Здравейте,надявам се да пиша на правилното място,защото съм нова в сайта,но имам нужда да чуя вашето мнение.
Аз съм дева и човека до мен е Скорпион.Бяхме заедно две години и всичко беше невероятно,той се държа точно така както искам,правеше всичко за мен,извиняваше се дори,когато бях виновна аз.Правеше компромиси във всяко отношение със себе си само аз да съм добре.От моя страна( колкото и да ме е срам да го призная) не получи отношение,такова каквото заслужаваше.Виках,правих проблеми за глупости,което сега осъзнавам.Не спирах да повтарям,че не съм щастлива с него и че вечно нещо не ми е наред и съм недоволна от него,но то не беше така,напротив бях щастлива.Не знам защо така съм му се качвала на главата.Но знаете,че хората казват,че оценяваш това което си имал,когато го загубиш.След 2 год.връзка той реши да приключи нещата между нас,с обяснението,че не е щастлив и че нещата между нас не вървят.Няма друга със сигурност,просто му писна да му се крещи и вика,и да му се правят проблеми.Опитах се да преглътна егото си и му се извиних исках да говоря с него и да оправя нещата и да го помоля за шанс да му го докажа.Получих мълчание и нямаше никакъв категоричен отговор.Казах му,че го оставям да помисли и да се свърже с мен,ако реши.Проблема е следния,че това чакане ме убива и може би не съм го познавала достатъчно добре и не знам какво да очаквам от него.Не знам дали след този разговор да го потърся,за да разбера какво е решението му или да стоя и да чакам.Сигурна съм ,че много ме обича,ако не беше така просто нямаше да търпи този ужас 2 години,наистина съжалявам,че съм се държала така,но.... как да го обясня.
Опитах се да бъда максимално кратка и да успея да обясня какво се случва.Ще се радвам да чуя вашето мнение за ситуацията.Благодаря!
Аз съм дева и човека до мен е Скорпион.Бяхме заедно две години и всичко беше невероятно,той се държа точно така както искам,правеше всичко за мен,извиняваше се дори,когато бях виновна аз.Правеше компромиси във всяко отношение със себе си само аз да съм добре.От моя страна( колкото и да ме е срам да го призная) не получи отношение,такова каквото заслужаваше.Виках,правих проблеми за глупости,което сега осъзнавам.Не спирах да повтарям,че не съм щастлива с него и че вечно нещо не ми е наред и съм недоволна от него,но то не беше така,напротив бях щастлива.Не знам защо така съм му се качвала на главата.Но знаете,че хората казват,че оценяваш това което си имал,когато го загубиш.След 2 год.връзка той реши да приключи нещата между нас,с обяснението,че не е щастлив и че нещата между нас не вървят.Няма друга със сигурност,просто му писна да му се крещи и вика,и да му се правят проблеми.Опитах се да преглътна егото си и му се извиних исках да говоря с него и да оправя нещата и да го помоля за шанс да му го докажа.Получих мълчание и нямаше никакъв категоричен отговор.Казах му,че го оставям да помисли и да се свърже с мен,ако реши.Проблема е следния,че това чакане ме убива и може би не съм го познавала достатъчно добре и не знам какво да очаквам от него.Не знам дали след този разговор да го потърся,за да разбера какво е решението му или да стоя и да чакам.Сигурна съм ,че много ме обича,ако не беше така просто нямаше да търпи този ужас 2 години,наистина съжалявам,че съм се държала така,но.... как да го обясня.
Опитах се да бъда максимално кратка и да успея да обясня какво се случва.Ще се радвам да чуя вашето мнение за ситуацията.Благодаря!
Втресе ме чак. 
