Публикувана: 15 юли 2006, 22:28 ч.
Последно мнение: 17 юли 2006, 18:04 ч.

Злобни ли сме ние българите?

5 531
60
1

# 45 16 юли 2006, 17:32 ч.

Мнения: 927

Аз като заминах за първи път да работя в Дубай си изпатих страшно много от българки. Злобата и завистта им беше средство за избиване на комплекси..Издържах 6 месеца, върнах се за 2-3 седмици и пак обратно, но на друга работа. Милите, изядоха си ушите от яд, че започнах да работя за 2 пъти по-голяма заплата от тяхната и при много по-добри условия. Лично им благодарих за това,че без тях нямаше да постигна това Joy

След това, въпреки че най-близките ми приятелки там бяха българки си имах и други от различни националности и те имаха такъв проблем с техните хора.
Явно не е въпрос на националност - хората са добри или лоши, без значение на етническа, религиозна или друга принадлежност.

# 46 16 юли 2006, 19:36 ч.

Мнения: 1 526

Цитат на: vessy78 в нд, 16 юли 2006, 17:32

Напълно подкрепям. `на вън` съм от 9год. видяла съм много лошо от нашенци, но и други нашенци тук са ми най- близките приятели.

# 47 16 юли 2006, 20:32 ч.

Мнения: 3 394

Аз самата работя в офис, който го чистят българи-искрено се надявам да не са се озлобили от този факт Sad

Не ме канят на обяд заедно, но и аз не се натрапвам, пък и нямам време. Гледам по-бързо да си свърша работата и да си ходя при детето Simple Smile

# 48 16 юли 2006, 21:01 ч.

Мнения: 6 167

Определено българина, като обща картинка не е много възприемчив към успехите на други те ( " В БГ с честен труд не се забогатява")

Никъде не съм виждала толкова злоба например от пристигналите в София към софиянци. Или от хората, живеещи в провинцията към софиянци.
Това от къде си и имаш ли канализация е фактор да те приемат или отхвърлят.

Успехът масово се приема с недоверие, или откровена злоба.
от друга страна въпреки лицемерието, у нас успелия бива веднага използван от близки и роднини , и едва ли не трябва да плати успеха си на роднини и близки ( " Е , издигна се, и една услуга не ще да направи" ).

ако нашенеца обаче се провали , това едва ли не се приема за личен успех от злобарите. (" не е важно аз да съм добре, а вуте да е зле").
ако някой реши да се върне в Родината веднага има поне 20 души, които ще мислят " Ееее, явно е голям задръстеняк да се върне. Сигурно не може да се оправи"

това е отвратителна черта и няма какво да си говорим,че тя е рядко срещана или нещо такова. хората са озлобени и то не в последните 20 години.

но от друга страна нали затова сме пълнолетни - да си избираме средата!

# 49 16 юли 2006, 21:29 ч.

Мнения: 1 854

Това, което ми прави впечатление е, че тези бьлгари, които са се интегрирали добре в обществото, в което живеят, които са постигнали нещо и са щастливи с живота който имат зад граница не завиждат или злобеят.Всяко правило има изключения, но споделям от личен опит!

# 50 16 юли 2006, 21:42 ч.

Мнения: 2 032

Аз не бих обобщила по този начин. Даже и да вземем една по-тясна категория от тази на българите като цяло-тези в чужбина, не бих казала, че те са нещо по-лошо, да кажем, от латвийците в чужбина. Разбирам обаче как може да се възприемат негативно някои черти на поведение: значи имаме една група хора, които по различни причини са извън родната им страна и градят живота си, в малка или голяма степен "наново"; та като видят някой на подобен хал, къде мислено, къде по-явно сравняват другия със себе си- до къде е стигнал по пътя на адаптиране към новата среда. Ами човешка черта. Не е задължително хубава и не те кара да се чувстваш особено приятно да си обект на такива аршини, ама какво да се прави. Ама това не е злоба.

# 51 16 юли 2006, 22:28 ч.

ЯМБОЛ
Мнения: 1 022

Лошото е ,че българите гледаме все в канчето на съседа-и тук ,и там.Като приказката за Вуте и съседа,нали я знаете?!Обикновенно трудностите изкарват на преден план качествата на човека ,независимо дали лоши или добри черти на характера.

# 52 16 юли 2006, 23:19 ч.

Мнения: 2 757

Преди доста време си правих експерименти в клубовете на дира целящи да проверя реакцията на хората (по-скоро да се убедя в реакцията, която очаквам, и се убедих де) като кажа, че съм добре. До ден днешен не могат да се примирят с този факт и непрекъснато се пускат всевъзможни клевети за мен, че направо цели нови биографии ми се издават. Ако някой има съмнения относно злобата на българина може да прегледа темите в клубовете - женския и особено емигрантските където все още съм номер едно по обсъждане. Та идеята ми беше, че само някой да каже, че е щастлив и ела гледай - ще дадат всичко от себе си да го убедят, че не е и да му помрачат щастието. А упоритостта им е завидна - явно и това е типична българка черта - непримиримост до дупка. #Crazy

# 53 17 юли 2006, 00:42 ч.

O.A.E./ Пазарджик
Мнения: 2 477

Креми май имаше предвид българите във България към българите в чужбина като се приберат във ваканция newsm78

забелязала съм го и теми подобни съм пускала. има ги всякакви. правеше ми впечатление преди, но сега не ми пука. гледам си "моите хора". при мен и Креми е от значение и друг факт - мъжете ни. все чакат да се оплачем или да сме зле.....
да не ти пука Hug

# 54 17 юли 2006, 10:11 ч.

Мнения: 2 292

zа мен zа българина (като отрицателни черти, zащото има и доста положителни, ако вzемем да иzброяваме) е много амбициоzен (слагам го в отрицателните, zащото не винаги амбицията е свсрzана с честна конкуренция) и беzкомпромисен и дребнав и гледа да не се мине винаги на дребно, при което се минава доста на едро ...
zанего ако съседа има магаре , а той няма, веднага ще пожеляе да му умре на съседа магарето, вместо да си пожеляе и той едно (според мен, zащото ако няма магаре, то е zащото не е бачкал достатсчно , zа да си купи, но щом не е , zначи не му се бачка ... та няма и да бачка и поъдобре да му умре магарето на съседа, така и иначе няма да си направи нашия човек труда да се промени) тов ане се бие с амбициоzен, zащото zа мен амбицията в случая е да няма по добре от мен, но да си я карам как си искам.
Има и друг вид амбиции , на родители , които правят децата си луди например , zа да бъдат по ... по .... най ... и децата стават едни от теzи, които непрестанно гледат и преценяват да не са се минали нещо .
Като се zамисли човек, много от теzи неща не важат САМО zа бслгарина, но например в DE ссм останала с впечатление, че ако съседа има нещо хубаво, другия се стреми той да има поъхубаво, а не само да седи и да го е яд ...

Последна редакция: пн, 17 юли 2006, 10:44 от vivita

# 55 17 юли 2006, 11:32 ч.

Мнения: 5 475

Цитат на: Niki1 в нд, 16 юли 2006, 16:40

Много ми е трудно да отговоря на въпроса, по простата причина, че съм една от българите живеещи в чужбина. Ако кажа да, така е не слагам ли и себе си в кюпа?
Хората сме различни, нашите характери, критерии за добро и лошо. Не обичам да обобщавам, защото има изключения. Винаги.
Тук срещнах НЕПОЗНАТИ за мен българи, които ми помогнаха в най- трудните за мен моменти. Винаги ще ги уважавам и до момента пазим много добри отношения.

Цитат на: vessy78 в нд, 16 юли 2006, 17:32

Явно не е въпрос на националност - хората са добри или лоши, без значение на етническа, религиозна или друга принадлежност.

И аз съм на същото мнение! Всичко е толкова относително ,че ще е грешно да се подведат всички под един и същ знаменател.
Хора всякакви. Peace

# 56 17 юли 2006, 12:00 ч.

Мнения: 2 427

Според мен има злоба в България,и аз съм склонна напълно да я извиня.И тъй като като са казали навремето "нищо човешко не ми е чуждо",по едно време здравата я бях закъсала в Бг-то и се наложи за първи път да си правя сметка за парите(дотогава никога не се бях замисляла кое колко струва)и да зепя стотинката на две,се замислих върху това колко голяма егоистка съм станала,как ме е страх някой да не ме прецака и как цялото ми невероятно благородство се беше изпарило на кино.Как да бъдат мили хората които едва отселяват,ми естественно ще има такива които ще си търсят бакшиша и такива които като влезеш в магазина и не си купиш нещо ще те гледат накриво,и аз съм работила в магазин в София и знам какво става шефа ти като почне да брои парите вечер.Не ги извинявам,просто ги разбирам.
А откакто съм тук в Италия съм загубила само една БГ приятелка именно поради злобата,и не защото тя е падала по-долу от мен,(дори мога да кажа за себе си че този който ми завижда е луд за връзване)просто ей така ,крив и беше света.Иначе не знам какво е отношението на другите момичета които живеят в Италия,но лично мен италианките ме дразнят ужасно с тяхната злоба и ревност.Може би най-вече защото разбират че сме по-умни,по-интелигентни и по атрактивни за другия пол Peace

,пък и с това че мъжът ми се е оженил за мен а не за тях ,явно шансовете им за брак са намалели с един Mr. Green

.Така че на фона на италианките,българките просто бледнеят.

# 57 17 юли 2006, 12:14 ч.

Мнения: 2 292

нее въпроса само дали живееш в чужбина или си женена за чужденец - иди виж в клюкарника има една тема за мобинга и още теми за проблеми в службата и какви ли не и ще видиш как се държат помежду си българите в конкурентни условия. Направо не е завярване колко злоба е необходима за да изтормозиш психически някой колега ... за да постигнеш повече от него.
Това го има не само в БГ, но там са ги оставили да се вихрят.
Може би е добре да питаме - А могат ли някак си да се сложат спирачки на злобата у хората??????????????????? И как?

# 58 17 юли 2006, 12:21 ч.

na6ta rabota e mai takava

# 59 17 юли 2006, 14:10 ч.

Мнения: 1 100

Ох, незнам може би сме завистливи и бг животът малко ни е комплексирал...Оба4е в никакъв слу4ай не мисля, 4е това е само наШа, бг 4ерта. Тук какви елементи познавам, дето едвам те гледат, ако с неЩо си "по" от тях...

Та не бих обобЩила, 4е сме по лоШо "племе" от другите, но си е факт, 4е много хора умират да се съпоставят, представят и надценяват и изтъкват пред другите, което аз ли4но намирам за много тъпо Mr. Green

И никой не може да ме убеди, 4е не е избиване на комплекси.

А като се прибирам в бг, най много се дразня, когато някоя моя позната хвърля много усилия за съревнование : "аз така, аз ина4е", сякаШ е фундаментално да премерим "семейните богатства", та да видим кой е по успял. Ей такова държание много ме отблъсква и се отдале4авам от подобни ли4ностти...

Препоръчани теми

Преместване в Шотландия

Детето ми не иска да говори български!

Живот и учене на език в Нидерландия

Раждане в Италия и изваждане на пасаван

Причина:

Причина: