Преди година се разделих с приятеля ми по моя инициатива. Аз бях виновната, не се държах, както трябва и оплесках всичко. Проблемът е, че той продължава да ми липсва година по-късно, това състояние не е спирало да ме тормози и да ме кара да се чувствам зле. Изпитвам много голямо чувство за вина (оправдано) и това ми пречи да продължа напред. Като цяло психическото ми състояние в момента ми пречи да искам да се запознавам с нови мъже, нямам желание да обичам който и да било друг освен бившия ми приятел, не мога да си се представя да обичам друг освен него.
Иначе с него сме в добри отношения, не се виждаме или нещо такова, но не сме и като да не се поздравяваме при случайна среща или нещо такова. След разговор с него разбрах, че няма как отново да се съберем и единственият ми вариант е да продължа напред, но не знам как, не мога. Моля ви за съвети как да преодолея всичко това и да гледам на него единствено като на урок, който ще ми послужи занапред?