Мен ме хваща носталгията от определени миризми - определен парфюм,чанта,която съм носела някога,мирисът на квартала,в който съм живяла,дори хора.Мирисът сякаш ме сграбчва,завърта ме и ме изпраща в едно състояние на "познатост",където ми е страшно уютно,чувствам се отново на 18.В такива моменти направо не съм в ред - сякаш изведнъж съм се върнала към себе си,а някак си съм пред стена.Носталгията е една сладка болка по време,което не е съвършено,но просто ми е било дадено и няма да се върне.Аз няма да се върна,защото съм друга.
Много добре казано! 
Изразява и моите чувства... 
оф доста честичко се сещам за щуротийте за хубавите безгрижни години 
и тн. много мога да ги редя ама няма връщане 
сега също ми е ок и съм по щастлива най отговорно мога да кажа 
но отминалото време е за да си спомняме за него 
Определено и на моменти съжалявам че не съм направила нещо в дадена ситуация и какво ли щеше да е сега,ако бвх постъпила по друг начин,но така човек се учи от грешките си и му остават много хубави спомени 
.
е примамливо, именно заради възможностите, които крие в себе си. 
Но мога да кажа, че настоящето ми е 100 пъти по-хубаво от миналото ми и затова не ми е мъчно за отминалите години 