ДА попитам за тестовете

Женка    не се отчайвай мила. Разбира се, че ще ти се случи . Просто трябва малко търпение и вяра. 
Стискам палци на следващия тест да видиш . 

Искрено благодаря! ДАно поне ми дойде скоро  и цикълът ми да не е дълъг и болезнен, поне това се надявам!

Не се стряскай. Изчакай поне 2-3 дни закъснение и тогава направи теста. Важното е да си спокойна.Не се тормози сега. Още нищо не се знае. При много малко хора става веднага.Пожелавам ти скоро да се радваш на положителен тест.

Женка, като ти четох мнението и си помислих... защо това момиче се бори? Защо, мила, се чувстваш като на бойно поле и приемаш нещата трагично? Какви са тия приказки за надежда, която си отива от теб? Природата е велика сила, тя си знае работата. От нас се иска само да сме спокойни и да живеем живота си така, че да се подготвим да станем едни чудесни родители. Каква родителка ще си със скъсани от очакването нерви? Наистина няма с какво да се борим - по-скоро да се научим да приемаме живота такъв, какъвто е, като запазваме любовта у себе си - нали ще ни трябва в огромни количества за малкото човече?

Опитам се да ти кажа, че ако искаш бебче, трябва да вярваш! Разбирам, че ти е тежко, трудно, че имаш болки, които те изнервят допълнително, но вярвай ми, необходимо е време, докато тялото ти се настрои да изпълни командата на мозъка "искам бебе!". А и тялото на таткото също. Отделно - време и двамата да се синхронизирате. Тогава, когато е най-добре за малкото сладурче, ще се случи чудото! И аз като тебе отново чакам, но се старая да не се концентрирам около "сега го искам", просто съм си казала, че ще имам бебе и трябва да бъда търпелива природата да си избере най-подходящия момент.

Много те прегръщам и ти желая много търпение и любов! 

Благодаря ти за поста MIIIa , много си права просто в последно време ми се понатрупа малко повечко и дето се вика тепърва започвам да се изправям с трудностите в живота! С какво се боря ли? Ще ти отговоря искрено и честно - Със себе си! Защо ли?  Защото не спирам да се обвинявам за това ,че аз съм виновна за всичко! Историята ми е дълга, но ще се опитам да я разкажа накратко!
Преди време започнаха ужасни  болки по време на цикъл и аз като всеки нормален човек загрижена за себе си отидох на лекар! Направиха ми изследвания и ми отриха хламидия последва и изследване на приятелят ми също положителен! Изписаха ни антибиотици с които се лекувахме и месец след приема на антибиотиците отидохме отново в лабораторията този път резултатите бяха отрицателни! Но уви моите оплаквания не спряха болките продължиха за мое голямо съжаление. При следващия преглед ми откриха кисти по една на всеки яйчник-лекарите предполагат ,че са ендометриални ! Лекувам ги вече две години , но не, не се махат стоят си там, след поредната подобаваща  доза хормони гинеколожката ми препоръча бременност, аз естествено бях "за" както и мъжът , който обичам! Ясно ми е ,че ако не стане и другия месец трябва да се готвя за опрерация или лапаро там както и да се води и мисля нормално е много ме е страх.На всичко отгоре чета и ,че тази хламидия била хронична и сега такива грозни мисли  бушиват в мен, чудя се дали трябва да забременея ,ами ако хламидията се е появила отново, но кой да ми каже , повечето лекари знаят само да си вземат парите. КАзва ми прави бебе , а не ми назначава никакви изследвания аз от къде да знам, бахти да не съм бременна за втори път, на 23 години съм, страх ме е!
И сега се чудя какво да правя да си назнача ли сама изследвания за хламидия и каквото там е необходимо или пак на лекар , незнам!
Та за това съм толкова объркана и разочарована! Съжалявам ,че толкова се вземам на сериозно обаче найстина незнам какво да правя!
Благодаря ви и още веднъж извинете за писимистичния пост!
Цунки от мен ,ще потърся начин да се справя!

A be q ne se pritesnqvai kolkoto pove4e go misli6 po nqma da tane pone taka be6e s nas,i nie taka se opitvaxme 6 meseca i nai nakraq gospod ni dari s malkoto mi slan4ice da mi e jivo i zdravo,taka 4e ne se trevoji 6te stane bebeto :peace:eto

Женка, не се притеснявай за песимистичния си пост. Напълно те разбирам - в тебе сега е буря от емоции, наистина доста ти се е събрало.

Четох много внимателно, но не успях да разбера, защо смяташ себе си за виновна за нещо???  Доста търсих, ама никаква вина не можах да открия, честно! Виждам момиче, което е преминало през едно лечение за хламидия и продължава да търси истината за ежемесечните си страдания... В какво си виновна???

За бебето... не съм сигурна, дали искаш точно бебе... Някакси ми прозвуча, че бебето ти е предписано, за да се оправи ендометриозата, а тя не е дори доказана. Създаването на човече е голяма отговорност... трябва да си готова да жертваш себе си поне за първите няколко години, да забравиш за плановете си или да си готова да ги отложиш всеки един момент, в който се наложи, заради малкото човече... Дали това наистина искаш?

Може би искаш да се оправиш и да нямаш здравословни проблеми? Ами съсредоточи се върху това! Понякога ни се струва, че трябва да изпипаме пътя до желанието си, като контролираме всяка стъпка по него. Всъщност не е така. Това, което трябва, е най-напред да се попитаме какво точно искаме - ама наистина, пък и защо. Когато сме наясно със себе си и сме сигурни, че наистина това ни е желанието - да си го представим изпълнено, много картинно, с всички подробности. Да започнем да живеем, сякаш вече го има в живота ни. Така му правим място да дойде. Може би звучи налудничаво в мой преразказ, но е вярно 

Така че ако искаш да си здрава - мисли "здрави" мисли! Допитвай се до лекарите, но не се шашкай от всяка тяхна дума. Те, горките, са много далеч от това да знаят всичко - такава ни е медицината (традиционната, не в България само). Малко са като в оная приказка за тримата слепци, дето ги попитали какво е слонът. Този, дето опипвал крака му, казал, че слонът е като стволът на голямо дърво. Онзи, с опашката на слонът в ръце, казал, че слонът е като змия. Третият, който се бил допрял до тялото на слона, казал, че слонът прилича на голяма планина. Та така и нашите лекари....

Можеш да опиташ и нещо друго. Вечер, като си легнеш и се отпуснеш напълно, точно преди да заспиш, разговаряй с тялото си - както би говорила с дете. Кажи му, че го обичаш и го помоли да оздравее и да не ти причинява болка. Представи си образно яйчниците си чисти от всякакви ендометриози и т.н. Ако искаш, си представи как ти ги почистваш - с четчица или със салфетка - или както искаш. Бъди сигурна, че каквото стане твоя представа за тялото ти, това ще бъде - нали всички уж сме сигурни, че главният компютър на тялото ни е в ума ни - опитай се да го използваш.

Няма от какво да те е страх. Ти си много млада, имаш целият си живот, живей го с радост, а не в страх! Няма от какво да се разочароваш, просто вземи нещата в ръце и се успокой. За всеки проблем си има решение - само трябва да се научиш да ги намираш. Нали след всеки решен проблем, ставаме по-умни, по-мъдри, по-добре се справяме с живота 

А кога да бъдем щастливи? Ами сега - точно в този момент. 
Прегръщам те - теб и всички удивителни момичета, които пишат в този форум  

Изключително съм ти признателна за поста изпълнен с мъдрост и добронамереност MiIIa, много си права за всяка една дума написана в поста си! Найстина с поста си не съм целяла да преигравам , напротив просто описах всички мисли и чувства, които се бошуват в мен, толкова силно ,че ми се пръска главата, но си казах  Стига, край започвам да мисля позитивно ,след като малкият човек още не е готов да дойде при мен значи има за какво, но аз ще очаква силно и ще му дам добро "поле " на развитие, така ,че да се чувства добре и нищо да не  му липсва!
А за бебенце съм готова , наистина готова , бих пожертвала всичко което се наложи в името на бебчецето  , както аз така и настоящият ми съпруг! Знам ,че на последък доста притеснения ни се насъбраха, но и знам ,че това ще ни направи по-силни , до себе си имам прекрасен човек, прекрасен мъж , който е с мен във всичко!И двама ще направим всичко възможно да си имаме едно прекрасно бебче!
Благодаря на всички за подкрепата, вашата подкрепа значи много за мен!
Целувки!

Ако знаеш колко ме зарадва този твой пост! Толкова различен и толкова изпълнен с надежда, любов и увереност, че ще можеш да сбъднеш мечтите си!

Браво, Женка!!! 

Много прегръдки!!!