Четох различни статий по темата предимно на английски в чуждестранни сайтове. Не можах да намеря отговор за себе си за това реших да пробвам тук, защото все пак си познаваме Балканската култура.
В следната ситуация съм:
На 28 години съм и изкарвам добри доходи и имам добра работа.
Отгледан съм в сравнително бедно семейство.
Като малък помня как майка ми постоянно искаше пари назаем от баба ми и дядо ми и не спираше да им внушава вина ако не й помогнат. Тогава тя работеше на 2 места, но парите никога не стигаха, защото родителите ми просто не знаеха как да боравят с парите си и винаги техните родители трябваше да помагат.
Няколко години по късно нашите се разделиха. Баба ми почина и майка ми сега живее в апартамента на нейните родители и се грижи за 90 годиншния ми дядо. Тъй като той има нужда от постоянна грижа през последните 4 години майка ми няма сериозна работа и двамата се издържат основно с неговата пенсия. Общия им доход е около 800-900 лева месечно. Майка ми всеки месец ми иска пари на заем, които никога не се връщат (аз и не очаквам).
Понякога ми е много болно, защото усешам че ме манипулира. Получавам съобщения от сорта на: ''дядо ти е много болен'', ''нямам пари за лекарства на дядо ти'' и т.н. Тя знае че аз много го обичам и не искам той да бъде лишаван от елементарни неща. Човека винаги е работил и винаги са имали заделени пари с баба ми. Спомням си как тя знаеше че те умеят да спестяват и злоупотребяваше с това и поне 2-3 пъти в месеца баба и дядо бяха тормозени за пари.
За щастие съм наследил тяхната добра организация с парите. Аз обаче си имам мои си планове за тях. Спестявам за пътувания които ме вдъхновяват. Живея и на квартира сам в София. Искам да спестя за да си купя и апартамент един ден. Всеки месец обаче тя ми иска пари. За около 6 месеца съм й дал около 1000 лева. Направих й ремонт в апартамнета за около 4000 лева, само и само да се чувства по добре.
Няколко пъти съм говорил с нея, че не може аз да имам голям доход и да съм се научил да си свивам тютюн за цигари за които отделям 50 лева месечно, а тя с такъв малък доход да дава на месец по 300 лева за цигари и кафета.
Също така потърсих вариант как тя да взима повече пари и да се регистрира като асистент на дядо ми, но тя отказва каквито и да е съвети. Единственото което я прави щастлива е кеш пари. Няколко пъти съм й казвал в прав текст, че ме наранява много като ме търси като й потрябват пари и че се чуствам използван. Тя винаги извърта нещата така че да изглеждам като егоист и скъперник. На мой въпрос как тя мисли да се издържа в бъдеще, тя ми каза че като почине дядо ми ще продаде апартамента и ще купи на село къща, където ще развива туризъм. Което като идея звучи ОК, но имайки в предвид дългата й история на лошо боравене с пари и поредица от грешни решения.... тя един ден просто ще остане на улицата без собствено жилище.
Майка ми винаги е била вечния тинейджър- импулсивна, безотговорна и бяз трезва преценка. От малък чувствам че аз съм родителят, който дава съвети, вместо да е обратното.
Чувствам се виновен, но все пак аз имам мечти които искам да постигна и работя много за това. Работата ми е изключително стресова и парите които заделям са си мои и искам да си ги инвестирам в каквото аз реша.
В същото време колкото и да е токсична майка ми... я обичам. Искам да помогна по друг начин, но тя отказва съвети. Бих помагал на драго сърце само да видя че тя наистина се опитва да направи нещо с живота си. Да драпа да се измъкне от тази ситуация. Но това не е така - тя прекарва цял ден вкъщи лежейки на лап топа си, вместо да проучва дори варианти за надомна или почасова работа.
Не мога да я игнорирам, защотото ми е мъчно, но в същото време тя ме смачква психически.
Попадали ли сте в подобна ситуация? Какъв е изхода?
Благодаря!