Пука ли ви?

Ми блазе ти, но ако детето на племенницата ти (да не се случва) мине на доживотна диета и го гледаш как реве за това, което си позволяват другите деца, ще започнеш да мислиш по друг начин

Но е факт, че има хора, които са силно заинтересовани дали детето ми яде царевични пръчки и шпек салам и ме преследват да ми дават съвети, мнения ... абе различни сме. Аз лично се дразня от това. 
Аз си знам кое е правилно за моето дете, дали да псувам пред него, дали да го държа да реве в кошарата или "носила съм го 9 месеца как ще го зарежа така ..."
Другите си знаят за техните.
Няма как.

  Не съм запозната с този проблем, и затова не бих изразила мнение.
От моята си гледна точка се изказвам, която разбира се не твърдя, че трябва да е правилна за всички.

Не си позволявам да се бъркам на когото и да било (дори на прословутия Жоро). Да си отглеждат и възпитават децата, както намерят за добре.
Но когато чуждите родителски грешки се качват на мой гръб, никак, ама никак не ми харесва.

пука ми и се радвам, че има хора, на които им пука.
Може би трябваше да си траем при въпроса за бебешката четина? И мама да си обръсне едно добро осолено бебе? И докато не ни пука какво става с другите деца, нямаме право да искаме да живеят спокоен и добър живот. И техните деца така... По - добре да не сме безразлични, отколкото да се затворим в черупките си и после да се вайкаме, що става така, че от яслите носят нецензурни думички, що така пушат тревка от 10 годишни, що така, що иначе,,, държавата ни кофти, пари за здравеопазване не стигат и подобни...

уффф, пука ми, хем все си казвам, че не ми е работа, и не мога да се сдържа да не се обадя за нещо, дето не ми харесва

Добре де, Никол, ще се захвана малко за твоето захранване, нищо лично, просто ми е удобно като нагледен пример
Имам едни познати, детето йм е малко по-голямо от дъщеря ми и го захранваха по класическата схема, като на шест месеца вече гордо обясняваха, че дъвче кашкавал и луканка.
Това противоречи напълно с моите разбирания за нещата. Тук обаче възникват няколко въпроса:
Абсолютно ли съм убедена, че моето виждане е правилното. Да, изчела съм много убедителни неща относно късното захранване, но със същия успех след пет години например най-различни изследвания могат напълно да го отрекат. На другия полюс стоят лекари, които съвсем научно пък могат да ти обяснят ползите от ранното захранване. Сега се пита къде е истината, тя една и безотносителна ли е, веднъж завинаги и аз знам ли я със сигурност каква е, за да тропна с крак и да я набия в главата на другата майка?
Какво се прави в случай че ми пука? Започвам обяснения, пропаганди, увещания и т.н.? И майката се възмущава бурно, че й се бъркам в живота? Какво постигам с нежелани съвети.
Ако видя срещу себе си човек, който търси моите познания и съвети, с радост ще помогна с каквото мога. В такъв смисъл, да, пука ми, ако видя, че мога да помогна, винаги ще откликна. Но ако виждам, че жената има различни от моите възгледи и няма вероятност да й ги променя, защо трябва да се бъркам? Какво ще постигна? Само за да ми е спокойна съвестта, че съм се опитала ли?

А пък моралната част, която повечето от вас набъркаха, е съвсем размита. Какво значи да ми пука дали ще стане свестен човек това дете. Ми пука ми много ясно, ама свестен по чии критерии? По моите ли? Става дума за сблъскване на различни ценностни системи, по които отглеждаме децата си. Аз не мога да бъда убедена, че моята ценностна система е онази, която всички трябва да следват. Ако видя една майка да възпитава детето си в нездравословен егоизъм примерно, ще ми стане безкрайно неприятно. Но как се очаква да се намеся? Да й дръпна лекция на философски теми, за да промени тя метода на възпитанието си ли? А ако някоя майка, която упорито възпитава детето си да цени материалното, да му обръща внимание и да има голямо значение за него, срещне моето, което аз междувременно съм възпитала, че материалното е незначително и не бива да му обръща внимание какво се очаква да стане? И на двете ни пука по вашите определения за "пукане", какво правим- сядаме да изясняваме коя ценностна сисстема е по-по-най- , та дружно да възпитаваме децата по нея?....

Тук вкарахте прекалено крайни примери. Бито дете, тормозено, не става дума за това. Не става дума за случаите, в които е наложително да се намесиш. Става дума за случаите, когато е въпрос на гледна точка как ще постъпиш и доколко е редно да налагаме нашата гледна точка, защото ни се вижда единствено правилната.

П.п. Много объркано обясних, който разбрал- разбрал, благодарна ще му бъда

П.п.п. Естер, Калината си има Хавана, ама ти си имаш футболната темичка, то си е направо като паралелна вселена  

Лилита, подкрепям те изцяло
и аз съм отвратена изобщо от отношенията между майки
все още не мога да проумея това форум за взаимопомощ ли е или един голям клюкарник

стъпките са три при научаване за дадено въздействие върху дете:
>> пука ли ми?
>> ще си оповестя ли мнението или ще си затрая?
>> ще усиля ли натиска, за да стане на моето - например, да изразя явно възмущение...

Да, на мен ми пука (вече го писах)... Не ми е безразлично това и децата на съседката и децата на съфорумката да са добре.
Да, може някой да коментирам, но може и да не коментирам (ако не са ме питали, особено)... Но продължава да ми пука...
Дали ще усиля натиска? Зависи много от случая. Има множество такива, при които вредата за детето е очевидна и няма смисъл да се чудя, дали след време докторите ще решат, че това май било полезно.

Няма по - лошо от безразличието спрямо другите. Няма и не може да има. В крайна сметка никой не може да ни отнеме крайното решение какво да правим. Но трябва да сме готови да си отворим очите и за една друга гледна точка.

Защото най-честия отговор е "По принцип ми пука, но не ми пука какво яде или какво пие", миналата седмица дете на 1.10 м. пред мен пи от бирата на дядо си със сламка и си дръпна доста, а майка му не можа да зацепи за какво се възмущавам  

Това не разбирам- в какво се изразява пукането?(на пуканки станахме ) Да си кажеш, все едно дали ще има последствия, това ли е?Или да настояваш и убеждаваш до последно, докато не се наложиш? Защото "пука ми, ама си мълча" не го разбирам, за мен е равно на "не ми пука"

 Изразих мнението си вече , но Fairу го е обяснила много добре , моето мислене е същото - едно е да помогнеш , когато и с каквото можеш , съвсем друго е да се превърнеш в крайна инстанция за това кое е редно и кое не . Аз не искам някой да ми дава съвети , ако не съм помолила за това и се стремя да зачитам и другите така . Това е . Ние не говорим за крайни случаи на насилие , бръснене на детето и т.н . простотии , което би трябвало да е работа на социални служби , а за разминавания във вижданията ни , поне аз така разбрах темата .

И точно затова никога не давам "доброжелателни" съвети. Всеки сам си преценява как да си гледа детето и кое е най-добро за него.

и още по темата...
Преди време имаше въпрос на една мама: детето ми падна пак, какво да правя?
Получи един хубав отговор от мен уважавана съфорумка - да си отваря очите, не е нормално за няколко дни да допуска детето да пада два пъти. Е, може и да е прозвучало грубичко, ама трябва ли да мълчи и да си трае? Да чака някой доктор научно обосновано да докаже, че това с падането на децата никак не е полезно? Или да си свирка и повтаря мантрата, че другите деца не са нейна грижа?
Трябва да са грижа, защото утре ще са в една група с моето дете
Вдругиден ще седят на един чин
Ще мечтаят заедно, но не искам мечтите им да са ограничени с това "Да мога да хапна шоколад без да се изрина", "Да мога да отида на море, без да почесвам непрекъснато", "Да мога да напиша едно изречение във форума, без да ме нападне правопосината полиция" 

Разликата е в това, че тази майка е поискала съвет. Не е написала "детето ми падна, но аз знам, че това не е проблем". И уважаваната от теб съфорумка да й каже- "проблем е, отваряй си очите". Ако жената търси мнение, ок, но ако тя има вече създало се, каква е вероятността да й го промениш?