Уважаема Gingerel,
Бях казал, че няма да коментирам повече случая, но не мога да позволя да продължавате да казвате на черното бяло, защото съм принципен човек.
Това е снимка на профила на бебето Ви, на която ясно се вижда че плодът има скъсяване на долната челюст. Вижте мястото, датата, часа, минутата и секундата, в която това е видяно и коментирано от мен, както и името Ви, което съм зачеркнал, за да не се разкрива самоличността Ви. Използван е 2Д режим на сканиране, защото употребата на 3Д за тази цел (както и за целите на феталната морфология по принцип) е повече от безсмислено... Съжалявам, че трябва да използвам снимков материал от прегледа, но това е единствения начин да покажа, че Вие продължавате да разпространявате твърдения с невярно съдържание. А това е недопустимо.
Не е коректно да публикувате снимка на бебето без съгласието на родителите.
Реза
Това че не сте слушала, докато съм Ви преглеждал, предполагам се дължи на тежкото емоционално състояние, в което сте се намирала в този момент... Сега и разбирам, че явно не сте запомнила особено много от всичко, което е било видяно и коментирано от мен... Или сте запомнила само това, което Ви е било угодно. От друга страна обаче не мога да проумея защо след това наричате подобен преглед „разтягане на локуми”...
Колкото до ниско разположените уши, това е ехографска диагноза, която не може да бъде поставена достоверно преди раждането или аборта. Неслучайно в моя писмен протокол за изследване на феталната морфология (който е един от най-подробните в тази държава и отговаря на най-високите световни стандарти), за уши не се говори нищо. Това е така, защото на практика, ако има някакви аномалии на ушите те се пропускат преди раждането в почти 100% от случаите. Причините за това са много и не е мястото да бъдат коментирани тук. В България има около 1500 акушер-гинеколози. Опитайте се да намерете някой, който би се наел да диагностицира при всеки свой преглед наличието или липсата на ниско разположени уши на плода с 2Д, 3Д или 4Д – това е mission impossible.
По отношение на цялата останала ехографска находка по Вашето бебе, установена в хода на моите прегледи, както сама разбирате всичко е повече от надлежно документирано. За всяка една аномалия или особеност, видяна или невидяна пренатално от мен, може да коментираме в най-малки подробности, да Ви показвам снимки и да сравняваме с това, което е написано в аутопсионния протокол. Не виждам каква ще бъде ползата от това, освен да продължаваме с агонията... Категорично обаче няма да допусна да се говорят неистини по мой адрес.
Когато някой ден се успокоите, теглите чертата и си направите равносметка на всичко това, което е било диагностицирано пренатално от всички доктори, които Ви бяха преглеждали през тази бременност, ще си признаете, че при вашата бременност аз съм този, който е диагностицирал най-много... И на практика почти всичко, което би могло да бъде видяно пренатално... Това е толкова пределно ясно за мен, колкото като се замислите ще стане ясно и за Вас. В този смисъл не мога да разбера, какво точно целите когато търсите вина за случилото се единствено и само в мен... Аз нямам вина, че Вашето бебе имаше хромозомна аномалия... Опитах се само да Ви бъда от полза, за да вземете най-правилното решение...
Колкото до това, че смятате, че съм Ви третирал като „опитно зайче”, това е една от многото Ви заблуди по отношение на мен. Нея специално, както и повечето други, ще оставя без коментар. Годишно аз преглеждам около 2800-3000 бременни. И пак повтарям, рано или късно логично се достига до допускане на грешка. Хубавото е, обаче, че за разлика от други, не греша на всяка втора жена...
Това, че сте прочела няколко статии в интернет, съвсем не значи, че сме равни по знания. Още пък по-малко значи, че сте в състояние да ме учите как да преглеждам моите пациенти, по какъв начин да ги консултирам, какъв режим на ехография да използвам - 2Д, 3Д или 4Д, при кого и защо... За щастие медицина не се учи по интернет... И това съвсем не е случайно. Защото хората с немедицинско образование като Вас четат написаното в интернет през пръсти. Още първият ред от статията, към която препращате гласи, че честотата на единствената пъпна връв е 0,2 до 1,2% от всички раждания. Това значи, че се наблюдава между 20 и 120 на 10 000 новородени. Честотата на тризомия 13 е около 1-2 на 10 000 раждания. От фетусите с тризомия 13 едва около 30%, а не всички, имат единствена пъпна артерия. Следователно, за да се стигне до раждане на плод с тризомия 13, при който има единствена пъпна артерия, са необходими най-малко 15 000 раждания. В тази голяма група от раждания със сигурност повече от 100 новородени ще имат изолирана единствена пъпна артерия, без да имат тризомия 13, като иначе те ще бъдат абсолютно нормални. Следователно, извършването на амниоцентеза при всички тези случаи с видимо изолирана единствена пъпна артерия с цел диагностициране на единствения случай с тризомия 13 е абсолютно неоправдано. Този подход рано или късно ще доведе до аборт, предизвикан от манипулацията, на плод без никакви други увреждания. Това е така, защото рискът от аборт след извършване на амниоцентеза е 1% (четири големи рандомизирани проучвания са го доказали преди повече от 10 години). И този риск въобще не е 1:700, както твърдят нашите генетици, които през живота си не са помирисвали върха на игла за амниоцентеза. Стигне ли се до аборт обаче, ще трябва този, който е извършил манипулацията, да си носи отговорността за това че е убил едно нормално бебе, на което освен изолираната единствена пъпна артерия му е нямало нищо друго и което е имало право на живот, така както всички нас... И тогава ще трябва да Ви попитам как бихте се почувствала ако Вие попаднете в подобна ситуация... Или пък как би се почувствал доктора, извършил манипулацията...
Що касае дилемата, при кой доктор да си направите феталната морфология при евентуално следващо Ваше забременяване смятам, че с чиста съвест ще може да намалите списъка от потенциални кандидати поне с един, защото явно аз не отговарям на Вашите изисквания. За жалост това обаче в момента е най-малкия Ваш проблем... Най-искрено Ви пожелавам да си намерите някой добър психотерапевт, с който да се опитате да преодолеете психологичната травма от всичко това, което се случи. Животът продължава, а Вие явно имате нужда от специализирана и компетентна помощ. Използването на интернет с подобна цел би могло да се окаже нож с двойно острие...
С уважение,
д-р Димитър Марков
Бях казал, че няма да коментирам повече случая, но не мога да позволя да продължавате да казвате на черното бяло, защото съм принципен човек.
Това е снимка на профила на бебето Ви, на която ясно се вижда че плодът има скъсяване на долната челюст. Вижте мястото, датата, часа, минутата и секундата, в която това е видяно и коментирано от мен, както и името Ви, което съм зачеркнал, за да не се разкрива самоличността Ви. Използван е 2Д режим на сканиране, защото употребата на 3Д за тази цел (както и за целите на феталната морфология по принцип) е повече от безсмислено... Съжалявам, че трябва да използвам снимков материал от прегледа, но това е единствения начин да покажа, че Вие продължавате да разпространявате твърдения с невярно съдържание. А това е недопустимо.
Не е коректно да публикувате снимка на бебето без съгласието на родителите.
Реза
Това че не сте слушала, докато съм Ви преглеждал, предполагам се дължи на тежкото емоционално състояние, в което сте се намирала в този момент... Сега и разбирам, че явно не сте запомнила особено много от всичко, което е било видяно и коментирано от мен... Или сте запомнила само това, което Ви е било угодно. От друга страна обаче не мога да проумея защо след това наричате подобен преглед „разтягане на локуми”...
Колкото до ниско разположените уши, това е ехографска диагноза, която не може да бъде поставена достоверно преди раждането или аборта. Неслучайно в моя писмен протокол за изследване на феталната морфология (който е един от най-подробните в тази държава и отговаря на най-високите световни стандарти), за уши не се говори нищо. Това е така, защото на практика, ако има някакви аномалии на ушите те се пропускат преди раждането в почти 100% от случаите. Причините за това са много и не е мястото да бъдат коментирани тук. В България има около 1500 акушер-гинеколози. Опитайте се да намерете някой, който би се наел да диагностицира при всеки свой преглед наличието или липсата на ниско разположени уши на плода с 2Д, 3Д или 4Д – това е mission impossible.
По отношение на цялата останала ехографска находка по Вашето бебе, установена в хода на моите прегледи, както сама разбирате всичко е повече от надлежно документирано. За всяка една аномалия или особеност, видяна или невидяна пренатално от мен, може да коментираме в най-малки подробности, да Ви показвам снимки и да сравняваме с това, което е написано в аутопсионния протокол. Не виждам каква ще бъде ползата от това, освен да продължаваме с агонията... Категорично обаче няма да допусна да се говорят неистини по мой адрес.
Когато някой ден се успокоите, теглите чертата и си направите равносметка на всичко това, което е било диагностицирано пренатално от всички доктори, които Ви бяха преглеждали през тази бременност, ще си признаете, че при вашата бременност аз съм този, който е диагностицирал най-много... И на практика почти всичко, което би могло да бъде видяно пренатално... Това е толкова пределно ясно за мен, колкото като се замислите ще стане ясно и за Вас. В този смисъл не мога да разбера, какво точно целите когато търсите вина за случилото се единствено и само в мен... Аз нямам вина, че Вашето бебе имаше хромозомна аномалия... Опитах се само да Ви бъда от полза, за да вземете най-правилното решение...
Колкото до това, че смятате, че съм Ви третирал като „опитно зайче”, това е една от многото Ви заблуди по отношение на мен. Нея специално, както и повечето други, ще оставя без коментар. Годишно аз преглеждам около 2800-3000 бременни. И пак повтарям, рано или късно логично се достига до допускане на грешка. Хубавото е, обаче, че за разлика от други, не греша на всяка втора жена...
Това, че сте прочела няколко статии в интернет, съвсем не значи, че сме равни по знания. Още пък по-малко значи, че сте в състояние да ме учите как да преглеждам моите пациенти, по какъв начин да ги консултирам, какъв режим на ехография да използвам - 2Д, 3Д или 4Д, при кого и защо... За щастие медицина не се учи по интернет... И това съвсем не е случайно. Защото хората с немедицинско образование като Вас четат написаното в интернет през пръсти. Още първият ред от статията, към която препращате гласи, че честотата на единствената пъпна връв е 0,2 до 1,2% от всички раждания. Това значи, че се наблюдава между 20 и 120 на 10 000 новородени. Честотата на тризомия 13 е около 1-2 на 10 000 раждания. От фетусите с тризомия 13 едва около 30%, а не всички, имат единствена пъпна артерия. Следователно, за да се стигне до раждане на плод с тризомия 13, при който има единствена пъпна артерия, са необходими най-малко 15 000 раждания. В тази голяма група от раждания със сигурност повече от 100 новородени ще имат изолирана единствена пъпна артерия, без да имат тризомия 13, като иначе те ще бъдат абсолютно нормални. Следователно, извършването на амниоцентеза при всички тези случаи с видимо изолирана единствена пъпна артерия с цел диагностициране на единствения случай с тризомия 13 е абсолютно неоправдано. Този подход рано или късно ще доведе до аборт, предизвикан от манипулацията, на плод без никакви други увреждания. Това е така, защото рискът от аборт след извършване на амниоцентеза е 1% (четири големи рандомизирани проучвания са го доказали преди повече от 10 години). И този риск въобще не е 1:700, както твърдят нашите генетици, които през живота си не са помирисвали върха на игла за амниоцентеза. Стигне ли се до аборт обаче, ще трябва този, който е извършил манипулацията, да си носи отговорността за това че е убил едно нормално бебе, на което освен изолираната единствена пъпна артерия му е нямало нищо друго и което е имало право на живот, така както всички нас... И тогава ще трябва да Ви попитам как бихте се почувствала ако Вие попаднете в подобна ситуация... Или пък как би се почувствал доктора, извършил манипулацията...
Що касае дилемата, при кой доктор да си направите феталната морфология при евентуално следващо Ваше забременяване смятам, че с чиста съвест ще може да намалите списъка от потенциални кандидати поне с един, защото явно аз не отговарям на Вашите изисквания. За жалост това обаче в момента е най-малкия Ваш проблем... Най-искрено Ви пожелавам да си намерите някой добър психотерапевт, с който да се опитате да преодолеете психологичната травма от всичко това, което се случи. Животът продължава, а Вие явно имате нужда от специализирана и компетентна помощ. Използването на интернет с подобна цел би могло да се окаже нож с двойно острие...
С уважение,
д-р Димитър Марков
, но при Димитрова кракът ми няма да стъпи. 
