за ината на 2,5 годишните

          Аз пък точно по отношение на дрехите правя компромиси. "Не искаш тази блуза - добре, а тази - не, а тази?". Давам му възможност да облече каквото му харесва, съобразено с времето разбира се. Моите ограничения са в друга посока.
 
      Много точно казано.

Не съм Янита, но не се сдържах   ....
Ами трябвало е да го вдигнеш с усмивка от масата и да го пратиш да си играе, а после да си легне гладен. Защото като си отстъпила на лиготии и крясъци, следващия път той ще се лигави двойно повече. А като не издържаш на лиготии и си принципно склонна на отстъпки не е трябвало изобщо да се инатиш за бисквитите - иска даваш и толкова.
 

Дааааа,и на мен ми е интересно,защото в такава ситуация досега не ме осенявала нито една разумна и премерена идея (Ния е на две-и разбира колкото за две)

Да, това трябваше да направя, но не го направих заради майка ми. Защото щеше да се вдигне една врява, че детето е слабо и трябва да вечеря и, че не може така...  Но днес сме сами и само чакам да се прибера за вечеря... Дръж се, кайо, идвам, въоръжена с усмивки и търпение:)

отговарям и на kali и отивам да поработя малко, че да не се наложи шефа ми да обмисля как да постъпи с много кадърен работник, който напоследък не излиза от разни форуми....

за лягането на онова детенце: ще потърся вариант за постепенно преминаване към фаза "заспиване" - малко тиха игра в детската стая - единият родител с детето, четене на книжка, слушане на приказка... слагане на детето в леглото, говорене какво ще стане утре - с прости думи и с познати на детето неща, как сега е вечер и всички ще спят: котенцето, детето на съседите... т.е. детето да се укроти и да се настрои за лягане като в същото време приеме лягането като естествен завършек на деня и преход към следващия ден, а не като "спри да беснееш и си ягай, че стана късно". не е нужно да отнема много време - в рамките на десетина минути детето може да разбере и да възприеме идеята.
веднъж като изляза от стаята, няма да се връщам. нека да си вика, все някога ще заспи. ако реша да шамаросвам, няма след това да гушкам и да продължавам играта. какво научава детето при сегашната ситуация: "точно сред най-голямата веселба ме пращат да си лягам. ако викам силно, ще дойдат при мен за малко и пак ще ме оставят. ако продължа да крещя, ще ме напляскат. ако издържа и на това без да заспя, ще ме вземат при тях в другата стая." е как да не се запъне и да не издържи до края на екшъна като знае какъв е финалът?!

за разходката - детето се запъва, че не иска да върви. може да уморено, гладно, жадно или просто вкиснато. поставя се интересна цел - да спрем за три спускания при пързалката, да се надбягваме до автобусната спирка, да вървим заднишком, да подскачаме на всяка трета крачка, да отидем за сладолед... каквото и да е с цел да избегне назряващия конфликт, а следващия път ще внимавам повече при избор на време и маршрут за разходката. а ако видя, че на детето му липсва ентусиазъм за заигравки просто ще му предложа да го понося до ей онова дърво, после то да походи до следващото (ако не мога да го нося, докато се приберем) и така да редуваме носене и ходене...

според мен ключов момент е да избягваме първото "не" - нашето и на детето, след което то започва да отказва всякакви алтернативни предложения. когато му отказваш нещо, просто му предложи нещо, което то ще пожелае преди да се е сетило да каже "не".

на две годинки децата добре разбират понятия като: сладолед, пързалка, гоненица, гушкане...

yanita, благодаря! 

От написаното дотук си правя един много кофти извод - малкият ми се налага и то с мое съгласие.Позволявам винаги да става неговата, само мир да има.Това ще задълбочава проблема Ще се опитам да си променя подхода...Но толкова ми е трудно да напипам границата между прекършването на волята на детето/което считам за гадно и не искам да го правя/ и разумните правила, за които говори Янита
Следващия път, когато ми се тръшне в Патиланци, просто ще си тръгнем и ще му обяснявам до припадък защо не е стигнал до батута!И когато ревне за бисквити и без тях откаже да пристъпи към вечерята, просто ще го оставя без вечеря
ЗАщо в Университета нямаше един квалификационен курс за родители Учим по 5-6 години нещо, което после така или иначе се усвоява само с практика, а за най-важните неща в живота няма кой да ни подготви

Ей това най-много ми хареса.

Последно искам да попитам как би се справила в следния случай (ти си поработи, пък отговора, когато можеш):

Най-големия ми проблем с моя син е да го прибера вкъщи. От площадката се прибираме лесно, но застанем ли пред блока, няма влизане. Миналата събота пристигнахме и го оставих 15 мин. да стои в колата и да играе, после излезе и започна да си човърка по земята. Обикновено в такъв случай му казвам да влезем в магазинчето и да вземем я близалка, я нещо друго, което обича. Онзи ден това не проработи, минаха още сигурно 20 мин. и благодарение на един съсед детето се отплесна и влязохме в блока, стигнахме пред вратата на апартамента, но пак се запъна. Още поне 20 мин. минаха в увещания и добри думи, за да няма истерия. Всичкото това търпение го проявих, защото когато съм се опитвала да го вкарам вкъщи без негово желание са настъпвали истерии, а те никак не са малки, комшиите ми вече добре ни знаят изпълненията. А кажи сега какво да го правя, нито с добро, нито с лошо става. Била съм и много лоша, но истерията тогава става съвсем безконтролна. Изпада в някакво състояние, в което нито приема, нито предава и пак пищи половин час.

Белинда, важното е, че все пак не сме сами в тази игра . И като те чета, честно, ми става по-леко . Виждам, че "снощните бисквити" са се случвали и на теб и, че всичко е нормално.

А колкото до горецитираното, и аз ги имам същите мисли. Смятам, че съм свита и, че не проявявам характер, че отстъпвам лесно... някак си прехвърлям тези си комплекси върху детето - и му разрешавам доста неща, оставям го да проявява характер и инат.  За да не е свито, да отстоява мнението си един ден. И на всичкото отгоре - виждам реално нещата и виждам какво може да произтече от това. Малко ме е страх честно казано...

Аз съм обратното - инат и половина, доста властен характер, цял живот всичко става на моята До сега...Малкият ми е една многократно увеличена проекция Майка ми и мъжа ми се кефят от факта, че най-сетне съм си намерила майстора
Както и да е, написах го, за да кажа, че май не зависи от характера на майката, може би всеки има шанс да тръгне по правилния път като възпитател, стига да открие ключа към собственото си дете

Постъпвам по идентичен начин с Reza и yanita. Винаги предлагам алтернатива. Правя компромиси, но с мярка. И мойта е инат, но засега нещата които върша действат задоволително. Ако прекали или се държи грубо - наказвам. След това обяснявам дълго. Засега ме разбира, знае че много-много не ми минават номерата й. Винаги има варианти да станат нещата добре и за двете страни с лавиране, със строгост, с поощрение - зависи от ситуацията и детето. При едни деца едни методи минават, при други не, всеки си познава детето. Има неща, за които съм безкомпромисна и тя си ги знае - пресичане, заспиване, ядене. Ако иска да се тръшка и реве има правила, които трябва да се спазват, иначе положението излиза извън контрол. И пак понякога се налага да лавирам. Случвало се е и гладна да си легне, защото се е инатила, случвало се е да я прибера бързо от разходка, но станат ли веднъж тия неща, много рядко се повтарят, поне при нас. Научава се детето постепенно какво искам от него. И най-вече как да се държи и как става номера - да ме пита, да помоли, да комуникира, а не с рев и тръшкане. Много е трудно, но не е невъзможно.

габриела скоро имаше една серия от опити да не иска да се прибира. обикновено след детска градина, ако е хубаво времето, тя остава да си играе на двора, докато стане време за вечеря. по едно време започна да се пазари и "може ли още малко" плавно премина в "не искам още да се прибирам". нарамих я под мишница, т.е. понесох я на ръце, но без да е гушната в мен (което носи доста по-различно послание) и я вкарах вътре. казах й, че на следващия ден няма да излезе като наказание за тръшкането и след всяко неприбиране ще следва по един ден наказание.
на следващия ден не я оставих да играе навън и й припомних защо.
на по-следващия ден й напомних, че трябва да се прибере веднага щом я повикам, а когато стана време за прибиране отново повторих уговорката: ако иска да играе всеки ден навън, ще трябва да се научи да се прибира без пазарлъци.
на най-следващия ден   само й напомних, че ще я повикам за вечеря....

нали не не нужно да уточнявам, че имаше няколко подобни "серии", докато се убеди, че в системата няма пробиви...

габа вече е достатъчно голяма (а и има достатъчно опит) да разбира причинно-следствените връзки и да предугажда последствията от поведението си. синът ти е по-малък. преди време с моите деца измислях някаква цел, свързана с прибирането, която да им отвлича вниманието от момента на прекрачването на прага. например: бързаме за детско или да се обадим на някой по телефона (влизайки във входа коментираме какво точно ще се случи), планираме какво точно ще правим, когато се приберем, измисляме игра, с която се прибираме (на подскоци, с песен, с маршируване...), оставили сме у дома нещо, което да ни чака (дали е изстинала вече супата?!)
целта е да се избегне тръшкането. ако то все пак се случи, важното е да се действа бързо и безкомпромисно - грабваш детето и го премяташ през прага преди да се усети.

важен е и моментът на изненадата - понякога детето спира да се тръшка, ако не реагираш по обичайния начин. вместо да се правиш, че не го виждаш и чуваш, можеш да го гушнеш и да му попееш тихичко. вместо от колата да се запътите към входа (където той е подготвен да се тръшне), можеш да му предложиш той да ти покаже пътя и да го похвалиш колко добре се ориентира...

Кали, аз не съм Янита, но ще ти кажа аз как постъпвам в подобна ситуация - опитвам се да го привлека към нещо, което харесва в къщи - например "горе ще си караш камиончето" или "като се приберем ще излезем на терасата / а аз през това време ще събера прането /"; "горе си е татко и ще си поиграете с количките"; "в къщи ще разгледаме новата книжка"; "ще помогнеш на мама да полее цветятя - така обича да рзлива вода  " и подобни предложения, които да го стимулират сам да пожелае да влезе. Ако това не проработи му предлагам за последен път да се спусне на пързалката или само още пет минути да си поиграе с децата ... след това задължително тръгваме. Много помага, ако някоя какичка/батко ни изпрати до входа на блока ...

Темата ме заинтригува,макар,че при нас проблема с баткото е не толкова с инатене,колкото с привличането на внимание...Лошото е,че напоследък /покрай проблемната ми бременност и раждането на малкия/ се наложи да прекарва доста време при баба си и дядо си..и сега при всяко прибиране вкъщи се започва едно безкрайно глезене и желание да се занимавам само с него...което намирам за естествено,но....при всеки опит да си отклоня вниманието се започва едно викане,а има и случаи на ужасно силен и продължителен рев...Виждам,че се насилва,но пробвах различни варианти-да го успокоявам,да се правя,че не забелязвам,че се насилва,да му привлека вниманието с нещо...но ефект почти няма.А и обикновенно някой от семейните се намесва и става...Опитвам се да не го пренебрегвам и да му отделям достатъчно внимание/за да не приема братчето като конкурент/но въпреки това се чуствам виновна...А ,според думите на майка ми,при тях това не се случва-явно проблема е при нас..Иначе все още се справяме с "Не" и "Няма",но предполагам,че това ще е следващото което ни се пише...Виждам,че явно си е нормален етап от развитието...

Yanita харесват ми изказванията ти само едно нещо не ми се нрави -вземането на ръце за избягване на тръшкането .Не за друго ами като съм далече от къщи ,веднъж взема ли я значи да я нося до вкъщи  .