко - за живот, за малки радости, за детенце, за любов.

       
Лея, страхотна си да знаеш, дано скоро да пуснеш такава тема, ама номер две и с още по-готина новина    Тогава всички ще сме още по-щастливи с теб

 Искам да ти кажа,че направо ти се вързах и много се зарадвах,после като прочетох ми стана едно Но ти желая от все сърце,както и на другите мацки, няма да ги споменавам всичките- Голди,Дарето и тн. да се похвалите наистина в най-скоро време  И да не си мислите,че съм ви забравила,влизам да ви следа от време на време

ей, леа, ще те бия и аз се вързах! Дано пуснеш истинската тема още преди да се е захладило......

   СВЕТЛИ, ако ти кажа, че аз самата не знам как съм, не зная дали ще ми повярваш. Ако трябва с една дума да се определя, от един месец съм просто "РАЗЛИЧНА". Без усмивка, без сълзи, без надежди и нито една мисъл за бебе, без планове....странно се чувствам. Неща, които навремето ме разстройваха, сега отминавам с апатия. Щастливи поводи около мен - не ме радват. Мразя се такава, защото съм стопроцентов  "емоционален инвалид". Надявам се до някой и друг месец да стана отново предишната "АЗ", защото сегашното ми състояние тежи освен на мен, но и на всички около мен. Прегръщам те съкровище мило! 

Лея,
така ми подскочи сърцето че чета и не вярвам на очите си - майтап ли е или наистина си бременна?
Желая ти от все сърце миличка да имаш повод да напишеш дълго чаканото и мислено заглавие на твоята мечтана тема

Не знам защо, ама бях сигурна, че тази тема е майтапчийска... Обаче толкова ме сърбят ръчичките да напиша едно "Честито, Леа!!! Просто ми се плаче от щастие като чета твойта добра новина", че ето на - ръцете ми сами го написаха, а аз не можах да ги спра Както е написала в подписа си една мама от нашия форум (наричам я мама, защото ние всички сме мами, в това няма никакво съмнение): "Каквото е писано на небето, ще стане на земята".

Лали, това, което си написала, ме докосна някъде дълбоко в душата... Да, това е самата Божия истина за силните, оптимистични хора! Но съм убедена, че всички усилия се възнаграждават, всичко добро и трудно, което правим!

Да дам сега отчет и за самата себе си, както призова Дара. След малко повече от 2 години чакане, аз отказвам повече да се подлагам на онези крайности в емоциите, през които всички сме минали, и които изцеждат и последната ми капка жизнена сила... След една цветна снимка през май стана ясно, че тръбите са непроходими (т.е. едната е силно нагъната, а другата просто е отстранена). Това означаваше 2 възможности: или лапароскопия за пластика на тръбата, или инвитро. Моят партньор в живота ми каза следното: "Ти ще решаваш от сега нататък какво ще предприемем, защото тялото си е твое, аз нямам правото на избор". И аз избрах инвитрото, защото просто не мога да се прежаля да се подложа на нова операция. След предишната, в която отстраниха единия яйчник и тръбата, често сънувам операции и не мога да се накарам да се подложа отново на това Сега чакам септември да дойде и да подавам документи в НЗОК за безплатни лекарства за инвитро. Признавам обаче, че и самата мисъл за инвитрото ме плаши много... Ужасява ме мисълта, че нямам друг избор, освен да се намесим грубо в работата на природата и да я насилим да създаде живот. Сигурно звучи смешно, но уви, това е моят начин на мислене и тези мисли тровят главата ми сега.

Леа, подскочи ми сърцето, да знаеш!

Гризка, а и всички останали, на които може да се случи - инвитрото е хубаво нещо. Не го приемай като намеса в работата на природата, а като изход. Нека го наречем "високотехнологичен изход". Когато разбрах, че това ще е следващата ми крачка, аз, честно казано, много се зарадвах. Понесох всичко много добре, не се ядосвах, не се нервирах, бях толкова спокойна и се шегувах с това, което се случва. Важна е гледната точка.
Ще успеем всички, защото вярваме и се борим!

Лея , и аз така се зарадвах Но от друга страна, това, че се чувстваш добре и си в страхотно настроение и усмихната, също е прекрасно!  
А ако ще се отчитаме изпоскрилите се ( ), мойто положение си е все същото и именно за това съм се скрила Оптимистичното е, че скоро ще вземем да завършим  Нещо, което си мислех, че няма да стане скоро и че е много далеч, а то ей го...Ицо би трябвало да започне много хубава работа тия дни и лека-полека нещата се стабилизират. Така че, може би трите години не са чак толкова много, остават две...А може и две да не са:)