След последното мнение ми хрумна, че може би давам грешни съвети изхождайки от моята гледна точна.
Аз по-скоро ще си отхапя езика, отколкото да призная на някого, който очевидно няма интерес към мен, че съм влюбена в него. А да се влача, тръшкам и рева пред мъж, дори не мога да си представя как ще ми се случи. Затова са приятелките - тръшкам се пред тях:)
Ако направя горните неща и мъжът ме отреже и загуби даже уважението, което изпитва към мене ще ме боли и ще ми тежи с години. Няма да мога да го забравя и да се отърся от срама. Влюбването минава както всяко друго нещо. Ако сме се разминали, значи не е имало достатъчен интерес от негова страна. Да ходя да се моля и обяснявам и да ми се накърни достойнството - за нищо на света! Аз това няма да мога да го преживея.