Приятелство

  • 4 101
  • 116
  •   1
Отговори
  • Мнения: X
Здравейте дами,
На 28 години съм от град София.
След 10 години трудов стаж, имах лукса да остана вкъщи и да не ми се налага да работя.
С моя съпруг работим за бебчета, но за сега не се получава.
Оставам с доста свободно време, докато той работи и за жалост усещам липсата на приятелки. Преди покрай кариерата и страничните ангажименти не съм усещала тази празнота, но сега буквално всеки покрай мен е на някъде и е зает.
Попадам в ситуация, че приятелките ми, които са мами, имат вече друг кръг от хора, а тези които са без деца или необвързани, работят като луди. И ето ме мен, някъде там между двата профила, сама .....
Не знам приятелството в днешно време дали е утопия, интерес или просто късмет?
Опитвам се като луда да завържа нови контакти, но без успех.
Проблемът в мен ли е или и при други е така?

# 1
  • Мнения: 10 416
Аз мисля, че проблемът е в теб. Приятелството си е приятелство, независимо от обстоятелствата. Ако ти скучаеш и търсиш някой да ти прави компания, може и да намериш, но това за мен не е истинско приятелство, а съвместно прекарване на безсмислени часове. За мен да си стоиш в къщи на 28 години не е лукс, а губене на време.

# 2
  • Мнения: 554
Абсолютно същата съм.
 Но аз сама реших да стесня кръга си и мега рядко пускам там жени, не винаги имам какво да си говоря с тях. С майки пък ми е още по-трудно да говоря, защото или нещата които те ми казват ги зная или въобще не ме интересуват.
Ще свикнеш. Аз откакто нямам жени в обкръжението си се чувствам много по-добре и много по-малко хора ме натоварват с глупостите си, със сивото им ежедневие, със проблемите им и ми писна да съм отдушник. С жена излизам веднъж на 2 месеца и това е... и то ако някой ми я домъкне от някъде, рядко се оговарям, освен ако нямаме някаква съвместна работа ( рядкост ) . И аз съм като вас - не работя в момента и се чувствам добре. Главно започвам работа,само ако ми е дотегнало яко от скуката , която понякога ща не ща влиза в живота ми.

# 3
  • Мнения: 7 776
Интересно ми е защо жена, която прави опити за бебе, решава да прекрати работа?
Не е нито разумно от чисто финансовата част на нещата и говоря за майчинството при евентуална бременност, нито от емоционално-психическа - липсата на социални контакти само би увеличила фиксацията върху опитите за бебе, а това, изобщо не помага.
Защо ти е това свободно време не разбирам, как го оползотворяваш,чакаш мъжът са се върне от работа в леглото?
Ако не си харесваш професията, преориентирай се, преквалифицирай се, намери работа, която те прави щастлива, а контакти нови веднага ще се завържат.

# 4
  • Мнения: X
Темата се насочва към въпросът, защо съм прекратила работа. Има обстоятелства различни от тези да съм незадоволена професионално или да съм мързел, чакащ мъжа си в леглото.
Работата на мъжът ми е ключовият фактор, тъй като постоянно пътува. Взехме решението взаимно, за да сме заедно и да имаме семейство. Написах, че е лукс, защото смятам, че да разполагаш с времето си е безценно. Разбира се носи и доста празнота.
Благодаря, че предимно се нахвърлихте. Не всяка неработеща жена без дете е мързел, пилеещ дните си.
Но да, отговорих си на въпросът. Хората съдят.

# 5
  • Мнения: 2 039
И аз смятам,че е грешка напускането на работа.Ако работата на съпруга ви налага,можете да работите нещо на 4 часа или от дома.Сега има толкова различни възможности.Дори да сте задоволени финансово в момента,живота е пълен с обрати и не е разумно да оставате зависима само от доходите на съпруга си.Освет това видимо ви е скучно.Поработете,ще завържете нови познанства и може би приятелства.

# 6
  • INFJ
  • Мнения: 9 418
Според мен е грешно млада жена да остава без лични доходи. Всичко се случва в този живот. А покрай работата се намират и приятели/познати.
Да разполагаш с времето си, може да е нож с две остриета, ако не го използваш правилно. Липсата на всякакво развитие, води до затъпяване и все по-трудно общуване с нови хора.

# 7
  • Варна
  • Мнения: 36 722
Мисля, че подобно обезличаване (за мен е такова) и поставяне в зависимост, рано или късно излиза през носа. Освен това, аз родих доста по-късно от моите приятелки и имаше период, в който бях волна птичка, а те с деца, после аз с малко дете вързана, а те до голяма степен волни птици, защото децата им бяха поотраснали вече. Но през цялото това време приятелството ни остана, ако и да сме се виждали много рядко. В това отношение смятам, че проблемът е в теб.

Не те съдя, това съм си аз. Знам, че хората са различни и няма как всички да сме в калъп.

# 8
  • Агент под прикритие
  • Мнения: 11 589
Завързването на контакти е тясно свързано с движението сред хора. Без второто рязко ограничаваш първото. Simple as that. Това, че си решила да не работиш по една или друга причина не значи, че не трябва и да излизаш сред хората или поне да свеждаш излизанията навън до някакъв минимум. Друг начин просто няма.

# 9
  • Мнения: 3 158
Просто ти е скучно. Дори да има с кой да излизаш, това няма да подобри положението ти много, едва ли можеш да прекарваш с приятелки 8-10 часа на ден докато мъжа ти се върне. Ако пътува по командировки още по зле. На твое място бих почнала да уча език. Или потърси нещо надомно, някаква лежерна почасова работа.
В сегашния момент не мога да си представя да седя повече от 2 дни и да не правя нищо или да си губя времето по кафета. Направо ме карай към лудницата още на втория ден.

# 10
  • Мнения: 21 565
Запиши се да учиш нещо, като не ти се работи и можеш да си го позволиш. Веднага ще си намериш приятели със сходни интереси.
На 28 години човек да си седи само в къщи и да чака някого е много скучно. От поста ти ми изглежда, че си търсиш приятели, за да си запълваш времето. А то е безценно, годините минават много бързо, пък и това ти е най-хубавата възраст, не е добре да мине в отегчение и мотаене колкото да мине време.

Последна редакция: ср, 18 сеп 2019, 09:02 от Iris04

# 11
  • Варна
  • Мнения: 36 722
Аз съм на 41 и точно за един месец подивях вкъщи.

# 12
  • Мнения: 1 084
Здравей, хората ти казаха някои неща, няма да се повтарям. Мисля, че контактите, приятелствата вървят ръка за ръка в професионално отношение. Казвам ти го като човек, който трета година си е вкъщи поради бременност и майчинство. Не мислех, че ще ми вземе толкова, но няма как, налага се още известно време да остана с детето вкъщи. Понякога ми липсва общуването с хора. За съжаление с майките не е същото. Имаше момент бях завързала доста контакти покрай площадките за игра, но уви, не се превърнаха в приятелства. Детето си иска своето, за да имаш приятелки майки, трябва да излизаш по едно и също време с тях. А то не става така обикновено. Затова не е лошо да си намериш някаква работа, защото майчинството може да те вкара в дупка, а и то както започва, така и приключва, времето лети. Дано да разбереш посланието ми.

# 13
  • варна
  • Мнения: 1 228
8 години бях вкъщи покрай отглеждането на децата си. Особено след раждането на второто контактите ми рязко намаляха, чуствах се много подтисната.
След като малкия порасна и тръгна на градина си намерих две приятелки и отначало ми беше много яко, споделяхме си, все едно момичешко приятелство в ученичеките години.
Но сега, мога да кажа, че с течение на времето различията между хората си проличават и ги разделят. А като безработна, седяща в къщи да готвя и да чистя, усещах в един момент, че нямам какво да си кажа с тях,те са работещи жени с професии, и това след време започна да ми тежи и да се чувстам още по подтисната.
Та мисалта ми е, пожелавам ти скоро бебето да се получи и да станаш майка. Сигурна съм, че покрай разходките на вън ще намериш много познати, възможно е и приятелки.
Но идва тънкия момент, в които после всички тръгват на работа, след като децата пораснат и, ако ти си останеш вкъщи социалните ти контакти рязко спират отново.
Отскоро аз работя заедно  с мъжа си и чесно не ми трябват други хора около мен. За мен той е най добрия ми приятел и смятам, че жена не може да го замени в тая му роля, пък и в други 😉😉😉

# 14
  • Мнения: 7 971
Ами учи нещо, прави нещо..Намери си хоби, занимание, нови интереси..Ако целта ти е просто да намериш приятелки, с които да висиш по кафета - освен да зациклиш и затъпееш, друго няма да постигнеш. Аз докато бях в майчинство и прекарах няколко години вкъщи без работа се научих да рисувам, да правя бижута, изчетох хиляди страници интересна за мен информация и пак не ми беше достатъчно и не ме свърташе.. Чудно ми е, ти как се чувстваш пълноценна при това бездействие по цял ден? Anguished

X Реклама

Общи условия

Активация на акаунт