Миналото е зад гърба ти, но трябва да си направиш някои изводи за бъдешето. Според мен те се водят от отговорите на са 2 въпроса:
1. какво правиш ти в България далеч от мъжа си?
2. как така не ти пука с кого и къде е, докато ти не си до него?
Ами очевидно е, че ти не си се вълнувала особено от съпруга си, докато сте били заедно. Сега ти е мъчно. Попитай се, дали това се дължи на любов към него или на нежеланието да пуснеш да си отиде по своя воля някой, когото си смятала за $в кърпа вързан$.
Аз трябваше да се конфронтирам лице в лице и с двата въпроса и изводите не бяха в моя полза. Така се научих, че любовта за мен е по-важна от всичко друго на света и в нейн ущърб не правя нищо. Урокът ми беше много горчив, докара ми болест, горест и мъка, но и много мъдрост и нов светоглед. И крачка не мърдам далеч от мъжа си и много силно ме интересува къде е и какво прави - повече от всичко друго. Държа той да се вълнува много от мен и правя всичко необходимо за тази цел - като започна от външността си и завърша с професионалното израстване, което му дава повод да се гордее с мен.
Дано да съм ти дала някои нови насоки на размисъл, които да ти помогнат. Кураж, знам, че е трудно, но от разбито сърце не се умира. Чакат те нови и хубави неща.