Неподходящите чувства към неподходящия човек

Вие двамата май сте в сходни ситуации, а? Отстрани се виждат по-добре нещата, нали...

Абсолютно права си, само дето аз с 300 зора прекратих моята "връзка" чакай май беше "предвръзка". Определено на мен ми беше хубаво с нея,но не бях щастлив. Също като авторката мислех, че никоя друга няма да ме погледне и не уважавах себе си и мислех,че не заслужавам повече. И в момента не ми е добре, защото тя успява и чрез общи познати да ми праща съобщения и ме кара да се чувствам виновно.

Много добре си го казал: хубаво ми беше с нея, но не бях щастлив.
Доста връзки са така - заради моментното "хубаво" се преглъща общото нещастие.
Но нещастието руши и дори понякога убива.

По-горе се каза - карал я да се чувства като жена.
Ами добре, ако това е "да се чувстваш жена" - ти да подтичваш след някого, той да те изтърпява; и да си знаеш, че профилът му в Тиндър действа и не си сама на клона. Ако двамата са на една и съща вълна и се забавляват неангажиращо, е ОК. Ако единият иска повече, но не го получава, е унизително.

Авторке, според теб защо мъжете "бягат" от теб?

По-добре се отдръпни, покажи достойнство, спри да му пишеш (а той дори понякога и не отговарял! А ти все едно незабелязала, продължаваш пак, докато той отговори - не, пиши си, не ми пречиш...). След като виждаш, че след месеци това не се променя и те кара да се чувстваш зле, спри да му се предлагаш постоянно. Ако усети липсата ти, сам ще те потърси и тогава обясни че така не ти е добре. Ако той друго не иска, се спасявай. Съгласна съм с горното мнение, че моментното "хубаво" не помага като цяло да си щастлива в ситуацията. Не ти помага в самотните дни когато мисълта ти е заета с него, а контакт не получаваш, докато не си го изпросиш. По-добре сама в известен период, в който да се зауважаваш и зацениш първо, отколкото просто изхабени емоции на вятъра.
Повярвай, ако свикнеш да се справяш сама и не си зависима на всяка цена от връзка, това мъжете ще ги привлече повече, от това да тичаш отчаяно след тях.

Същата работа + използвах целия си чар и красноречие да го убедя в предимствата на същата. Е, не и не.

Пухито, разбирам те много добре. След-развода е един период на върховна обърканост - хем имаш нужда да си сама, хем да си с някой, за да избиеш горчивината. Гадно е да се чувстваш пренебрегнат. Особено заради друг човек. Затова е много лесно да се отдадеш на първия срещнат и да се чувстваш зле, когато установиш че и той те пренебрегва. Няма да давам съвети, защото всичко, което искам да ти кажа, вече е казано. Но каквото можеш да направиш, за да поизлезеш от тази сянка - направи го! Изживей си тъгата, но вярвай и на интуицията си! Човек си и заслужаваш да си щастлива! 

Писах, че не знам конкретно, защо "бягат". Едва ли причината е само една. Изобщо не вярвам, че е само във външността ми /например килограмите/. Освен тях съм и наистина много интровертна, трудно общувам, не се събирам с хора, не се забавлявам. Освен това съм странна, задълбочавам се твърде много в нещата, интересувам се от неща, които за другите са странни, скучни, безинтересени. Преди също имах навика да изисквам, да демонстрирам яд и разочарование, когато получавам твърде малко внимание или неотзивчивост от отсрещната страна. Исках винаги и бързо да получа равностойното на това което аз давам - да ме търсят също толкова често, колкото аз ги търся, да получавам някакви жестове на внимание. Тъй като не се занимава с игрички директно си казвах това и съответно - бягат.
Днес за пореден път в момент, когато ми беше криво и му писах за мои проблем /знам, че не е ОК да споделяш проблемите си с човек, който ти е само за секс/ той беше там с адекватен отговор, неклиширан съвет, предложение за лична помощ и разбиране.
Едни такива ситуации ме карат да се влюбвам и тъпото вярване, че той не прави повече, защото няма какво да направи. Той си има своята сложна ситуация и просто не желае да ме прави част от нея, за да не се чувствам още по-зле.
Сама, като го прочета това нещо осъзнавам колко глупашки звуча. Все едно се опитвам да оправдавам някакво недостойно поведение.
Спирам за сега.

А с нас как си говориш, форума също е форма на комуникация?
Какви са интересите ти, които са скучни за средностатистическия човек?
Струва ми се, че си изградила удобен имидж за себе си, с който си се сраснала, та вече ти е трудно да излезеш от представата за себе си.

Каквото и да правиш, не е хубаво да се обсебваш от този мъж, той не бива да е авторитет. Имаш нужда от мъжко рамо, но усещаш, че мистър Тиндър не е подходящ партньор в дългосрочен план, а играеш всичко коз с него.
Любовта е даване и вземане, не е еднопосочно изживяване. Може би бившият съпруг просто не те е обичал достатъчно?
За мене ти е нужна по-висока самооценка и самоуважение на първо време.

Пухи, в лицето на този човек имаш само приятел с екстри, но не любов и обич. Съвет и разбиране ще получиш и от хора които няма да искат секс от теб. Ти просто се надяваш този човек да се промени, Ами няма да стане, щом в началото я няма тръпката не очаквай, че след време ще се появи. Стискай зъби и му кажи край, определено няма да ти е лесно след това, той може да се опита да те накара да размислиш, но не се поддавай, бъди силна.

Странни хобита ли? Мой познат е фен на всичко от времето на Втората световна война. Може да те залива с информация, събира сувенири. По-странни ли?

Пухито си е много ок, според мен. Ако има някакъв проблем, то той е че няма много/или никакви/ приятели. Концентрира се върху само един човек и очаква от него всичко. Това е и, най вероятно,
причината за бягствата. Всеки човек човек започва да се чувства притиснат, когато попадне в такава ситуация.
Хубаво е Пухито, първо, да си разшири социалния кръг. Да контактува с повече хора, да разчита на някои от тях повече, т.е. да си съдаде и приятели.
А иначе ситуацията си е доста тривиална и Авторката, според мен, си е напълно наясно с нещата. То и това, което има, си го е търсила съвсем съзнателно. Не виждам да се заблуждава в нещо. Секс и това е, ма няма лошо. Даже, според мен, това е най добрия вариант след по родължителна връзка, брак, дете... Да не би да е по добре, след раздялата, веднага да се хване сериозно с друг. Нека поживее малко, нека си възстанови чувството за свобода, нека разшири социалния си кръг. Тогава ще се появят и другите мъже - ще има възможности, избор.
Сега, като им доставя удоволствие да си се плющят с човека, докато има тръпка, но да не се концентрира само върху него. Нямам предвид да се плющи и с някой друг, паралелно. Пък когато някой друг и привлече вниманието, може да открие и повече от секс. А и може да си запази сегашния човек, като приятел. От такива връзки, само за секс, често се раждат много добри приятелства, но само когато и двамата спазват началните условия.   

Ниска самооценка. Защо?
А ако беше останал, какво щеше да го правиш ?
Щях да ти кажа да си живееш живота и щом този мъж ти харесва да се отдадеш на миговете с него,  без мисъл какво ще стане, но това би било хубаво само ако сте с еднакъв статус на чувствата - или и  на двамата ви е достатъчна само сексуалната връзка, или и двамата се влюбвате един в друг.
Ти казваш, че се влюбваш, а той няма шанс да ти отвърне, което значи, че няма да ти стига това, което ти дава и пак ще те заболи. Аз бих сложила край незабавно. Така се получава, защото търсиш някой да излекува раната от бившия ти,  но си на път да получиш нова рана.
Да му кажеш край е трудно, но после дори може да си доволна от себе си, защото си намерила смелост да се предпазиш сама от нов удар.
На този етап явно не можеш да разчиташ на мъжка подкрепа, затова трябва защитаваш емоционалната си цялост /или което е останало от нея/ сама.
Първо се съвземи, повярвай си и тогава  следваща връзка може да има различен сценарий.  А как? Дай си лично време, огледай се, промени нещо във външния си вид, поглези се...С по-високата оценка на себе си, ще избираш не от позицията на жена, която търси мъж да й върне самочувствието и я цени като личност, не само сексуален обект,  а жена, която иска да срещне своя човек.
 Като редуцираш критеиите си, възможностите ще са по-малко, но човекът, който срещнеш някой ден,  е по-вероятно ще е правилният.

Ако мъжа ми беше останал щяхме да продължаваме да я караме, като до сега аз да правя и невъзможното да давам всичко и да се чувствам неудовлетворена, че не получавам същото насреща, но никога нямаше навярно аз да събера сили и смелост да си тръгна или да го изгоня, точно заради страха ми, че няма да има друг.
Тук минавам към темата "редуцирай критериите си и така макар и по-малък ще имаш по-качествен избор". На тези думи се чудя съществува ли по-малък избор от този, който имам.
Стигам и до нещо, което май се оказва безспорна истина "концентрираш се върху един човек". Правя го и съм го правила винаги. Една странност на моя характер. На мен наистина не ми трябват много хора и изсипвам всичко, което правя и всичко, което очаквам върху един човек. Май не съществува такъв, който би го понесъл. Аз си знам урока от предишни ситуации, съответно във всичко това се вписва и страха ми, че той ще избяга /както всички преди/. Държа се още по ужасно.
И вчера направих нещо такова. Съответно днес ме е страх, че вчера прекалих.
Твърде много аспекти и грешки, за които просто не мога да се преборвам със себе си.
Ако с него получавам усмивка за 20 минути на ден и среща и топлина за 2-3 часа 2 пъти месечно, как да се откажа от това?
Да кажа - край - не мога.
Да спра да пиша и да го търся, та нали и той няма да ме потърси и пак ще изгубя това.
Не се чувствам в позиция да имам нещо друго и по-добро.
Днес, тази сутрин съм просто много изплашена, че съм го изгубила. Такива моменти на страх, граничещ с отчаяние не са ми редки.

Живееш много тъжен живот. И само ти си в състояние да се измъкнеш от това. Надявам се, че все пак ще намериш някаква разумна причина да прекратиш тая отровна комуникация.

"Ако мъжа ми беше останал щяхме да продължаваме да я караме, като до сега аз да правя и невъзможното да давам всичко и да се чувствам неудовлетворена, че не получавам същото насреща, но никога нямаше навярно аз да събера сили и смелост да си тръгна или да го изгоня, точно заради страха ми, че няма да има друг."
Ето това важеше и за моя брак последните години.Също съм жена,която няма самочувствие.Даже не знам защо.Няма идеални хора,всеки е с положителните и отрицателните си страни.Също съм интроверт,трудно завързвам познанства и обичам да съм сама,но...
В един момент трябваше да обърна нещата.Открих това,което ме зарежда...От там срещнах много нови хора и ..Аз,която за 15г не бях създала ново лично приятелство.Успях.Допуснах хора и промених живота си.
После дойде и раздялата със съпруга ми,заради любов негова:) Но аз вече бях различна,компромис с любовта си и как се чувствам не можех(не мога да правя)
От 1.5г съм сама.Липсва ми любовта и мъжа до мен,но само ако ми носи спокойствие и градивност.
Вгледай се в себе си.Ако нещо в теб не ти харесва..Промени го! Толкова години не бях казвала "Аз".Е,сега е "Аз искам." Аз мога:).
И една връзка,било то ангажираща или не,трябва да ти носи положителни емоции и комфорт.Достатъчно трудно ни е да се справяме сами с ежедневието,че да си го усложняваме! Обичай се ,Пухи,защото си ти! Защото си човечна и знаеш как да даваш,но не го пилей!

Но имаш себе си!  И за да не се изгубиш, обърни се към теб самата и се питай какво искаш от живота, но не чакай някой друг да определи, само ти и твоите желания са важни сега!
Виж се в огледалото,  промени това, което не харесваш и разбери, че ти си важна и специална!
Прекрасно е мъж да ти го каже, преди това обаче ти сама го разбери!
Сигурна съм, че ако мислиш в тази насока, скоро ще разбереш как да го постигнеш. Бързо няма да стане, но стъпка по стъпка, въпросът е да вървиш към себе си. Но първо се освободи от сегашната ти болка, защото той е болка, вижда се.
Зная, че всичко това ти звучи като гола философия. Многократно съм минавала по твоя път и едва когато разбрах, че и аз съм важна и го заявих с действията и поведението си  пред другите - тогава някак от самосебе си започнах да се обграждам само с хора, които ми носят радост и щастие. Всичко идва от нас, първопричината сме си за живота, който имаме. Аз го разбрах по трудния начин за съжаление, но не е късно. А ти имаш огромни шансове да вземеш това, което ти трябва, но преди да ти се случи - поработи върху себе си и самооценката си.
Повярвай ми, той ще се появи, когато най-малко очакваш!
Ти не заслужаваш по-малко от това, което искаш. Не се подценявай и не позвалявай и на някой мъж да те подценява!