Аз съм ... бърза.
3 седмици по-късно реших да потърся някой просто да си говоря понякога (понеже реално общуването ми е трудно и нямам приятелски кръг) и инсталирах Тиндър. Не съм писала на никого. На мен ми писаха 3 човека. Тук започва темата.
За неподходящите чувства ...
Първия човек който ми писа искаше да се запознаем и видим веднага, което в онзи момент беше странно, защото ми предложи да го посетя. Никой разумен човек не би посетил непознат. Очевидно той в онзи момент си е мислил, че не ми е непознат, защото в една своя област той е доста известен, което аз тогава не подозирах. Уточних, че комуникацията ни остава в Тиндър.
За една седмица ме заинтригува много, аз започнах истински да го харесвам и пожелах да се видим, което планирахме и направихме на "неутрална" територия на морето.
Не съм от търпеливите - още на първата ни среща правихме секс (когато искам нещо не мога да лъжа, че не го искам). Искаше ми се да прекарваме време заедно, но нямаше как, защото той беше много ангажиран. На втората ни среща първо ми каза някой неща за себе си, които аз не знаех, че му е трудно да бъде моногамен, че има 2 деца на почти еднаква възраст от различни майки, че е объркал живота на различни хора и вече не иска да го прави и т.н. Правихме отново секс и аз питах - какво сега? Въпрос, който съм задавала няколко пъти. Отг. винаги е ще ке виждаме и ще общуваме, докато ни е приятно. Третата ни среща беше, колкото той да ме изпрати от морето.
Аз, ако вече не е ясно се влюбих.
2 седмици по-късно, когато той самия се прибираше от морето мина посреднощ през нас (естествено първо попита) пак за секс.
Винаги казва, че ме намира красива и привлекателна, че ме желае. Това за мен е странно, защото това е едно от нещата, които съпруга ми каза, че са го отблъснали - имах към 50 излишни кг. (сега свалих 12 от тях) и не съм красива и привлекателна.
Та, този човек ме желае и аз го желая. Аз съм странна за почти всички, а той е по-странен и он мен. За пръв път общувам с човек, който е по интелигентен от мен. Привлича ве неустоимо не само секса, а и разговорите с него, начина му на мислене, странните му идеи. Има го и странното и леко плашещо чувство, че за пръв път се чувствам глупава пред някого. Чувствам се малка във физически смисъл (той е по-висок от мен с 30 см.), но и в смисъл на това, че понякога сякаш просто не съм толкова умна.
В петък му гостувах да няколко часа - аз пожелах и той прие. Пак секс разбира се, но всичкото останало време беше - просто да мързелуваме и да се гушкаме. Той избра това, той искаше почти през цялото време да ме държи в ръцете си, докато задрямва и се събужда.
Ние сме в различни градове.
С него комуникацията с писане е трудна. От една страна съм питала "досаждам ли ти, като пиша много и често" - отговора винаги е "Не, приятно е или не, не ми пречи, напротив", но самия той отговаря рядко и с 2-3 думи. Аз също вече пиша в пъти по-малко. Всеки от нас си има своята работа и ангажименти, които ка диаметрално различни, но и двамата харесваме това, което правим и изобщо не мислим да се отказваме от живота и града, в който сме.
Не сме малки деца да ки играем на гаджета- аз 37, той 36. Аз обаче съм влюбена и май всеки ден повече.
Написах всичко това просто за ... Има ли смисъл? Дали поне някой тук ще каже, ме има смисъл?