Публикувана: 19 юли 2006, 10:04 ч.
Последно мнение: 8 авг. 2006, 16:18 ч.

Кръстени ли са децата ви?

4 839
129
1

1
...
3
4
5
...
9
Всички

# 45 19 юли 2006, 12:19 ч.

Мнения: 1 937

mam4e намеква затова, че понякога хората не толкова вярват, колкото са богобоязливи...Да, въпрос на усещане и други темподобности.

За мен тайнството кръщение има видима и невидима страна.

M_I_A вече го каза - даваме хляба, а после - въпрос на гледна точка!

Имайте предвид, че според нашата християнска традиция, то е единствено, незаличимо и веднъж завинаги.

Прекръщаването е недопустимо.

Последна редакция: ср, 19 юли 2006, 12:27 от Vili.P

# 46 19 юли 2006, 12:21 ч.

Мнения: 730

Още не е кръстена,но догодина вече ще е християнче Grinning

# 47 19 юли 2006, 12:23 ч.

София
Мнения: 337

Да кръстен е.

# 48 19 юли 2006, 12:26 ч.

Мнения: 22 963

Цитат на: mam4e в ср, 19 юли 2006, 12:05

Цитат на: Деси-мама х2 в ср, 19 юли 2006, 11:55

Цитат на: Samsara в ср, 19 юли 2006, 11:07

... Според християнската догма некръстените колкото и да са били праведни остават завинаги в чистилището......

А това дали ще е вярващ е друг въпрос......

Добре де, аз ли само виждам абсурда в това? Значи ще се кръстим, само за да не влезем в чистилището, а после може и да не вярваме, отървали сме кожата с едното кръщаване. Пресилено се изказвам де, но предполагам схващате идеята. Все си мисля, че е по-важно първо възпитаването в ценности, после (евентуално) кръщаването...

И друг въпрос ми изниква - колко от родителите кръщават децата си от истинска вяра, а не от страх и взимане на предпазни мерки един вид, че ако наистина "има нещо" ще са по спокойни, че са "направили нещо" и доколко това прави тях и децата им част от религиозната общност ( моля да не се обиждат вярващите родители - техните мотиви разбирам, въпросът ми е към тези, които са направили избор по други съображения )?

Аз съм вярваща и ще се постарая и детето си да възпитам в моята вяра.Като такава за мен е нормално да кръстя детето си,да му дам ангел-хранител.Но ако то не желае да следва моята вяра,няма да го разпна на кръст накой ден.Това не прави тайнството на кръщенето автоматически ненужно и абсурдно,само защото детето ми може да не избере Христовата вяра.

# 49 19 юли 2006, 12:44 ч.

София
Мнения: 726

Кръстихме Жожо когато беше на година и 2 месеца. Щяхме по-рано да го направим, но кръстикът живее в чужбина и трябваше да се съобразим с неговото пристигане Laughing

.
Кръстихме го поради вяра и убеждение и затова и го водих в църквата когато стана на 40 дни, затова и се венчахме навремето!
Според мен дали да го кръстите или не е въпрос който ти и съпруга ти трябва да решите, а не майка ти. Ако имаш притеснения - не го прави. А какво решение ще вземе дъщеря ти след време за своята религиозност е съвсем друг въпрос - едва ли би и попречило това, че е била кръстена като малка bouquet

# 50 19 юли 2006, 12:53 ч.

София
Мнения: 2 896

Цитат на: daffodil в ср, 19 юли 2006, 10:04

Напоследък майка ми лееко ме натиска да правим кръщене. Аз нещо не съм много въодушевена, което не значи и че съм против, де. Но си мисля, че религията е въпрос на съзнателен избор и би трябвало човек сам да я избере или да не я избере. Ами ако дъщеря ми реши да стане будист? Grinning

Не ми се прави кръщене само заради подаръците и да го отметнем като събитие.
Вие защо кръстихте или не кръстихте децата си?

поради същите причини няма да кръщаваме Ема, когато порастне и може да направи съзнателен избор каквото реши това да изповядва

# 51 19 юли 2006, 12:54 ч.

Варна
Мнения: 1 306

О, майка ми със сигурност няма да реши вместо мен, това не ме притеснява. Просто се размислих по темата - доколко наистина това се прави от убеждение и доколко - формално, по традиция.

# 52 19 юли 2006, 14:02 ч.

Мнения: 1 107

Смятаме да го кръстим, така ги чувстваме нещата Simple Smile

# 53 19 юли 2006, 14:03 ч.

Мнения: 1 416

Кръстихме Маргарита, защото имах силното желание да го направя преди да стане на 1 година... Ние с Георги нямаме църковен брак и едва ли ще направим, защото не ми се жени 100 пъти.
Вярвам в Бог, макар моето усещане и отношение към Него да се разминават с ортодоксалното християнство...
Та, накратко - кръстихме дъщеря си, тъй като аз изпитах потребност от това... Wink

Не съм имала намерение да чакам, за да й оставям избор. Ако стане будист, ще го приема... Макар да мисля, че вярата не задължава да се обвързваш ревностно, с която и да е било религия... Peace

Последна редакция: ср, 19 юли 2006, 14:09 от Лора

# 54 19 юли 2006, 14:27 ч.

София
Мнения: 6 182

mam4e аз доколкото знам (признавам си не мога да цитирам източници), ако едно дете е кръстено и почине преди да е навършило 7 години, то се превръща в Ангел. Особено ако е и причестявано (за причастие до 7 години не е нужен нито пост, нито изповед). В такъв смисъл дори родителите да не са особено ревностни Християни ми се струва, че ДА - направили са нещо за детето си. Отделен е въпроса дали го осъзнават, дали вярват в това и дали това би ги успокоило при евентуална трагедия.

# 55 19 юли 2006, 14:29 ч.

Mediterraneo
Мнения: 38 357

Цитат на: Никол в ср, 19 юли 2006, 12:12

Аз съм кръстена, мъжът ми е кръстен, съвесем естествено беше да искаме да кръстим и дъщеря ни.
Кото порасне, ако избере друго- ще се прекръсти, никой няма да я спира Peace

Абсолютно!

# 56 19 юли 2006, 14:30 ч.

София
Мнения: 4 493

Дъщеря ми прие христовата вяра още когато беше на 1 годинка Peace

# 57 19 юли 2006, 14:32 ч.

Mediterraneo
Мнения: 38 357

Цитат на: M_I_A в ср, 19 юли 2006, 14:27

...ако едно дете е кръстено и почине преди да е навършило 7 години, то се превръща в Ангел... дали го осъзнават, дали вярват в това и дали това би ги успокоило при евентуална трагедия.

Не, не успокоява... Стотици пъти си задавах разни въпроси по темата и не- отговор нищо и никой не ми даде. Вярата ми далеч не е онова, което трябва да бъде. А вярвах...