Хавански клуб ІІ

... а понягока си уреждат интелектуални сбирки, на които сеньора Анда, като най-културна, свири на роял.

Но в ленивия неделен следобед, всички спяха. Спеше доня Алмуня
,
...спеше Алмуниньо...

Молим, заповедайте, доня Синеочка. Чувствайте се като у дома си, налейте си чаша ром.

Грасиас Доня Арлина! 

Предлагам да се повозим из малките улички с поръчаното от мен такси
^{_{белким се съберем и двете в него}}

Доня Разкошна премига с клепки и се ослуша, колко ли беше спала? "Ще го уволня тоя каброн Пендехито" - помисли си тя на глас - "казвам му да ми сипва текила в чая, а не чай в текилата". Навън утрото преваляше в пладне, а някой свиреше на китара. "Сигурно е Мюриель" - помисли си доня Разкошна - "пее фалшиво, но с плам, няма как да я сбърка човек!"
Доня Разкошна придърпа лаптопа и рефрешна кубинската тема. "Аххх, колко талантлив народ се е навъдил, втора кубинска тема и пишат ли пишат...ще ми изядат хляба, краставиците"
Доня Разкошна рядко напускаше леглото си, там твореше епизод след епизод за нашумелия кубински сериал "Не плачи, любима". Вече няколко главни героини й умряха от старост, но доня Разкошна не се даваше - Пендехито се грижеше добре за нея!....

Тези, които не спяха, решиха да се поразходят до брега. Те събуха ботинките си, седнаха на дъсчения кей и потопиха нозе в морето, мърдайки кривите си пръстчета.

Лежейки на плажа , с чаша с коктейлче Куба Либре и рееки поглед към необятното красиво море, представяйки си невероятния Хуанес.

В това време самият Хуанес, нищо неподозиращ, се канеше да си запали една голяяяяма пура

Казват, че колкото по-голяма е пурата, толкова по-дълго гори. Дон Хуанес го знаеше със сигурност.

Ай, Доня, кеят е разкош! Такъв си го представях точно

Синьора Хапка видя пурата на Хуанес, зашемети се и пак грабна парцала и кофата. Някой все пак трябваше да изчисти тая хасиенда, на кочина е заприличала.

Алмуниньо спеше дълбок сънь. Похъркваше и примляскваше доволно, чувстваше се толкова спокоен и охолен, та чак сънищата му се виждаха твърде скучни. Първо се приспа в спомени по снощните печени пилешки крилца в мед и соев сос,, сетне насънува сладката пухена кокерка на съседката, доня Руфиния, с която често се задяваха в близкия гъсталак и при която нощуваше понякога, с позволението на блажената си стопанка. Животът бе рай и раят бе в лапите му. Сънуваше пак кухнята. Уви, притеснение изпълни бедната му душа, изпъна козината на гърба също див нерез, подви опашка и страшна картина се яви в съня му. Бабиерите му бяха изпаднали в карнавално настроение, твърде страшно за неговите представи.


Опитваха да го драскат с чужди, котешки, незаконни нокти ( Алмунио не одобряваше котешкото царство и странеше от тез низши твари, въпреки, че бе достоен жентлемен и при нужда се стичаше на помощ, нали бе от по-силния пол, спасяваше мачки в нужда). Дърпаха му проскубаната одежда, късаха косми и редяха магьоснически слова... Подгониха го да му режат нокти, за вълшебно биле против комари, крещяха и за мустаки, че били добра виагра за членестоноги...
Въртеше се в съня си горкото псе, ръмжеше и скимтеше, а връз него бе кацнал Бонифацио и вършеше мъжките си нужди върху кучия гръб най-неправомерно, но с голям хъс.
Доня Синеокова тъкмо отпиваше от прохладният коктейл, когато стана свидетел на туй злодеяние, изплю глътката си, събу чехъл с кристали Сваровски, заметна го по разгонения папугай и се развика с най-мръсни думи по негов адрес. Бе ужасена от тия издевателства, а Алмунито сънен бе още по-ужасен, че някаква нова дъртофела е изпаднала в истерия и го приближава със закани и прокоби. Бедното животине, днес не му беше добър ден.

Разочарован Хуанес подпали колата и тръгна към незнайна посока минавайки покрай младата Ниняс.

Рижата доня се протегна сладострастно. Беше сънувала чудни сънища, които, ако бяха издадени на видео, щяха да са маркирани с 'ХХХ'. Стана, оправи леглото в най-прохладната стая на хасиендата



и се отправи да си вземе следобедния коктейл, за да се присъедини към дружките си на кея. Видя сеньора Хапка с парцала, но предпочете да не й се обажда, че току-виж другата я впрегнала в някаква неприятна домакинска дейност.

Покрай ухото й профуча чехъл, украсен с лъскави камъчета. 'Виж ти', помисли си тя, 'където има един, сигурно има и втори!' и го прибра в джоба си с надеждата скоро някой да хвърли и другия от чифта.

А Доня Рееща се
  следеше внимателно хвърчащите чехли с лъскавите камъчета и недоумяваше какво става.