Карате ли гостите си да се събуват

"Чистофайник" за мен не е обидна дума, нито носи някакъв негативен смисъл. Това, чисто и просто, е човек, който има малко по-засилена (спрямо средностатистическата) взискателност към реда и хигиената в дома си. Ето, аз не бих могла да се нарека чистофайница, защото не се терзая с битови въпроси до такава степен – нямам нито нервите, нито времето, нито желанието.
Колкото до втората част на цитата – точно обратният смисъл влагам аз в думата "практичност", споменах го и по-назад. Според тълковния речник, "практичен" е равнозначно на "лесен, удобен за ползване", демек – изискващ най-малко усилия / най-малък брой действия, до постигане на целта. В тази връзка, да си събуваш обувките всеки път, щом прекрачиш прага на дома си, може да е по-санитарно, но не е по-практично, особено ако влизаш и излизаш постоянно, както съм аз, например.

Съдейки по натрупания личен опит. За повече от десетилетие, да чукам на дърво, на мен и мъжа ми никога не ни се е случвало да се разболеем от бактериална инфекция, причинена от обстоятелството, че влизаме с обувки вкъщи. Като добавка – боледуваме от настинка изключително рядко (мъжът ми, за жалост, от време на време носи вируси от офиса). За сметка на това, обаче, е хващал гъбички по краката, точно от носене на чужди обувки.

Но и въпросът, който ми отправяте, не е много коректно зададен, тъй като – да останеш без обувки в чужд дом и да се наложи стъпалата ти да зъзнат, е нещо инцидентно, временен дискомфорт, който се преглъща лесно. В този смисъл, предпочитам 3 пъти годишно (горе-долу толкова често посещавам чужди домове) да остана боса и да ми е студено за час-два, отколкото да надена чехли, които много на брой различни хора са носили преди мен. Когато съм вкъщи, важи същата логика – няма как да си свалям обувките всеки път, тъй като това е в противовес с битовите навици и удобството ми; оттам – просто избирам по-малкото зло, а то е – да влизам с обувки, когато се налага.

Стана ми интересно... А защо им позволи да влязат обути, щом ти е неприятно? Те не са виновни, че не са попитали, защото етикетът гласи, че именно домакинът трябва да съблюдава за правилното протичане на гостуването. По тази логика, той и само той е човекът, който по любезен и ненатрапчив начин може да даде насоки на гостите си какво се очаква от тях.
Учудвам се как зрели хора сякаш не комуникират по между си. Ако аз държах гостите ми да се събуват, щях още от вратата да ги посрещна с думите: "Добре дошли в моя дом! Моля, събуйте се и, ако желаете, ползвайте предоставените за целта чехли (или там, каквото е). След това заповядайте в хола, да се почерпим!" – или нещо от този сорт. Не са важни точните думи, същественото е гостите да получат добронамерени, но ясни инструкции какво се очаква от тях. Така хем домакинът ще е доволен, хем гостите няма да изпадат в недоразумения.

А, баш!

Пак ли тема "колко са диви селяни българЕте, та даже карат гостите си да се събуват"?
Зависи, ако съм навсякъде с плочки, няма проблем да влизат, ще пусна един моп с доместос след тях.
Но в момента съм навсякъде с килими, дебели, космати и т.н. Нямат работа с обувките вътре по килимите.
И аз съм на мнение, че с обувките се пренасят всякакви нечистотии, зарази, гадости. Ако е само до камъчета, листа, пясък, няма проблем. Но с обувките се пренасят и тении, глисти, бактерии и неща, които дори не искам да мисля (например, чума).

Black cat, единият път направих компромис за един човек, защото е почти сляп, но покрай него се намърда и другият, който му беше придружител и когото не познавах. Не е като да не съм казала, но си има хора, които са нахални. Понякога даже и не успяваш да реагираш в момента и после вече ти е неудобно.

На мен досега не ми се е случвало някой да се засили да влиза с обувки, но и аз не каня често хора.

Аз съм на обратното мнение - лично за мен е по-практично и щадящо силите ми да си събуя обувките, отколкото да мия подови настилки всеки ден по няколко пъти и да пера дивани. За себе си знам, че ако някой ми се опъне с обувки на дивана, след като си тръгне ще изпера целия диван.

Гъбички на краката се хващат и ако ходиш бос на публични места, характеризиращи се с влага и по-високи температури. Например: сауни, а през лятото – басейни, обществени бани, душове.

Е, чак такива гьонсурати, да им обясниш какви са порядките в чуждия дом и те да се направят, че не чуват, не знам...

Всъщност, точно това е част и от моята теза – зловредни микроорганизми има навсякъде около нас. Все пак, всички сме се возили в градския транспорт, киснали сме се в публични басейни, яли сме по заведения и сме галили улични животни. Няма да ви разказвам каква е хигиената в повечето ресторанти... Влизането с обувки у дома ще ви се стори цвете.
Изобщо, точно защото няма начин да избегна всички тези неща, избирам да си живея живота, без да се напрягам с излишни размисли по тези въпроси.

Гостите се събуват без да ги подканвам, аз също се събувам, когато съм на гости. Просто и ясно.

Както искат, ако искат да си ходят с обувки, ако не, боси.
Домашни пантофи нямаме и аз не бих носила такива на гости.

Никога не карам гостите си да се събуват. Хората, които идват у нас, са достатъчно възпитани, за да не им мине през ума да се намъкнат с обувките, с които са газили по улицата.

Тази да не покрива норматив от теми, по списък, отмятайки една по една и получавайки всеки път душевен орг@з%м, четейки колко сме ...каквито сме останалите в България, коя от коя по-провокативни и засягащи всичко българско и родно? Което не става, естествено?

По темата-и аз към 99те%, които се събуват в дома си, събуват се в чуждите домове, държат и на това гостите също да се събуват. Претендирам, че поддържам добра лична и всякакъв вид хигиена в дома си, нямам домашни любимци, свела съм килими и всякакви постелки до минимум, но ги имам по стаите и би ми било изключително неприятно предвид състоянието на българските   улици и това, което се намира по тях да го разнасям из дома си. Или в чуждия дом. Да не говорим, че идва дъждовен сезон, кал, киша, мръсотия, не бих могла да си представя как от калната улица ще се намъкна вътре с все антураж. Да, движа пеша и с ГТ , това да си вляза с обувките и да си легна на дивана с тях е същото като да го направя с якето и дънките, с които съм седяла по седалките в маршрутката. Та аз в къщи не ходя боса или по чорапи, всеки ден ги сменям /домашните чорапи /, ще ходя с обувки...а и никъде, където съм ходила не са ме поканили да вляза с тях, навсякъде хората се събуват-едни пред вратата, други в коридора, на кой както му е удобно. Ползвала съм чужди чехли когато съм ходила на гости, винаги съм ги обувала с чорапи, досега не съм имала никакви кожни проблеми.

Мне, просто различните хора имат твърде различни критерии за чисто. Изобщо чистотата се оказва твърде разтегателно понятие. И колкото по-голям мърльо е даден индивид, толкова повече се рее над прозаични неща като хигиена.

Всички се събуват, не се налага да карам никого. Не бих търпяла кал по килима.

Това не го разбрах. Когато ти дойдат гости, не сядат ли именно на дивана с дънките, с които са били навън допреди малко?

Бях по работа в страна от Югоизточна Азия. Събуха ни на вратата на офиса, в който работеха над 20 човека и си шляпахме боси по плочките. Те също Признавам - за първи път ми се случи и изпитах лек "културен" шок!

Традицията със събуването е именно с азиатски корени, така че не е учудващо. Колкото по на Запад отиваш, толкова по-отритнат е този обичай.

Както споменах, в Северна Америка за такова нещо сигурно не са и чували, камо ли да го практикуват.