Ай-ай-ай, оставили сте темата да вехне на втора страница, бива ли тъй 
Още снимки от автопарка на дамите:
на пазар
пред пощата
интериор
Още снимки от автопарка на дамите:
на пазар
пред пощата
интериор
- Публикувана: 14 юли 2006, 08:29 ч.
- Последно мнение: 16 юли 2006, 20:30 ч.
Хавански клуб ІІ
Не беше никак учудващ фактът, че около хасиендата започнаха да се навъртат обожатели.
Местните поувехнали мачос бяха дочули легендите за изкусните дами и заинтригувано решиха да ги ухажват. Най-срамежливият носеше поднос с печена кокошка. До тях беше достигнала мълвата за любовта на дамите към печените кокошки и спиртните напитки. Спряха на прага на верандата. Мъжът с черната брада каза "По-възрастни са, отколкото си ги представях". Мъжът с бялата брада го отряза: "Огин!".
Местните поувехнали мачос бяха дочули легендите за изкусните дами и заинтригувано решиха да ги ухажват. Най-срамежливият носеше поднос с печена кокошка. До тях беше достигнала мълвата за любовта на дамите към печените кокошки и спиртните напитки. Спряха на прага на верандата. Мъжът с черната брада каза "По-възрастни са, отколкото си ги представях". Мъжът с бялата брада го отряза: "Огин!".
... като видяха приближаващите се мучачовци, групата развеселени висотопочтени мадами зарязаха предишното си занимание и изоставиха доня Лами да се рее в небето самотно. Вместо това с кикот и мръсни забележки се втурнаха да се гримират и соанират, за да може да очароват тутакси расовите мъжкари.
Доня Алмуня, по-известна в обществото като КраТавицата, тутакси нахлупи на сбръчканата си глава новата си синя перука, подарък от сеньора Хапка. Последната беше ходила на шопинг по обяд (по стар учрежденски навик, останал й от времето, когато триеше стола в едно държавно учреждение и раздаваше справедливост на неразумните). Опиянена от успешната си покупка на два нови костюма (каррамба, каква огнена страст кипи от воланите на тия поли!!!!), Сеньора Хапка беше купила и нова синя перука на старата си приятелка Алмуня, защото старата беше отнесена от ято нагли папагали миналия вторник.
Доня Алмуня забучи жълтата късметлийска фибичка и се насочи стръвно към мъжа с печената кокошка. Гладът я беше обзел напълно...
Доня Алмуня, по-известна в обществото като КраТавицата, тутакси нахлупи на сбръчканата си глава новата си синя перука, подарък от сеньора Хапка. Последната беше ходила на шопинг по обяд (по стар учрежденски навик, останал й от времето, когато триеше стола в едно държавно учреждение и раздаваше справедливост на неразумните). Опиянена от успешната си покупка на два нови костюма (каррамба, каква огнена страст кипи от воланите на тия поли!!!!), Сеньора Хапка беше купила и нова синя перука на старата си приятелка Алмуня, защото старата беше отнесена от ято нагли папагали миналия вторник.
Доня Алмуня забучи жълтата късметлийска фибичка и се насочи стръвно към мъжа с печената кокошка. Гладът я беше обзел напълно...
Възрастните дами сред кикот и шумолене на колосани и не чак дотам колосани шарени фусти наобиколиха мъжете. Някои, бидейки по-безцеремонни, директно пристъпиха към ухажване, като се настаниха в скутовете на новите си компаньерос. Ламелита, добрала се най-после до твърда земя и прегладняла от два дена реене само с едничка бутилка ром, се стовари тежко върху неподозиращия носач на кокошка, като не пропусна преди това деликатно да вземе подноса от ръцете му и бързо да пъхне едно бутче в устата си. "Мммм," помисли си тя, "какъв приятен човек! Чудесен маниер на ухажване е този с поднасяне на печени кокошки! Как не съм знаела по-рано, а подир романтики някакви тичах все!"
На верандата се носеше плътна пелена от дим от хавански пури и остра миризма на ром. Витаеше сласт и неподражаем аромат на старческа любов.
От пътя се разнесе познатия гръм, пукот и ругатни.
Рижата пристигаше, без съмнение подушила както аромата на печена кокошка, така и присъствието на мъже. Тя безпогрешно знаеше кога наблизо има потенциални жертви от мъжки пол и винаги се изхитряше да се появи, желана или не.
Взе последния завой остро (цяло чудо, че костенурката още креташе при това й каране). Спусна се не много елегантно от колата и огледа сбирката хищно. 'Охо', помисли си тя, 'очертава се интересен следобед!'
На верандата се носеше плътна пелена от дим от хавански пури и остра миризма на ром. Витаеше сласт и неподражаем аромат на старческа любов.
От пътя се разнесе познатия гръм, пукот и ругатни.
Рижата пристигаше, без съмнение подушила както аромата на печена кокошка, така и присъствието на мъже. Тя безпогрешно знаеше кога наблизо има потенциални жертви от мъжки пол и винаги се изхитряше да се появи, желана или не.
Взе последния завой остро (цяло чудо, че костенурката още креташе при това й каране). Спусна се не много елегантно от колата и огледа сбирката хищно. 'Охо', помисли си тя, 'очертава се интересен следобед!'
- Амиго, хей! Жентлемен! - провикна се синьокосата бабиера. Почти беше стигнала до непознатият господин, но поради старческа глухота й се случваше да говори по-силно от обичайното, макар и рядко. Всъщност имаше повод и всичко й бе простено.
- Мадам, завинаги ваш покорен слуга! - разнежи се Раул, който се оказа животновъд от едно китно селце, дав хълма след Каса Минор, гдето бяха ходили преди седмица на маскен бал. Там й бяха говорили за дон Раул, отличен агроном и експерт по отглеждане на рогат добитък. Тъкмо тъй й трябваше, но първом й се щеше да укроти клокоченето в стомашната част.
- Заповядайте, уважаеми, настанете се. Кафе, ликьор, пиво, сцигар? С какво можем да ви бъдем полезни? Ах, как ухае, това подарък за нас ли е? - замига престорено удивено Алмунде.
- Кокошка с портокали, нали? Дами! Нека спретнем една лека кокоша закуска! Кой пече стафиден хляб нощес? Имаме ли масло с фибри? Човек трябва да се грижи за фигурата си, дон Раулиньо, както виждам, вие полагате също тъй старание за чудесният си атлетичен вид, да?
- Мадам, особено ми е приятно, бих опитал от всдеизвестното кофе Есперанса, което сте били приготовлявали тук. Имах път в близост и рекох, да ви посетя, да се запознаем, съседи сме... Добре сте се устроили тук, гледам, бравос! - подсмихна се под гъстият си прошарен мустак господинът.
- Вие мосю, извинете, че тъй с пълна уста ви говоря, но да не би да забравя мисълта си - Мадам Ивет облизваше кокошето крилце сладко сладко, хрупаше препечен чер хлебец и се разтапяше от задоволство. Друго си е да си похапне човек, не се търпи глад.
- Та исках да ви попитам, вие прасета отглеждате ли, мили ми Раулиньо? - побутна таблата с ароматното хвъркато и погали по раираният чарлстон озадаченият гост.
- Ъх, разбира се, мадам! Аз с прасета съм отрасъл, в една кочинка съм спал, като деца са ми, мадам! Защо се интересувате, мадам Иветка? - загложди го съмнение, почеса се по потния тил и тури захар в кафето, което бе донесено от услужливата Ламелита, също тъй потресена от посоката на разговора.
- Ами дон Раулиньо, имаме нужда от 2 прасенца, ще си ги отглеждаме тук, ще ни вършат нужди разни. Можем ли да разчитаме на вашият разплодник, да ни отделите две прасенца, мъжко и женско? Аз съм изобретила място за тяхното пребиваване, бих ви показала при какви чудесни условия ще ги отглеждам. Казвам отглеждам, щото това е изненада са моите приятелки, сигурно няма да им е приятно да чешат свине и да водят редовни разговори с тях, но на мен ми трябват. Мога ли да разчитам? - напери се старата жена и вирна нос, сякаш ще извършва кой знай какво велико дело.
Всички бяха удивени от новото начинание на г-жата КрасТавица. Прасе, че и две дори! Къде ще го гледа, как ще го храни и най-вече защо?!
От печеният кокош останаха дребни кокалчета, които се усладиха на палето Алмуньо Хаокин Хектор Ернандес дел Перейро фон Караян. Новото му име бе вписано в личен паспорт от розова хартия за писма, от където понякога се късаха парченца за да се спишат спешни покупки.
Мадам Ивет продължаваше да се хили. Беше много доволна, че ще си има прасета. И най-вече ще има възможност да раздава още повече любов, много обичаше почесване по гушите или рошене на пършивата им твърда козина. Беше влюбена в юрдеци и прасета. Тя се влюбваше лесно и често, но и разлюбваше бързо - въпрос на настроение. Основната й мисъл бе, че трябва да препорви документацията и да открие как точно се гледаше на черен прасешки дроб. Въздъхна както обикновено и се отнесе в мислите си, напълно задоволена...
- Мадам, завинаги ваш покорен слуга! - разнежи се Раул, който се оказа животновъд от едно китно селце, дав хълма след Каса Минор, гдето бяха ходили преди седмица на маскен бал. Там й бяха говорили за дон Раул, отличен агроном и експерт по отглеждане на рогат добитък. Тъкмо тъй й трябваше, но първом й се щеше да укроти клокоченето в стомашната част.
- Заповядайте, уважаеми, настанете се. Кафе, ликьор, пиво, сцигар? С какво можем да ви бъдем полезни? Ах, как ухае, това подарък за нас ли е? - замига престорено удивено Алмунде.
- Кокошка с портокали, нали? Дами! Нека спретнем една лека кокоша закуска! Кой пече стафиден хляб нощес? Имаме ли масло с фибри? Човек трябва да се грижи за фигурата си, дон Раулиньо, както виждам, вие полагате също тъй старание за чудесният си атлетичен вид, да?
- Мадам, особено ми е приятно, бих опитал от всдеизвестното кофе Есперанса, което сте били приготовлявали тук. Имах път в близост и рекох, да ви посетя, да се запознаем, съседи сме... Добре сте се устроили тук, гледам, бравос! - подсмихна се под гъстият си прошарен мустак господинът.
- Вие мосю, извинете, че тъй с пълна уста ви говоря, но да не би да забравя мисълта си - Мадам Ивет облизваше кокошето крилце сладко сладко, хрупаше препечен чер хлебец и се разтапяше от задоволство. Друго си е да си похапне човек, не се търпи глад.
- Та исках да ви попитам, вие прасета отглеждате ли, мили ми Раулиньо? - побутна таблата с ароматното хвъркато и погали по раираният чарлстон озадаченият гост.
- Ъх, разбира се, мадам! Аз с прасета съм отрасъл, в една кочинка съм спал, като деца са ми, мадам! Защо се интересувате, мадам Иветка? - загложди го съмнение, почеса се по потния тил и тури захар в кафето, което бе донесено от услужливата Ламелита, също тъй потресена от посоката на разговора.
- Ами дон Раулиньо, имаме нужда от 2 прасенца, ще си ги отглеждаме тук, ще ни вършат нужди разни. Можем ли да разчитаме на вашият разплодник, да ни отделите две прасенца, мъжко и женско? Аз съм изобретила място за тяхното пребиваване, бих ви показала при какви чудесни условия ще ги отглеждам. Казвам отглеждам, щото това е изненада са моите приятелки, сигурно няма да им е приятно да чешат свине и да водят редовни разговори с тях, но на мен ми трябват. Мога ли да разчитам? - напери се старата жена и вирна нос, сякаш ще извършва кой знай какво велико дело.
Всички бяха удивени от новото начинание на г-жата КрасТавица. Прасе, че и две дори! Къде ще го гледа, как ще го храни и най-вече защо?!
От печеният кокош останаха дребни кокалчета, които се усладиха на палето Алмуньо Хаокин Хектор Ернандес дел Перейро фон Караян. Новото му име бе вписано в личен паспорт от розова хартия за писма, от където понякога се късаха парченца за да се спишат спешни покупки.
Мадам Ивет продължаваше да се хили. Беше много доволна, че ще си има прасета. И най-вече ще има възможност да раздава още повече любов, много обичаше почесване по гушите или рошене на пършивата им твърда козина. Беше влюбена в юрдеци и прасета. Тя се влюбваше лесно и често, но и разлюбваше бързо - въпрос на настроение. Основната й мисъл бе, че трябва да препорви документацията и да открие как точно се гледаше на черен прасешки дроб. Въздъхна както обикновено и се отнесе в мислите си, напълно задоволена...
Не след дълго останалите обитателки на хасиендата само чуха потропването на мънистата от червения гердан на доня Алмуня, която с младежка стъпка се беше запътила към колибата на Хайме, за да си вземе презервативи, предчуствайки наближаващите удоволствия.
"Тоя Раулиньо бая държелив ми изглежда, ще трябва да си приготвя повечко, че после къде ще ходим по нощите
", промърмори си Алмуня и си намести синята перука.
"Тоя Раулиньо бая държелив ми изглежда, ще трябва да си приготвя повечко, че после къде ще ходим по нощите
", промърмори си Алмуня и си намести синята перука.
Останалите приятелки разтребиха остатъците от закуската и се впуснаха в клюкни и въжделения, докъде ще ги доведе тая им падруга Алмуня. Прасетата не им даваха мира. Идеше обедно време, може би трябваше да посетят лагуната и да разхладят телеса в спокойните й води. Затъкмиха плажен багаж...
Ке паса? Свинчачос нйенте, сеньори! – измуча уж на испански Ламелита! - Порке, разбирандо, ме нервираре ранос сабахлем?
Краставицата усещаше, че нещо в главицата на ламята не беше съвсем наред! Летежът може би я беше увредил непоправимо...
- Лос свинчачос ставандо само за ядандо, не за хранаре, чешаре и квичаре... Пор фавор, не ме карандо да бегандо... Уф! Не ми стига, че кокошарита финита, ами и свинчовци ще гледаме... Аре, баста, порка мизерия!
Краставицата усещаше, че нещо в главицата на ламята не беше съвсем наред! Летежът може би я беше увредил непоправимо...
- Лос свинчачос ставандо само за ядандо, не за хранаре, чешаре и квичаре... Пор фавор, не ме карандо да бегандо... Уф! Не ми стига, че кокошарита финита, ами и свинчовци ще гледаме... Аре, баста, порка мизерия!
Мюриель поиска да халоса Ламелита с приклада по тила. 'Това винаги е помагало', отсече тя твърдо, 'няма човек, на когото да съм го приложила, който след това да не каже всичко, което се иска от него!'
Алма не беше много сигурна в методите на съратницата си и я дръпна настрана, за да разискват дали трябва да се прилагат на всички, или само на вражески елементи.
Рижата Проклетница поклати глава скептично. Буйна кръв бушуваше във вените на Мюр, може би малко по-буйна, отколкото спокойният хавански бряг налагаше.
Дръпна настрана дон Раулиньо и го запита дали младият му племенник с широки, загоряли плещи и приятна усмивка, който беше мернала, е свободен довечера. След положителния отговор уреди една вечерна среща между него и Ламелита в едно от малкото легла вътре в хасиендата (спането в хамак под притъмняващото хаванско небе се харесваше много повече). Тя знаеше, че макар блъскането с приклад по тила да дава често резултат, нищо не освежава женската памет така, както блъскането на главата в табла на легло...
Алма не беше много сигурна в методите на съратницата си и я дръпна настрана, за да разискват дали трябва да се прилагат на всички, или само на вражески елементи.
Рижата Проклетница поклати глава скептично. Буйна кръв бушуваше във вените на Мюр, може би малко по-буйна, отколкото спокойният хавански бряг налагаше.
Дръпна настрана дон Раулиньо и го запита дали младият му племенник с широки, загоряли плещи и приятна усмивка, който беше мернала, е свободен довечера. След положителния отговор уреди една вечерна среща между него и Ламелита в едно от малкото легла вътре в хасиендата (спането в хамак под притъмняващото хаванско небе се харесваше много повече). Тя знаеше, че макар блъскането с приклад по тила да дава често резултат, нищо не освежава женската памет така, както блъскането на главата в табла на легло...