Той ми липсва

  • 4 268
  • 36
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • 3
  • Всички
9 окт. 2019, 15:15 ч.
  • Мнения: 154
Здравейте!

Преди година се разделих с приятеля ми по моя инициатива. Аз бях виновната, не се държах, както трябва и оплесках всичко. Проблемът е, че той продължава да ми липсва година по-късно, това състояние не е спирало да ме тормози и да ме кара да се чувствам зле. Изпитвам много голямо чувство за вина (оправдано) и това ми пречи да продължа напред. Като цяло психическото ми състояние в момента ми пречи да искам да се запознавам с нови мъже, нямам желание да обичам който и да било друг освен бившия ми приятел, не мога да си се представя да обичам друг освен него.

Иначе с него сме в добри отношения, не се виждаме или нещо такова, но не сме и като да не се поздравяваме при случайна среща или нещо такова. След разговор с него разбрах, че няма как отново да се съберем и единственият ми вариант е да продължа напред, но не знам как, не мога. Моля ви за съвети как да преодолея всичко това и да гледам на него единствено като на урок, който ще ми послужи занапред?

# 1 9 окт. 2019, 15:20 ч.
  • София
  • Мнения: 17 851
Не е нормлно състоянието ти. Каква толкова вина изпитваш? И защо уточни 15 пъти, ще ти си оплескала всичко.

# 2 9 окт. 2019, 15:35 ч.
  • INFJ
  • Мнения: 9 419
Хората изпитват вина, когато оплескат пейзажа, представи си, Кетчи, това и жените го могат много добре. Wink

Kazmii, освен да се поучиш от грешките си и да не ги повтаряш, друго едва ли можеш да направиш. Човекът явно е продължил напред и на този етап не се вижда във връзка с теб. Може да е останал наранен, може да е загубил доверие в теб, може вече просто да няма чувства.
Нямам съмнения, че ще се влюбиш отново, даже няма да разбереш откъде ти е дошло Simple Smile Просто ти трябва време.

# 3 9 окт. 2019, 15:35 ч.
  • Мнения: 134
Според мен посети психолог,за да ти помогне да го преодолееш и да чуеш гледна точка на човек,който не познаваш.

# 4 9 окт. 2019, 15:39 ч.
  • София
  • Мнения: 17 851
Цитат на: Elunaria в ср, 09 окт 2019, 15:35
Хората изпитват вина, когато оплескат пейзажа, представи си, Кетчи, това и жените го могат много добре. Wink
Представям си много добре. Но я питам дали не е диспропорционална. Simple Smile Абе, имам нещо предвид.

# 5 9 окт. 2019, 15:56 ч.
  • Мнения: 154
Цитат на: The Catcher in the Rye в ср, 09 окт 2019, 15:20
Не е нормлно състоянието ти. Каква толкова вина изпитваш? И защо уточни 15 пъти, ще ти си оплескала всичко.


Не разбрах какво имаш предвид под “диспропорционална”, би ли пояснила?

Иначе съм съгласна, че състоянието ми не е нормално, затова се опитвам да изляза от него и да се справя с чувството за вина. Повторих го няколко пъти, тъй като някак си съзнанието ми осъзнава, че съм допуснала грешка и че в това няма нищо лошо, но в същото време нещо вътре в мен буквално ме кара да се чувствам като лош човек, защото съм направила еди-какво-си.

Ходя и на психолог от няколко седмици и уж всичко се оправя и изведнъж се срива надолу отново.

# 6 9 окт. 2019, 15:59 ч.
  • София
  • Мнения: 17 851
Еми, силата на вината, която изпитваш, да не е съизмерима с постъпките ти. То, верно, че всичко е относително, ама все пак.
Ще споделиш ли какво толкова си сторила, ако не е тайна. Simple Smile

# 7 9 окт. 2019, 16:02 ч.
  • София
  • Мнения: 971
СетИ се защо го заряза?! Сигурно е имало добра причина, която сега удобно забравяш... Дори да се съберете, няма гаранция, че ще бъде както преди, защото хората се променят и стават егоисти за собствено удобство. Или пък зарязаният се опитва да отмъсти със същото отношение... Миналото си е минало! Защо ще си напомняш всеки ден гледайки го, че си виновна и си била глупава да допуснеш грешки?! Има толкова много мъже, които ще ти предложат много нови усещания и емоции, а ти ще се натоварваш психически, опитвайки да се реваншираш на старо гадже за някакви  минали, заминали неща....

# 8 9 окт. 2019, 16:14 ч.
  • Мнения: 154
Бях започнала да го приемам за даденост накратко казано. Не оценявах нещата, които той правеше за мен. Един вид в момента го виждам като някаква подигравка с него и чувствата му. Сякаш се самозабравих и започнах да се мисля за много важна, а чувствата му и нещата, свързани с него ми бяха застанали дори досадни - нещо, за което като се сетя сега ми става абсурдно.

Нещо, заради което също го зарязах, беше това, че той не ми правеше никакви подаръци. Една роза не ми беше подарил за цялата ни връзка (беше около година). След него имах нещо като приятел (не бяхме официално заедно, нямах чувства), който пък постоянно ме засипваше с всякакви подаръци и оттам пък осъзнах, че подаръците и парите не са всичко. Просто, гледайки се отстрани, виждах и виждам един лош човек, когото, ако бях друг, не бих обичала.

# 9 9 окт. 2019, 16:21 ч.
  • Мнения: 8 827
Интересно. Дори едно цвете не ти е подарил, а е правил разни хубави неща за теб. Липсвал ти е някакъв външен израз на внимание, но той не би се появил, ако наистина този човек е правил важни и ценни неща за теб. Просто нямаше да забелязваш липсата на жестове.
За да започнеш да се държиш с някого зле, то е или защото нещо ти липсва, или защото си престанала да го обичаш. Сега егото ти е пострадало и го бъркаш с любовта, която си позволила да ти се изплъзне.
Ще ти мине. Нужно е време, но и не само.
Най-вече нужен е човек, от когото да получиш както жестовете на внимание, така и истинските и ценни неща ,които прави за теб.

# 10 9 окт. 2019, 16:22 ч.
  • София
  • Мнения: 971
Щом си решила да се промениш, давай. Но няма смисъл и той да е свидетел. Simple Smile

# 11 9 окт. 2019, 19:15 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 3 594
Цитат на: Kazmii в ср, 09 окт 2019, 16:14
Бях започнала да го приемам за даденост накратко казано. Не оценявах нещата, които той правеше за мен. Един вид в момента го виждам като някаква подигравка с него и чувствата му. Сякаш се самозабравих и започнах да се мисля за много важна, а чувствата му и нещата, свързани с него ми бяха застанали дори досадни - нещо, за което като се сетя сега ми става абсурдно.
Ценяла си това, че си ценна за него. Възможно е въобще да не си го обичала, не и повече от себе си. Това не значи, че занапред няма да обичаш. Всъщност няма да е зле да помислиш какво означава това. Когато срешнеш отново мъж, чиито жестове ще оценяш и търсиш, ще го разбереш по-добре.

 
Цитат на: Kazmii в ср, 09 окт 2019, 15:15
нямам желание да обичам който и да било друг освен бившия ми приятел, не мога да си се представя да обичам друг освен него.
Защото сега седиш във вината и самосъжалението, че не си центъра на ничия вселена.

# 12 9 окт. 2019, 19:26 ч.
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Ън е права, не си го обичала тогава, не го обичаш и сега. Егото ти е наранено, нищо повече. И да се съберете пак, не след дълго ти ще започнеш пак да се държиш зле. Любовта е грижа, внимание, уважение... не приемане за даденост. За да дадеш любов на друг човек, трябва първо да започнеш да обичаш себе си... а това изключва изпадането в самосъжаление и тъгуване по миналото.

# 13 10 окт. 2019, 12:32 ч.
  • Мнения: 1 755
Приеми ситуацията и продължи напредък. С някои хора не ни е дадено да сме заедно, като двойка и семейство. Идват, научаваме уроците и продължаваме напред. Знам, че ще те заболи, но повярвай, че за теб е по-добре да започнеш връзка на чисто, без лоши следи от миналото и горчивина. Сега си по-опитна и дано успееш да си избистриш какъв тип мъже харесваш и как трябва да се държиш в бъдещата си връзка. Не прави компромиси със сърцето и любовта си.

# 14 10 окт. 2019, 12:35 ч.
  • Мнения: 3 186
Цитат на: Ani888 в чт, 10 окт 2019, 12:32
Приеми ситуацията и продължи напредък. С някои хора не ни е дадено да сме заедно, като двойка и семейство. Идват, научаваме уроците и продължаваме напред.

И аз мисля така. И лоши, и добри връзки приключват, когато си изпълнят ролята в нашия живот.

# 15 10 окт. 2019, 13:00 ч.
  • Мнения: 580
Казвала ли си му всичко това? От начина по който пишеш, оставам с впечатлението, че не можеш да си простиш тази грешка и хиперболизираш вината си. Съгласна съм с мненията, че просто си с наранено его. Явно имаш силно изразено чувство за справедливост и се самонаказваш за грешките си. Не го обичаш, но не можеш да продължиш напред, докато не простиш на себе си. Това е причината да искаш да си с него. Ако се съберете, ще заалъгваш себе си, че го обичаш и ще чакаш да сгафи, за да се разделите по негова вина. След време ще го осъзнаеш и пак ще се самонаказваш. На него ще даваш пък напразни надежди. Не е справедливо и за двамата. Или му кажи какво ти тежи, или му напиши писмо и го изгори. Ще ти олекне.

# 16 11 окт. 2019, 11:11 ч.
  • Мнения: 1 189
Понякога, след натрупан опит и от позицията на отминалото време, човек осъзнава какво е имал. Но това в никакъв случай не трябва да е отправна точка за депресия и за нежелание да продължиш напред. Мисля, че сравняваш онзи човек с всички други след него, а това не е ползотворно макар и да носи някакви изводи.

# 17 11 окт. 2019, 12:02 ч.
  • Мнения: 174
Цитат на: Kazmii в ср, 09 окт 2019, 16:14
Бях започнала да го приемам за даденост накратко казано. Не оценявах нещата, които той правеше за мен. Един вид в момента го виждам като някаква подигравка с него и чувствата му. Сякаш се самозабравих и започнах да се мисля за много важна, а чувствата му и нещата, свързани с него ми бяха застанали дори досадни - нещо, за което като се сетя сега ми става абсурдно.

Нещо, заради което също го зарязах, беше това, че той не ми правеше никакви подаръци. Една роза не ми беше подарил за цялата ни връзка (беше около година). След него имах нещо като приятел (не бяхме официално заедно, нямах чувства), който пък постоянно ме засипваше с всякакви подаръци и оттам пък осъзнах, че подаръците и парите не са всичко. Просто, гледайки се отстрани, виждах и виждам един лош човек, когото, ако бях друг, не бих обичала.

Здравей,
звучиш ми като доста неоптинио, наивино и объркано момиче. Хубавото е, че обръщаш анализа към себе си, а не го насочваш към външни фактори ( примерно той бил такъв ). Според мен в момента се намираш в един порочен цикъл на преизживяване на грешката си, която вече си осъзнала. Ще ти дам пример с една история:

Преди няколко години си загубих протмонето. Вътре имаше около 2 хил лева. Вина си беше изцяло моя. В момента в който осъзнах грешката си, изпитах коктейл от негативни емоции. В последствие разказвах на няколко човек историята и всеки път когато се връщах към тази грешка, отново изживявах коктейла от негативни емоции. Понякога мислите към случката бяха провокирани от ежедневни ситуации, например: нямам лична карта и не мога да извърша никаква операция в банката. Защо нямам лична карта, защото си загубих протмонето. И т.н.

Ти в момента се намираш в подобна ситуация. Вероятно в моментите от деня, когато си сама преизживяваш отново и отново грешката си. Хубавото е, че всичко това е 100% в твой контрол. Направи така, че да не се връщаш назад в мислите си. Прави неща в живота си, разсейвай се, излизай, срещай се с хора, спрортувай и т.н.

Интересно ми е какво имаш предвид под 'След него имах нещо като приятел' ? Предполам, че това е някакво момче с което си излизала, но не сте правили секс. Той те е обсипвал с подаръци. т.е. - класическа бета Simple Smile

# 18 11 окт. 2019, 18:09 ч.
  • София
  • Мнения: 70
Цитат на: Kazmii в ср, 09 окт 2019, 15:15
Здравейте!

Преди година се разделих с приятеля ми по моя инициатива. Аз бях виновната, не се държах, както трябва и оплесках всичко. Проблемът е, че той продължава да ми липсва година по-късно, това състояние не е спирало да ме тормози и да ме кара да се чувствам зле. Изпитвам много голямо чувство за вина (оправдано) и това ми пречи да продължа напред. Като цяло психическото ми състояние в момента ми пречи да искам да се запознавам с нови мъже, нямам желание да обичам който и да било друг освен бившия ми приятел, не мога да си се представя да обичам друг освен него.

Иначе с него сме в добри отношения, не се виждаме или нещо такова, но не сме и като да не се поздравяваме при случайна среща или нещо такова. След разговор с него разбрах, че няма как отново да се съберем и единственият ми вариант е да продължа напред, но не знам как, не мога. Моля ви за съвети как да преодолея всичко това и да гледам на него единствено като на урок, който ще ми послужи занапред?

Здравей, според мен ако любовта ти е наистина толкова голяма, определено трябва да се опиташ да се срещнеш с него, за да поговорите и да видите един за друг има ли как да запалите искрата отново. Не се вини за миналите грешки, човек се учи докато е жив! Обади му се, какво толкова губиш, единствено можеш да спечелиш, ако си дадете нов шанс ! Успех !

# 19 11 окт. 2019, 18:17 ч.
  • Мнения: 4
Цитат на: Petya_Smilova в пт, 11 окт 2019, 18:09
Цитат на: Kazmii в ср, 09 окт 2019, 15:15
Здравейте!

Преди година се разделих с приятеля ми по моя инициатива. Аз бях виновната, не се държах, както трябва и оплесках всичко. Проблемът е, че той продължава да ми липсва година по-късно, това състояние не е спирало да ме тормози и да ме кара да се чувствам зле. Изпитвам много голямо чувство за вина (оправдано) и това ми пречи да продължа напред. Като цяло психическото ми състояние в момента ми пречи да искам да се запознавам с нови мъже, нямам желание да обичам който и да било друг освен бившия ми приятел, не мога да си се представя да обичам друг освен него.

Иначе с него сме в добри отношения, не се виждаме или нещо такова, но не сме и като да не се поздравяваме при случайна среща или нещо такова. След разговор с него разбрах, че няма как отново да се съберем и единственият ми вариант е да продължа напред, но не знам как, не мога. Моля ви за съвети как да преодолея всичко това и да гледам на него единствено като на урок, който ще ми послужи занапред?

Здравей, според мен ако любовта ти е наистина толкова голяма, определено трябва да се опиташ да се срещнеш с него, за да поговорите и да видите един за друг има ли как да запалите искрата отново. Не се вини за миналите грешки, човек се учи докато е жив! Обади му се, какво толкова губиш, единствено можеш да спечелиш, ако си дадете нов шанс ! Успех !
Мила Петя ,
Не пълни главата на момичето с глупости.... момиче бягай и се спасявай , не ги слушай тези хора какви тъпотии ти говорят .

# 20 11 окт. 2019, 18:19 ч.
  • София
  • Мнения: 70
Цитат на: Ivan Iwanow в пт, 11 окт 2019, 18:17
Скрит текст:
Цитат на: Petya_Smilova в пт, 11 окт 2019, 18:09
Цитат на: Kazmii в ср, 09 окт 2019, 15:15
Здравейте!

Преди година се разделих с приятеля ми по моя инициатива. Аз бях виновната, не се държах, както трябва и оплесках всичко. Проблемът е, че той продължава да ми липсва година по-късно, това състояние не е спирало да ме тормози и да ме кара да се чувствам зле. Изпитвам много голямо чувство за вина (оправдано) и това ми пречи да продължа напред. Като цяло психическото ми състояние в момента ми пречи да искам да се запознавам с нови мъже, нямам желание да обичам който и да било друг освен бившия ми приятел, не мога да си се представя да обичам друг освен него.

Иначе с него сме в добри отношения, не се виждаме или нещо такова, но не сме и като да не се поздравяваме при случайна среща или нещо такова. След разговор с него разбрах, че няма как отново да се съберем и единственият ми вариант е да продължа напред, но не знам как, не мога. Моля ви за съвети как да преодолея всичко това и да гледам на него единствено като на урок, който ще ми послужи занапред?

Здравей, според мен ако любовта ти е наистина толкова голяма, определено трябва да се опиташ да се срещнеш с него, за да поговорите и да видите един за друг има ли как да запалите искрата отново. Не се вини за миналите грешки, човек се учи докато е жив! Обади му се, какво толкова губиш, единствено можеш да спечелиш, ако си дадете нов шанс ! Успех !
Мила Петя ,
Не пълни главата на момичето с глупости.... момиче бягай и се спасявай , не ги слушай тези хора какви тъпотии ти говорят .
и защо да са глупости? Това е моето мнение!

Последна редакция: пт, 11 окт 2019, 21:04 от AnMary

# 21 11 окт. 2019, 18:20 ч.
  • Мнения: 4
Цитат на: Petya_Smilova в пт, 11 окт 2019, 18:19
Скрит текст:
Цитат на: Ivan Iwanow в пт, 11 окт 2019, 18:17
Цитат на: Petya_Smilova в пт, 11 окт 2019, 18:09
Цитат на: Kazmii в ср, 09 окт 2019, 15:15
Здравейте!

Преди година се разделих с приятеля ми по моя инициатива. Аз бях виновната, не се държах, както трябва и оплесках всичко. Проблемът е, че той продължава да ми липсва година по-късно, това състояние не е спирало да ме тормози и да ме кара да се чувствам зле. Изпитвам много голямо чувство за вина (оправдано) и това ми пречи да продължа напред. Като цяло психическото ми състояние в момента ми пречи да искам да се запознавам с нови мъже, нямам желание да обичам който и да било друг освен бившия ми приятел, не мога да си се представя да обичам друг освен него.

Иначе с него сме в добри отношения, не се виждаме или нещо такова, но не сме и като да не се поздравяваме при случайна среща или нещо такова. След разговор с него разбрах, че няма как отново да се съберем и единственият ми вариант е да продължа напред, но не знам как, не мога. Моля ви за съвети как да преодолея всичко това и да гледам на него единствено като на урок, който ще ми послужи занапред?

Здравей, според мен ако любовта ти е наистина толкова голяма, определено трябва да се опиташ да се срещнеш с него, за да поговорите и да видите един за друг има ли как да запалите искрата отново. Не се вини за миналите грешки, човек се учи докато е жив! Обади му се, какво толкова губиш, единствено можеш да спечелиш, ако си дадете нов шанс ! Успех !
Мила Петя ,
Не пълни главата на момичето с глупости.... момиче бягай и се спасявай , не ги слушай тези хора какви тъпотии ти говорят .

и защо да са глупости? Това е моето мнение!
Момичето , трябва да продължи напред ,а не да се занимава с лекета . Твоето мнение не е ползотворно .....

Последна редакция: пт, 11 окт 2019, 21:04 от AnMary

# 22 11 окт. 2019, 19:38 ч.
  • София
  • Мнения: 70
Цитат на: Ivan Iwanow в пт, 11 окт 2019, 18:20
Скрит текст:
Цитат на: Petya_Smilova в пт, 11 окт 2019, 18:19
Цитат на: Ivan Iwanow в пт, 11 окт 2019, 18:17
Цитат на: Petya_Smilova в пт, 11 окт 2019, 18:09
Цитат на: Kazmii в ср, 09 окт 2019, 15:15
Здравейте!

Преди година се разделих с приятеля ми по моя инициатива. Аз бях виновната, не се държах, както трябва и оплесках всичко. Проблемът е, че той продължава да ми липсва година по-късно, това състояние не е спирало да ме тормози и да ме кара да се чувствам зле. Изпитвам много голямо чувство за вина (оправдано) и това ми пречи да продължа напред. Като цяло психическото ми състояние в момента ми пречи да искам да се запознавам с нови мъже, нямам желание да обичам който и да било друг освен бившия ми приятел, не мога да си се представя да обичам друг освен него.

Иначе с него сме в добри отношения, не се виждаме или нещо такова, но не сме и като да не се поздравяваме при случайна среща или нещо такова. След разговор с него разбрах, че няма как отново да се съберем и единственият ми вариант е да продължа напред, но не знам как, не мога. Моля ви за съвети как да преодолея всичко това и да гледам на него единствено като на урок, който ще ми послужи занапред?

Здравей, според мен ако любовта ти е наистина толкова голяма, определено трябва да се опиташ да се срещнеш с него, за да поговорите и да видите един за друг има ли как да запалите искрата отново. Не се вини за миналите грешки, човек се учи докато е жив! Обади му се, какво толкова губиш, единствено можеш да спечелиш, ако си дадете нов шанс ! Успех !
Мила Петя ,
Не пълни главата на момичето с глупости.... момиче бягай и се спасявай , не ги слушай тези хора какви тъпотии ти говорят .

и защо да са глупости? Това е моето мнение!
Момичето , трябва да продължи напред ,а не да се занимава с лекета . Твоето мнение не е ползотворно .....
Прощавайте много, но от каква позиция ще квалифицирате дали  моето поведение е ползотворно или не? В края на краищата момичето именно поради тази причина е пуснало тази тема, за да чуе различни мнения и да реши сама за себе си кое е най-правилно! А вие какъв опит имате в такива ситуации, че чак ме обвинявате че пълня главата на момичето с глупости? Въобще като цяло смятам, че поста Ви е крайно неуместен и съдейки по това, че сте мъж който пише по този начин в този форум си мисля, че по скоро го правите за забавление, което би било много жалко Sad дано да греша...

Последна редакция: пт, 11 окт 2019, 21:04 от AnMary

# 23 11 окт. 2019, 21:02 ч.
  • Мнения: 154
Благодаря на всички ви за отговорите! Hug Всяко едно мнение ми беше полезно, може би засега ми се струва, че е най-добре да спра да дълбая повече и да отставя ситуацията такава, каквато е, приемайки я.

Като цяло ще се опитам просто да се запозная с нови хора, т.е. по-често да излизам от зоната си на комфорт. Ще отделя повече време на някакви мои си хобита и така, пък каквото трябва да става, ще става.

Друго нещо, над което се замислих, е колко полезни за нас самите са подобни периоди. Ако ги нямаше моментите, в които се чувстваме по някакъв негативен начин, нямаше да оценим щастието, както трябва. Днес прочетох един цитат, който много ми допадна - Today I woke up with two gifts - my eyes. Simple Smile

Още веднъж благодаря на всички!

# 24 11 окт. 2019, 22:33 ч.
  • Мнения: 4
Цитат на: Petya_Smilova в пт, 11 окт 2019, 19:38
Цитат на: Ivan Iwanow в пт, 11 окт 2019, 18:20
Скрит текст:
Цитат на: Petya_Smilova в пт, 11 окт 2019, 18:19
Цитат на: Ivan Iwanow в пт, 11 окт 2019, 18:17
Цитат на: Petya_Smilova в пт, 11 окт 2019, 18:09
Цитат на: Kazmii в ср, 09 окт 2019, 15:15
Здравейте!

Преди година се разделих с приятеля ми по моя инициатива. Аз бях виновната, не се държах, както трябва и оплесках всичко. Проблемът е, че той продължава да ми липсва година по-късно, това състояние не е спирало да ме тормози и да ме кара да се чувствам зле. Изпитвам много голямо чувство за вина (оправдано) и това ми пречи да продължа напред. Като цяло психическото ми състояние в момента ми пречи да искам да се запознавам с нови мъже, нямам желание да обичам който и да било друг освен бившия ми приятел, не мога да си се представя да обичам друг освен него.

Иначе с него сме в добри отношения, не се виждаме или нещо такова, но не сме и като да не се поздравяваме при случайна среща или нещо такова. След разговор с него разбрах, че няма как отново да се съберем и единственият ми вариант е да продължа напред, но не знам как, не мога. Моля ви за съвети как да преодолея всичко това и да гледам на него единствено като на урок, който ще ми послужи занапред?

Здравей, според мен ако любовта ти е наистина толкова голяма, определено трябва да се опиташ да се срещнеш с него, за да поговорите и да видите един за друг има ли как да запалите искрата отново. Не се вини за миналите грешки, човек се учи докато е жив! Обади му се, какво толкова губиш, единствено можеш да спечелиш, ако си дадете нов шанс ! Успех !
Мила Петя ,
Не пълни главата на момичето с глупости.... момиче бягай и се спасявай , не ги слушай тези хора какви тъпотии ти говорят .

и защо да са глупости? Това е моето мнение!
Момичето , трябва да продължи напред ,а не да се занимава с лекета . Твоето мнение не е ползотворно .....
Прощавайте много, но от каква позиция ще квалифицирате дали  моето поведение е ползотворно или не? В края на краищата момичето именно поради тази причина е пуснало тази тема, за да чуе различни мнения и да реши сама за себе си кое е най-правилно! А вие какъв опит имате в такива ситуации, че чак ме обвинявате че пълня главата на момичето с глупости? Въобще като цяло смятам, че поста Ви е крайно неуместен и съдейки по това, че сте мъж който пише по този начин в този форум си мисля, че по скоро го правите за забавление, което би било много жалко Sad дано да греша...
  Скъпа Петя, 
Когато нещата са приключили, няма защо да се връщаме назад и да дълбаем. Всеки се стреми към щастие. Има огромна разлика между чувство и силна емоция. В този вариант просто това е моментно състояние , което ще отмине бързо. Моят съвет е скъпи девойки гледайте по-малко филми и малко по-реалистично и разумно на нещата.

# 25 11 окт. 2019, 22:53 ч.
  • Мнения: 6 930
Опитай се да осъзнаеш, че не ТОЙ ти липсва, а начинът, по който те е карал да се чувстваш в негово присъствие - по-важна, по-обичана, по-значима. Имало е причина да го зарежеш, припомняй си я по-често. И не влизай отново във връзка, сравнявайки този с другия. Смисълът на връзките е и двамата да дават, не да си чешете егото. Тоест, работи над самооценката си отвътре навън.

# 26 12 окт. 2019, 00:43 ч.
  • София
  • Мнения: 70
Цитат на: Ivan Iwanow в пт, 11 окт 2019, 22:33
Цитат на: Petya_Smilova в пт, 11 окт 2019, 19:38
Цитат на: Ivan Iwanow в пт, 11 окт 2019, 18:20
Скрит текст:
Цитат на: Petya_Smilova в пт, 11 окт 2019, 18:19
Цитат на: Ivan Iwanow в пт, 11 окт 2019, 18:17
Цитат на: Petya_Smilova в пт, 11 окт 2019, 18:09
Цитат на: Kazmii в ср, 09 окт 2019, 15:15
Здравейте!

Преди година се разделих с приятеля ми по моя инициатива. Аз бях виновната, не се държах, както трябва и оплесках всичко. Проблемът е, че той продължава да ми липсва година по-късно, това състояние не е спирало да ме тормози и да ме кара да се чувствам зле. Изпитвам много голямо чувство за вина (оправдано) и това ми пречи да продължа напред. Като цяло психическото ми състояние в момента ми пречи да искам да се запознавам с нови мъже, нямам желание да обичам който и да било друг освен бившия ми приятел, не мога да си се представя да обичам друг освен него.

Иначе с него сме в добри отношения, не се виждаме или нещо такова, но не сме и като да не се поздравяваме при случайна среща или нещо такова. След разговор с него разбрах, че няма как отново да се съберем и единственият ми вариант е да продължа напред, но не знам как, не мога. Моля ви за съвети как да преодолея всичко това и да гледам на него единствено като на урок, който ще ми послужи занапред?

Здравей, според мен ако любовта ти е наистина толкова голяма, определено трябва да се опиташ да се срещнеш с него, за да поговорите и да видите един за друг има ли как да запалите искрата отново. Не се вини за миналите грешки, човек се учи докато е жив! Обади му се, какво толкова губиш, единствено можеш да спечелиш, ако си дадете нов шанс ! Успех !
Мила Петя ,
Не пълни главата на момичето с глупости.... момиче бягай и се спасявай , не ги слушай тези хора какви тъпотии ти говорят .

и защо да са глупости? Това е моето мнение!
Момичето , трябва да продължи напред ,а не да се занимава с лекета . Твоето мнение не е ползотворно .....
Прощавайте много, но от каква позиция ще квалифицирате дали  моето поведение е ползотворно или не? В края на краищата момичето именно поради тази причина е пуснало тази тема, за да чуе различни мнения и да реши сама за себе си кое е най-правилно! А вие какъв опит имате в такива ситуации, че чак ме обвинявате че пълня главата на момичето с глупости? Въобще като цяло смятам, че поста Ви е крайно неуместен и съдейки по това, че сте мъж който пише по този начин в този форум си мисля, че по скоро го правите за забавление, което би било много жалко Sad дано да греша...
  Скъпа Петя, 
Когато нещата са приключили, няма защо да се връщаме назад и да дълбаем. Всеки се стреми към щастие. Има огромна разлика между чувство и силна емоция. В този вариант просто това е моментно състояние , което ще отмине бързо. Моят съвет е скъпи девойки гледайте по-малко филми и малко по-реалистично и разумно на нещата.

А според вас каква е разликата между чувство и силна емоция? Нима точно чувствата не са силна емоция, преди всичко! Нима целият живот не е едно моментно състояние? Защо момичето да не се бори за нещо истинско, макар и да е трудно? При вас мъжете винаги нещата са много рационални и черно бели... далеч не подкрепям съвета ви за реалистичност и разумност. Живота е феерия от цветове и краски, която трябва да се изживее. Живота е една магия на чувства между хората, затова спрете да изсушавате с рационалност и логика  съкровените моменти!

# 27 12 окт. 2019, 01:32 ч.
  • Варна
  • Мнения: 14 548
Защото Petya, мъжа и е заявил, че са приключили. Има осезаема промяна в отношения и емоции. Няма по - голямо разочарование от несбъднати надежди. В една връзка, за да има хармонично щастие, са нужни  позитивни емоции и от двамата. Тя мисли, че е наранила, но може и да е жертва. Мисля, че не егото, а съвестта те тормози. Има дисбаланс м/у емоции и лични анализи.(мисли)
Прости на себе си и продължи напред, Kazmil !

# 28 12 окт. 2019, 01:39 ч.
  • Мнения: 166
Към авторката : Не си била готова за такива връзка. Нормално е, и го приеми като урок. Като се наживееш и дай боже срещнеш свестен мъж, ще ги знаеш тези неща които сега си научила - подаръците  не са всичко, парите не са важни, и не приемай хората за даденост.
Това е живота, хора влизат и излизат от живота ти. Извлечи максимума и си научи уроците. И не се отчайвай, с времето ще го забравиш. Успех.

# 29 12 окт. 2019, 02:20 ч.
  • Мнения: 2 478
Не съм чел темата, само първото списване на авторката.

Kazmii, личи ти, че си много млада и неопитна, но ето случките и опитът, горчивината учат.
Случайно ти видях профила, че си на 26, та ми се изясни картинката.
Също пиша, защото си грамотна и пишеш адекватно, което е чудесно.
Много добре, че си даваш сметка и си осъзнала "грешките" си, които за в бъдеще няма да ги допускаш.
Добре си осъзнала, че парите не са всичко, браво, млада си стигнала до това "прозрение".
Е, много залюпен е бил бившият ти, как може поне една роза за една година е така без повод да не се е "сетил" да ти подари, да те изненада. Аз с повод и без повод от време на време обичам да правя изненади, в същото време не обичам постоянното висене и отрупване. Материалното не показва отношението и чувствата, като много хора бъркат и си мислят, че само това е достатъчно.
Времето ще те излекува, спокойно. spokoSimple Smile
Заповядяй една виртуална роза, поне да те усмихне малко. Flowers RoseWink

# 30 12 окт. 2019, 09:06 ч.
  • Насред хаоса
  • Мнения: 5 464
Цитат на: Petya_Smilova в сб, 12 окт 2019, 00:43
А според вас каква е разликата между чувство и силна емоция? Нима точно чувствата не са силна емоция, преди всичко! Нима целият живот не е едно моментно състояние? Защо момичето да не се бори за нещо истинско, макар и да е трудно? При вас мъжете винаги нещата са много рационални и черно бели... далеч не подкрепям съвета ви за реалистичност и разумност. Живота е феерия от цветове и краски, която трябва да се изживее. Живота е една магия на чувства между хората, затова спрете да изсушавате с рационалност и логика  съкровените моменти!
Прави са мъжете, и особено Иван. За какво да се подхранват чувства, когато едната страна не ги иска? За да си създаваш излишни страдания и да тъпчеш на едно място? Голяма полза от изживяната феерия от негативни емоции и живеенето в миналото, вместо да продължиш напред. Точно при такива случаи е необходима рационалност и разум, за да се съхрани човек и да продължи живота си.

# 31 13 окт. 2019, 16:41 ч.
  • Мнения: 1 463
Към темата, но от друг ъгъл ще погледна, според моят личен опит от подобна ситуация. Имам предвид споменатият въпрос, за това, че "голямата й любов" не й подарил и роза. Та, аз бях в подобна връзка, не ми подари нито роза, нито бурен, за нито един повод в периода на отношенията, като ясно ми заяви, че размяната, подаряването на материални вещи не го признава, не прави и няма да ми прави никога подаръци. Съжалявам, не ми е за розата, подаръците, а за това, че те са символ на уважение и обич. С този мой бивш се разделихме не само заради това, но за мен лично, това да не уважиш жената до теб, а само да й говориш, а не да действаш е напълно несериозно отношение. За това, че тя се чувствала виновна...Помисли си, защо пък трябва да се чувстваш така?! Той нещо специално правил ли е за теб, ценил ли те е достатъчно?

# 32 13 окт. 2019, 16:57 ч.
  • София
  • Мнения: 17 851
Дезадаптивността показва лоши работи. И аз не купувам цигански обици и ползвам само сребро с фин и ненатрапчив вид, ама това не ми е пречило да подарявам пера, камъчета и всякакви, които знам, че ще се харесат, щото понякога е важно не какво ти искаш, а какво другият иска.
Както и предполагах- чивекът не е окей, щом изпитваш такова голямо чувство на вина.

# 33 18 окт. 2019, 21:21 ч.
  • Мнения: 33
Цитат на: Kazmii в ср, 09 окт 2019, 16:14
Бях започнала да го приемам за даденост накратко казано. Не оценявах нещата, които той правеше за мен. Един вид в момента го виждам като някаква подигравка с него и чувствата му. Сякаш се самозабравих и започнах да се мисля за много важна, а чувствата му и нещата, свързани с него ми бяха застанали дори досадни - нещо, за което като се сетя сега ми става абсурдно.

Нещо, заради което също го зарязах, беше това, че той не ми правеше никакви подаръци. Една роза не ми беше подарил за цялата ни връзка (беше около година). След него имах нещо като приятел (не бяхме официално заедно, нямах чувства), който пък постоянно ме засипваше с всякакви подаръци и оттам пък осъзнах, че подаръците и парите не са всичко. Просто, гледайки се отстрани, виждах и виждам един лош човек, когото, ако бях друг, не бих обичала.
Има една сентенция.........колкото са по големи очакванията, съответно толкова са по големи разочарованията. Когато човек изпитва чувства ,винаги е склонен да проявява автоагресия, да си вменява чувство на вина. Разбира се, тези ,,дребни,, пропуски като явната липса на жестове от негова страна, не означава автоматично,че не означаваш много за него. Всеки човек е различен. Но също е факт, че за всичко си има причина и следствие,и  за това ,че някой е останал в миналото ни си има причина. Запазваш хубавия спомен и гледаш напред.

# 34 18 окт. 2019, 22:17 ч.
  • Мнения: 1 463
Цитат на: Ilia82 в пт, 18 окт 2019, 21:21
Цитат на: Kazmii в ср, 09 окт 2019, 16:14
Бях започнала да го приемам за даденост накратко казано. Не оценявах нещата, които той правеше за мен. Един вид в момента го виждам като някаква подигравка с него и чувствата му. Сякаш се самозабравих и започнах да се мисля за много важна, а чувствата му и нещата, свързани с него ми бяха застанали дори досадни - нещо, за което като се сетя сега ми става абсурдно.

Нещо, заради което също го зарязах, беше това, че той не ми правеше никакви подаръци. Една роза не ми беше подарил за цялата ни връзка (беше около година). След него имах нещо като приятел (не бяхме официално заедно, нямах чувства), който пък постоянно ме засипваше с всякакви подаръци и оттам пък осъзнах, че подаръците и парите не са всичко. Просто, гледайки се отстрани, виждах и виждам един лош човек, когото, ако бях друг, не бих обичала.
Има една сентенция.........колкото са по големи очакванията, съответно толкова са по големи разочарованията. Когато човек изпитва чувства ,винаги е склонен да проявява автоагресия, да си вменява чувство на вина. Разбира се, тези ,,дребни,, пропуски като явната липса на жестове от негова страна, не означава автоматично,че не означаваш много за него. Всеки човек е различен. Но също е факт, че за всичко си има причина и следствие,и  за това ,че някой е останал в миналото ни си има причина. Запазваш хубавия спомен и гледаш напред.
Аз не съм съгласна, това да си запазва хубавите спомени само ще дълбае в раната.
С бивши, които не са те отразявали много съществено, хубавите спомени може би са само плод на нашето въображение, т.е. едва ли в действителност са много и правдободобни, погледнати трезво след края на подобна връзка.

# 35 19 окт. 2019, 00:08 ч.
  • Мнения: 6 970
Знаеш ли, не смятам, че си виновна с нещо. Не сте били един за друг. Нещо в него не е отговорило на очакванията ти, продължила си напред и си променила тези очаквания следствие на преживените емоции. Това е вид развитие, открила си свои черти, които не си подозирала, че имаш. Не е нужно нон стоп да се търси оправдание камо ли да се чувства вина за неща, които съзнателно или не търсиш у партньорите си. Просто ти си си такава (в никакъв случай не си лош човек, боже боже) и ще си в пъти по-щастлива, ако се научиш да се харесваш, каквато си.
Нима има нещо лошо в това да ти се иска да получиш цвете за празник или да търсиш мил жест? Защо считаш, че това те превръща в лош човек? Звучиш ми интелигентна и аз си залагам главата, че някъде там си доловила нещо, което е основната причина да се разделиш с момчето. Дори да не можеш да го формулираш с думи или да не ти е ясно на самата теб. Слушай малко повече инстинктите си, доверявай им се и се научи да затваряш страници. Чакат те и много хубави емоции напред.

# 36 19 окт. 2019, 00:09 ч.
  • Мнения: X
Спомням си, преди много, много време моята бъдеща съпруга ми правеше много подаръци. Обикновенно бяха неща за ядене, които тя не искаше да яде, и аз нали такова ще я взимам, ям . То ми се повръща ам ям там, нали жената с главно Ж, ми го е подарила.

Просто малко да се посмеете, че тука пак едни тежки преживявания и проблеми, направо не е за вярване, що побъркан народ има по света.

Последна редакция: сб, 19 окт 2019, 00:14 от Анонимен

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата