защо хомеопатката е против кърменето?

Малейна,мога ли да попитам,коя е хомеопатката?Моята не е против.Даже казва-Не можете да си представите какво давате на детето-бяло злато.А и тя е лекар.
Може и на лични!

Като успееш да си отговориш на въпроса защо всички "съветват" да не се кърми след шестия месец дори и да се захранва рано... Тогава ще имаш и готовия отговор на настоящия въпрос...

Според моето скромно мнение... Поради същата причина те "съветва" така и педиатъра на детето, познати, приятелки, баби, лели, майки, свекърви и прочие... Защото разбиранията им са остарели, защото "едно си баба знае, едно си баба бае"... Защото не искат да се образоват, не искат да разберат кое е правилното и защото са толкова закостенели в разбиранията си, че всяко "ново" (пиша го в кавички защото кърменето не е нищо, ама абсолютно нищо ново) нещо е пълна ерес за тях... Защото не искат да разберат кое е най-правилното хранене за всяко едно дете... Може би има още много "Защото"... Очаквам да ме допълните...

Защо очакваш на всяка цена твоят хомеопат да е ЗА кърменето... Нищо, че е ЗА различния вид лечение - класическа хомеопатия... Просто точно в твоя случай, явно по разбирания хомеопатицата не се отличава от масата... Включително и всуе лекари...

Май станах язвителен... Съжалявам...!

Ами честно казано наистина очаквам тя да чете и да се образова с новостите (нищо, че кърменето не е новост  ), вярвам, че не е закостеняла, но пък може и да греша... затова питам дали има и други, на които да се е случило същото 

Да, разбирам въпроса, защото като е хомеопатка, очакваме да има по-задълбочени разбирания за психологията на детето, и не я слагаме в категорията на бабите, които "едно си знаят, едно си баят". Аз нямам отговор, и на мен ми е интересно защо ти е казала така! Нашата хомеопатка не е изказвала никакви мнения по въпроса - нито докато кърмех, нито след като спрях. Ходехме по същата причина - АД. (Нямаше резултат, де, но това е друга тема.)

Не знам Нашата е много "за".Насърчаваше ме по време на прегледа да си му дам - той доста даваше зор/винаги е така, когато е болен/.Е, кърмих три пъти за 2 часа, а тя ме гледаше с умиление и каза - "Колкото иска, толкова ще му даваш, това са най-добрите антитела!".Аз не че не си го знам де

И нашата педиатърка е хомеопат, но това не й пречи да препоръчва сок от 2-ия месец. Иначе за късното захранване е съгласна с мен, но не го казва на никого, кара си по старата схема. И сега като разбра, че ще кърмя след 1 годинка, заключи, че ще отглеждам Крали Марко  Ама аз вече не се връзвам за нищо.

такова нещо за първи път чувам! ходила съм при 2 - нито едната не е казвала подобно нещо
когато говорих с тази, при която водя децата редовно за късното захранване, тя каза - различни школи, различни моди, не ми се понрави особено, но това е последно, за което ще й намирам кусур, щом е ОК с всичко останало 

malejna, бих те посъветвала да си смениш хомеопатката, че май е само  патка. (обикновено се качва хомеопатичка, за да се избегне завършека на -патка, но това е друг въпрос).

Първо, тя е лекуваща, а  не съветник. Виж ако ти я питаш, разбирам да си каже мнението, но ей така да подхвърля въпроси и лични мнения е доста неетично дори и да не е лекуващо лице.

Лекувам се при хомеопат от 6 г. и никога не е изказвал мнение, по който и да е въпрос. После се занимавах малко по-задълбочено с кл. хомеопатия и разбрах защо хомеопатът не трябва да изказва мнения.

Няма никаква логика точно хомеопат да те съветва да отбиваш преди детето само да е готово за това. За детето това не е само храна, а връзка с майката и имунитет. Детето няа да може да разбере защо мама не иска да го кърми, като то си има нужда от това. Представи си някого, който много обичаш  и от когото зависиш, да започне да те натиря. Ще се почувстваш много беззащитна и изоставена. И точно тези чувства и мисли могат и довеждат до болест много повече отколкото съвременната медицина признава, ако въобще признава. Ето точно това се очаква от един хомеопат да знае. Малко дълго стана, sorry.

Явно лични чувства влага в отношението си, което не е нормално. Не е редно да пренася своите мисли и виждания в лечението на детето ти...
Моята нищо не каза (когато заведох Мая на интервю, беше на 2г 7м), само се поучуди и разказа "колко трудно отбили едно детенце на 3 години наскоро, как плакало и не искало да се отбива" - с хомеопатия явно е помагала. Аз пък се поучудих щом майката е кърмила до тази почетна възраст, защо е искала да отбие дете, което не е било готово, но не съм коментирала - тъй като това са лични работи.

Защото и е толкова акъла!
Отсвири я! 

Чакайте сега, вие съвсем я оплюхте! Не казвам, че е права, ама може да има нещо конкретно предвид, свързано с конкретния случай на детето, може да вижда връзка между зависимостта на детето от майката и АД-то? Само предполагам, аз не съм хомеопат, все пак! Разбира се, ако е лично мнение, е тъпо! Ама не ми се вярва пък чак! И все пак всеки лекар има някакво лично мнение и на основа на него действа, в крайна сметка. Хомеопатите са един вид "психолози"... Но е факт, че след като отбих дъщеря си, на година и два месеца беше, тя стана много по-спокойна и независима. И на мен ми се искаше да я кърмя много по-дълго, но така се получи. И не съжалявам, сега всички спим нощем. Чела съм в един руски сайт, че по принцип 2-годишна възраст е сравнително най-лесна за отбиване, след това било по-трудно... Може и да греша, но не си представям как едно дете само решава да се отбие? Нямам опит, но си представям, че тръгнеш ли да го кърмиш, можеш да го кърмиш до безкрай, като Димчо Дебелянов, до 10 години (и други подобни случаи), така че в един момент може би все пак майката решава това. Но казах вече, че нямам опит - други с опит на отбили дечица ще споделят...
Във всеки случай ... може би просто я разпитай най-подробно защо точно, във връзка с лечението на дъщеря ти, тя смята, че е добре да я отбиеш, какви биха били последствията от това, по какъв най-безболезнен начин да го направиш и прочие? Такива въпроси й задай, пък ти ще си решиш дали да я смениш, ако не те задоволяват. Аз спрях моята хомеопатка, но не защото ми даваше съвети, а защото вземаше решенията си в зависимост от това какво й кажеше кристалът.

Само в общи линии съм запозната с хомеопатията и наистина има психологически елементи. Повечето психолози смятат, че е необходимо отбиването да започне когато детето е готово за този момент. В много психологически книги не се визира конкретна възраст, а периода, в който детето разбира, че обекта е перманентен, а не изчезва със загубата от полезрението т.е. когато детето започне да открива скрити предмети (аз го разбирам, кото начало на отбиване т.е. първото въвеждане на друга храна).. Много често психолозите търсят причина за зависимости при възрастните със зависимост в ранната възраст- основно от аналитичната школа.
 Но така или иначе, можем само да гадаем, какво стои зад това желание на конкретния хомеопат. Следващия път аз бих го помолила да ми каже мнението си. Пък решението ще си го взема сама.

Малейна, кажи коя е тази хомеопатка, че да я избягвам в избора си.
Моята освен хомеопатка е и психолог. До сега лоша дума за кърменето не съм чула от нея, всеки път ни се радва много и не спира да се възхищава на успешното ни кърмене.

Съгласна съм с Експрес, че причината най-вероятно е в нейното незнание и липса на "нова" информация.

добре, явно не е наясно жената с ползите от дългото кърмене. името й е Калина Костова и като цяло има добра репутация, а и мисля, че помага на сина ми, така че засега няма да я сменям (върпеки многобройните ви доводи - съвсем логични впрочем  ) и ще си пускам покрай ушите приказките й за отбиване 

благодаря на всички, които се включиха с опит и коментар 

Добре де, всяко дете е различно, тя може да вижда връзка между болестта му (т.е. дерматита) и кърменето като привързаност... А ти казваш, че му помага с дерматита - от любопитство, не че ще приложа терапията, какви "лекарства" ви е давала?
Въпрос към дълго кърмещите майки: от психологическа гледна точка колко време е добре да се кърми? Аз не изказвам мнение, но питам, имам въпроси... Аз лично се чувствам в много добри отношения с дъщеря си откакто я отбих. А позната, занимаваща се с детска психология, каза, че например дългото спане заедно не е добро - и ми обясни за стадиите, през които детето минава - от гледна точка на детската психика (в отговор на книгата на Лидлоф, която й дадох да прочете - тогава тя каза, че Лидлоф има хубави идеи, но явно не е достатъчно добре запозната с психологията...) Нали ви казвам, че Дебелянов е сукал до 10 години - според вас това нормално ли е? (Всичко това са мнения, разбира се.)

Според мен хомеотерапевтката ти е дала отговор на въпроса. Създава се прекалена обвързаност на детето към майката. Това може би по-късно ще го направи нерешително и ще чака закрила по всяко време. Вероятно отбиването е начин за приучаване на детето към самостоятелност и независимост. Поне аз виждам логиката така. Всеки обаче може да прецени за себе си дали да кърми до 3 години или по-кратко време.

уви, не мога да ти кажа. тя сама ги приготвя и просто ми дава шишенцето, от което аз да давам. има някакви етикетчета с едни съкращения, но единствено разбирам потенцията, но не и какво точно е лекарството.

Ай стига бе Дай линк, моля те, къде го прочете това?Не, не мога да повярвам, че е възможно.Но ако е - значи има известни шансове синът ми да стане велик поет

Какво е това ПРЕКАЛЕНА ОБВЪРЗАНОСТ и има ли то почва у нас...? Кое е логично и кое нелогично...? Каква САМОСТОЯТЕЛНОСТ у дете на 6 месеца или годинка...? Може би трябва да яде с нож и вилица, да си сменя гащите всеки ден, да ходи в голямата тоалетна и да си пере чорапите вечер...? Това ли е...? Означава ли, че за да го научиш на самостоятелност... Трябва след като навърши 6 месеца да го "тръснеш" на родата, или на детегледачка или на ясла...? За да не се привърже прекалено към теб...? Антилогика е това, антилогика... Нищо логично няма...

Апропо, кое предпочиташ...? Детето ти да е съвсем здраво или да си е съвсем самостоятелно...?

Не съм го чела, казвала ми го е приятелка от Копривщица (сиреч негова будна съгражданка), и аз го приех с пълно доверие! Но ти имаш още време! ... (Познавам пък лично човек, който е сукал до 6 години. И понеже все не му идвало естествено времето да се отбие - не искал човекът, един път, като се върнал от училище и поискал да суче, баща му вече така се ядосал, че го набил - и така го отбил! Човекът сега е голям брадат мъж!...)
...
Към Експрес - има самостоятелност и самостоятелност. Не е нужно само да си сменя гащите, и не е нужно да се изпада в крайности.  Не е казано че самостоятелно е антипод на здраво дете. Виждам логиката в изказването ти, но е много крайно. Хедра (тя все още си кърми, де) описва дъщеря си като самостоятелна например, чела съм за бебе, което е гледано "без памперси" (от статиите на Людмил беше), което е самостоятелно (не знам как седят там нещата с кърмата); "бебетата на Лидлоф" също са самостоятелни в сравнение с нашите (вероятно не си сменят гащите - не знам какви правила за отбиване имат там).
Не можем ей така, с лека ръка, понеже сме привърженици на теорията за дългото кърмене (а то до колко години значи?), да отречем с лека ръка и силни думи нещо, което една хомеопатка е казала - защо да не се замислим или осведомим повече по въпроса? А и всяко дете е различно! Освен това това бебе не е на 6 месеца, а на година и 2 месеца - има разлика.
Според мен майката трябва да разпита хомеопатката си много подробно за причините, които тя изтъква (защото знаем, че в хомеопатията не се лекуват симптомите и винаги се гледа психологичната картина и всичко) и тогава да си реши - дали има резон, или е от закостенялост, и да не й обръща внимание. Освен това една майка сама усеща дали има прекалена обвързаност или не (да, има такова нещо - защо да няма такова нещо?).

Нашата подкрепя напълно кърменето, независимо до каква възраст.
Относно Димчо - ми що да не суче човека до тогава, ако е имал 2-3-5 сучещи братя и сестри докато е расъл. всъщност не знам нищо за фамилията му. Моето дете ако има брат или сестра, докато е на 10г и поиска, ще му давам и на него редовно, какво толкова. Аз имам 11г разлика с малката си сестра и съм помагала на майка ми, която страдаше много от хиперлактация - ето ви сега едно 11 годишно "кърмаче", още помня.

Това е защото психологията е западна наука и рожба на модерността - тя има твърде малко поглед върху разни предмодерни общества, върху каквито Лидлоф си базира идеите. За психологията предполагам всяко дете расте в ядрено семейство и в патриархално общество и стадиите, през които минава, се определят от това. За мен освобождаващото в книгата на Лидлоф (а и в продължителното кърмене и ненасилствено отбиване) е именно хипотезата, че детето ми не е задължително да минава точно през тези стадии и точно по познатия на нашите психолози начин.
Друг е въпросът, че нашите деца не са индианчета, а наистина са европейчета от ядрени семейства и патриархални общества. Именно това може би прави идеите на Лидлоф малко утопични. Но аз лично смятам да се осланям на майчините си инстинкти и поне да опитам да променя някои от нещата, които некои учени, лекари и баби вече са предначертали за моето дете. Гледам и други ентусиасти като мен не липсват, така че просто трябва да изчакаме да видим до какво ще доведе експериментът.

Връзката между отбиването и зависимостта е много проста и ясна и мисля всички я виждате - ЛЕСНО се отбива бебе под 12 месеца, след това вече става трудно и детето се травмира ако това стане против желанието му.
Затова и според мен хомеопатката е подходила по този начин - ако майката е отговорила, че мисли да кърми докато детето иска, според мен би се съгласила, че това е най-доброто за детето.
Казвам го защото когато аз отбивах сина си който е с астма, докторите ми казаха да реша да го направя преди 10-12 месеца или да изчакам той да се отбие сам /а той пи в последствие от шише до 3 години и половина, и ако не бяхме си загубили шишето сигурно още щеше да е с шише/. Това с отбиването го препоръчаха като време /рано или никога/, защото гневните изблици при нас водеха до пристъпи. И пак бяхме предупредени, че отбиването може ида влоши нещата.
Ама връзката с дерматита не виждам - не  го познавам това състояние.
И все пак - при подобни дилеми е хубаво да се дискутира с лекарката защо, какво и как на дълго и на широко. Ние не познаваме детенцето и няма как да даваме преценка. Като и се даде и нужната информация - дали мама иска да кърми до отбиване или не.

иска, иска  и затова не разбирам позицията на хомеопатичката (което ми звучи като невротичка, ама айде  ) и следващият път, когато ме запита нещо по темата, ще я разпитам и аз защо така....

Това, че психологията е западна наука, е възможно обяснение, но както казваш, наистина е вярно, че и ние живеем в западното общество, а не в индианското, и това е важно! И е много възможно нашите деца да минават и през тези етапи, които западните психолози описват (не зная доколко психолозите изследват само западното общество, Фройд самият се е занимавал и с гръцка митология и с не знам какво още, но хайде, не съм достатъчно компетентна...
Мисълта ми е, че не е нужно да подлагаме децата си на експеримент - добре е да се осланяме на собствения си инстинкт, доколкото можем да му чуем гласа, както и да се замисляме над нещата. За мен нито ранното отбиване без причина, нито дългото кърмене само защото така казват сега, че е добре, са решение! Аз също си мислех да кърмя дълго, но така се получи, че отбих - и това беше естественото развитие при нас.
Съгласна съм с Деси като цяло - дете под годинка се отбива по-лесно, както и това, че не познаваме детето на Малейна...
Връзката с дерматита - дъщеря ми е с дерматит, причина да я заведем на хомеопат. А тя (хомеопатката) също се занимаваше главно и именно с това - привързаността (или по-точно зависимостта) на дъщеря ми към мен!... ?!?
Колкото до Дебелянов... Не знам. Не знам за сукането, ама пожелавам на Белинда синът й да стане по-щастлив от него (Дебелянов)! Имам чувството, че е бил много нещастен и тъжен човек, добре, че е можел да пише - поне е можел да изразява ... (аз бих казала "комплексите си", но айде, няма да навлизам в спорове, сфера на психоанализата, тук, във форума).
Стана ми любопитно!

Ами преди 16г нямаше помпи, не и свестни, нямаше и кой да обясни на майка ми, че ако не доизцежда гърдите си до край след всяко кърмене, няма да получи мастит. Та се цедеше на ръка, даваше на банката кърма, отделно имаше по 1 буркан винаги в хладилника, от който подпийваха баба ми и баща ми, а като съвсем я заболеше гърба и ръцете да стои приведена да се цеди ръчно (6-7 пъти дневно), аз я доизсуквах. Ми то може ли 9 месеца да издържиш на този режим?  Отделно, че нямаше памперси и помня как съм гладила по 5 парчета пелени на преобуване, за да и помагам... 

Не мисля че нерешителността и чакането на закрила има връзка с кърменето до късно. Едно разглезено дете, което не е било кърмено също може да има подобни проблеми като порасне. Братовчед ми беше кърмен до 3,5 години- много си е самостоятелен даже и се разбира чудесно с майка си за разлика от сестра му, която е 7 години по- голяма от него и без родителите си  е за никъде в тоя живот.

Сори за офф-а, който не иска да отдели две минути за поезия, моля да го прескочи.
И така:

Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.

Къщата може да се води бащина, но завръщането в нея е вечно свързано с приласкаването на разгръщащите се пазви.  Заслужава да се спомене, че в конкретния случай лирическият аз все пак е успял да напусне къщата и пазвите, и даже да се скита на непреодолимо разстояние от тях, както се разбира от цялото стихотворение. 
Майката на Димчо Дебелянов има паметник.
Поздравявам всички дълго кърмещи мами! 

Аз много офф, ама като (не)виден филолог да не ви разправям баш на това стихотворение какви литературни анализи по фройдовски има и ни бяха правени показно И в тях грам не ставаше въпрос за пазвите като сукателни помисли, вЕрвайте ми СъФсем, ама съФсем фройдистки ги бяха подхванали... аз се съсипах от смях къде успяха секс да изнамерят вътре - ама на, който търси, намира Та всеки от нас може да си сложи каквото си поиска - и ще си намери с какво да го потвърди

А какви са белезите да се разбере дали едно дете на 1 г. 2 м. (на Малейна, примерно) е прекалено привързано към майка си? Или с други думи къде е мярата на нормалното привързване към майката на тази възраст?......... а след още 2 месеца, ............. а след още 2 и т.н.?
Аз не съм компетентна да направя такава оценка, а вие? И какво, ако се окаже прекалено привързано? Мигновеното отбиване с рев и тръшкане ще подобри ли нещата?

Белезите са различни, забелязва ги майката, забелязва ги докторката, то не може така лесно да се опише. Ако познаваше дъщеря ми, щеше да разбереш. Но простото отбиване, с рев и тръшкане, без някаква компенсация и нищо друго по въпроса да се направи, и според мен не може да доведе до добър резултат.
При нас мина леко.
Но майката си е решила, тя няма да си отбива детето, явно.

Колкото до Дебелянов - добре стана, че обърнахме на поезия! Да, това стихотворение - не знам доколко е сексуално - по фройдистки то всичко е сексуално, но е факт, че "лирическият аз" иска да се върне "приласкан" в пазвите, които се разгръщат (независимо доколко те са свързани с онези пазви, които са го приласкавали 10 години)... Пък децата на Лидлоф, по нейни описания, не пишат такива стихотворения, те просто продължават напред, без носталгични спомени, няма там "скръбни и нещастни" членове на обществото! Ей това е интересното.

 - Бебето е обвързано само с майката, докато... започне да говори, тогава то започва да общува и с бащата и с другите.
 - С кърмата се предават и емоционални състояния, и стрес и предполагам, че хомеопата познавайки майката е имала нещо предвид, но какво, само тя може да каже.
 - Ако майката е спокойна, емоционално балансирана и не преживява някакъв стрес, не виждам причина за спиране на кърменето.

 - malejna ако можеш да кажеш на Лични, ти какво хомеопатично л-во вземаш, ще се опитам да ти изтълкувам мотивите.

Да, наистина, много интересна за мен стана тази дискусия, само затова си позволявам да продължа с офф-а.
За пазвите - те разгръщащите се и приласкаващи пазви "по дефолт" са свързани с тези от детството. Няма начин.
А ако е вярно това за сукането до 10 години, от стихотворението излиза, че при Дебелянов "номерът" на Лидлоф просто не се е получил.
Не знам какво ще кажете, но аз усещам, че когато си кърмя дълго детето, оставям го да спи при мен и т.н. при мен самата се получава този "номер". Все едно се срещам с детето в мен и му лекувам травмите от детството, а и определно научавам разни неща за себе си. Това ми казва и че трябва да внимавам да не се подведа в родителските си решения и да не започна да правя неща, които обслужват моите потребности, вместо тези на детето. Но просто засега начинът по който се гледаме ми създава такова чувство за правилност и хармония, че няма начин да не е най-добрият и за двама ни. При вас така ли е?

А откъде се тръгна...
Лично на мен ми беше много интересно като четях постнигите в темичката. Ще чакам да разбера, ако malejna пусне отговора на хомеопата.
Моето мнение е, че мама прави най-доброто за кърмачето си, дори без да се замисля и го кара на усещания. Обичта към малкото дете си е доста примитивна по естество. За мен е важно всичко, което в последствие съм научила за кърменето, но приемам, че всеки взема, решение, което в момента е най- добро за него (особено когато е запознат с основни митове за кърменето и те не са фактор при взимане на решение). Педстава нямам до каква възраст е добре да се кърми ( в Англия даваха филмче за две деца на 6г. и 10 г., чиито майки още ги кърмеха и честно казано, това не е мойта позиция). Но мисля, че ще разбера когато бебка е готова за отбиване.
Също така смятам, че кърменето е предпоставка за развите на стабилно в емоционално отношение дете, но със сигурност знам и че, не е панацея.

И аз съм го гледала това английско филмче - Extraordinary Breastfeeding май се казваше. Майката я питаха дали другите деца в училище не се подиграват на дъщерите й и тя каза, че заради това, че още ги кърми, не ги праща на училище. Не знам дали нещо което е толкова антисоциално може да е добре за децата. Лично аз определено няма да кърмя дете на 6 години. Но засега просто съм уверена, че и аз и синът ми ще знаем кога кърменето повече не му е нужно.

Не изчетох всичко, но още с първия постинг ми стана ясно коя е докторката Защото и ние ходим при нея. Ще ти отговоря конкретно на въпроса - ЗАЩОТО Е ДОКТОР!!! И колкото и класическа хомеопатия да й е влязла под кожата (защото рязко отрича ваксините и безразборното тъпкане с хапове) все пак има разни докторски елементи. НА мен ми обясни също, че така АЗ преча на детето да развие собствената си самоличност и да стане независимо и самостоятелно. Аз обаче виждам, че моето дете много по-малко търси ласки и гушкане извън кърменето и почти не ме забелязва, когато е с други деца. В сравнение няколко некърмени деца, които съм виждала действат точно обратното. Непрестанно плачат за мама, гушкат се и не се отлепят от майките си. Разбира се в никакъв случай не искам да слагам всички под общ знаменател, но е факт, че тези, които получават дневната "доза" ласки докато сучат, след това много по-самостоятелно подхождат към света.
Сигурно ти е обяснила и за късното захранване как всичко било на двете крайности в момента и дъра-бъра от този сорт. Аз само се усмихнах и казах, че моето мнение не съвпада с нейното.

То съвсем оспамихме темата, Хедра, ама - чела ли си онази статия на Валери Стефанов за дядо Йоцо, дето възприемал "трена", порещ планинските недра, като фалос, порещ други работи
Е, по-голяма простотия не бях чела
Та и за Дебелянов не се учудвам...в литературната критика вече нищо не може да ме учуди

Много важно е възпитането до 7 г. а и след това, подхода при преодоляването на Едиповия или Електра комплекс, защото последствията от тези модели се проявяват и във възрастния човек.
 - и винаги децата трябва да получават най-необходимото им лекарство - любов, безусловна любов.
 - И да не забравяме че ролята на родителите е - да научат детето да се научи да лети самостоятелно, а не да остане под крилото на Мама цял живот...

Валери Стефанов! Е, не се учудвам!... Те, заедно с бившия ни министър на образованието, са си луди...

Нашата хомеопатка също е доктор, но е от онези, които много не изказват мнения. Тук хората повече се застраховат, вероятно...
Но това за ласките - не знам. Първо не знам дали е толкова хубаво това, че детето ти не те забелязва и не иска да се гушка с теб през останалото време - не казвам, че е лошо, само че не знам. И второ, моето дете беше кърмено, кърмено, кърмено, но продължаваше да е от онези мрън-мрън за мама дечица, които ти описваш - на английски се казва clingy - такива, дето са като пиявици (отговор на Стейси за степените на зависимост). Това се промени, след като я отбих, сега ми се вижда много по-щастлива и спокойна. Обича си гуш, разбира се, но си играе много повече сама и спи по цяла нощ!
Необходимо ли е да "получават едипови и елеиктрови" комплекси нашите деца въобще, че после да се "лекуват" от тях. Нали пък на "Лидлоф децата" нямат такива...
Да, децата ни не би трябвало да са дошли на тази земя, за да лекуват наши рани и комплекси и да запълват "наши дупки" - именно с това съм съгласна и трябва да внимаваме. Поради това, че ние имаме тези "дупки и комплекси" (или според Лидлоф сме се отдалечили от собствения си инстинкт), ние трябва да внимаваме и да пазим децата си.
Но не смятам - и аз като вас, де - че кърменето трябва да се превръща в нова мода или мания. Шест години за мен е повече от много (да не говорим за безумието заради това да лишаваш децата си от училище!!!). Затова не бих, с лека ръка, отрекла и мнението на хомеопатката. Нито пък и приела с лека ръка, разбира се! Важна е и психиката на майката (както казва Алекзандер, с кърменето се предава и емоция - 100%! Още една от причините да спра да кърмя!) Например нашата хомеопатка ме разпитва в продължение на 2 часа и половина за това как съм се чувствала по време на бременността си с Анна, а отидохме заради дерматита й!

Може ли също да използвам темата за още един офф, понеже и нашият случай беше хомеопатия, зависимост (и кърмене - но не толкова кърмене) и да питам за странното хомеопатично лекарство, което нашата хомеопатка ни изписа - никъде не открих неговите характеристики в интернет...

От известно време разсъждавам върху психологията на отбиването, ако може да се нарече така. Чудя се какво кара едно дете на 2г.4 м. примерно да отблъсне гърдата и да каже: "Не искам повече!", а друго да я търси до 6-годишна възраст?

Стана ми интересно за тази Лидлоф. Как се казва книгата и може ли да се дръпне от нета?

- Кажи инициалите на л-вото, май съм пропуснал да прочета.

Бъкибол - това му е нещо като прякора. Защото молекулата му е като футболна топка. Май е... въглерод (да, сетих се - Carb Fullelerum).

Има ли такива деца, дето на 2 г. отблъскват и казват, че не искат??? Ааа, да интересен въпрос. Малко по-късно ще издиря темата на Поли, където има линк към книгата на Лидлоф.

Има, поне 2-3 майки ми описаха отбиването по този начин. В един момент детето вече не иска гърдата, отблъсква се от майка си и казва, че не иска вече.
Темата на Поли ми попадна и видях там линка. Благодаря!

Това ми е много интересно (първото)!

(за второто)
... (иначе не смятам, че и подходът на Лидлоф е кой знае колко точен - подбира факти, за да докаже своя теория, вместо обратното, липсва много антропологичен материал, но книгата ми беше интересна и идеята за носенето по принцип ми харесва, както и намирам правдоподобна теорията за депривацията, от която децата страдат заради прекомерното използване на колички, столчета за кола и пр. и пр. неща, свързани със съвременния ни начин на живот... но другаде съм писала за това)
 

Carb Fullelerum...? - Няма такова "животно" 

Хехе! Carbo fullererum. Е, има, ама явно е съвсем ново... Иначе излиза, че си е измисляла нещо!

Александър, благодаря ти, че се включи в темата! Всъщност аз никакво хомеопатично лекарство не взимам, защото хомеопатката лекува сина ми, мен - не.

радвам се, че темата стана толкова разностранна и определено ми е полезно да чуя толкова много и различни мнения. Аз не мисля, че синът ми е "твърде" пристрастен към мен или към кърменето. Факт е, че има много трудни зъби и когато сме пред зъбоникнене е ад: суче много често за успокоение, но в други случаи суче не повече от 2-3 пъти дневно и още толкова нощем. Като цяло ми изглежда като самостоятелно дете - заиграва се сам за дълго време, не ме дърпа непрекъснато да съм с него. Даже напоследък изглежда мнооого по-привързан към татко си (който много пътува, де  ), отколкото към мен.

И аз да се включа. Не че моята хомеопатка ме е карала да я отбивам, но определено е ставало въпрос за "прекалената привързаност" на Али към мен. И ми е казвала че аз самата трябва да работя върху това... Мисля че има известна логика, но не мисля че е пряко свързано с кърменето а с отношението ни към децата. Според нея също така всичко зависи от това какво става в главите ни, мислите и т.н.

Аз точно написах в една от темите, че точно това ме притеснява. Психологията също не е за пренебрегване.
И не съм сигурна, дали тълкуването на майката като такава, не се променя от един момент нататък. Особено ако съм едно ходещо шише за детето си. Знчи да ходи, да играе, и да мине покрай мен, за да си хапне малко... Аз също съм личност, както и то, и е добре личностите да се развиват спокойно и необвързано чак толкова.
Кърмата може и от шише да си я пие.

...да кажа, че за 7 почти месеца от как сме при нашата хомеопатка-доктор, не ме е питала повече нищо за кърменето. Значи детето ми изглежда достатъчно независимо за възрастта си (на мен понякога чак прекалено ми се вижда).

Това и преди сме го говорили: кърменето (особено ако се действа единствено като метод на хранене) няма връзка със самостоятелността на детето. Има независими кърмени и не-кърмени деца и обратното. Независимостта се насърчава от сигурност в родителя, физически контакт, разбиране, посрещане и удовлетворяване на физическите и емоционалните нужди на детето. Понякога такава роля играе кърменето, но не задължително покрива изцяло, т.е. едно по-чувствително дете въпреки всичко може да е по-зависимо от родителя.

Кажете сега на непросветения кой е Лидлоф и за какво се бори?

Жан Лидлоф е автор на една много интересна книга - Континуум концепт. Живяла е доста време при индианците в Амазонка и в книгата разказва за живота, първичните ценности и възпитание, носенето на бебето, отглеждането по инстинкт и т.н. Не всичко е издържано - тя не е антрополог, нито е психолог (доколкото си спомням ), но независимо от това развива интересна и убедителна теория. Линк към книгата в е-вариант на руски и към сайта й на англ има в темата за носене на бебето на Поли

С голяма наслада четох мненията в тази тема - много интересни идеи! 

На въпроса на жабушка ,колко време да се кърми , имам мой си отговор: смятам ,че докато изникнат всички млечни зъби е нормално да се кърми ,ако все още го искат на първо място детето и на второ майката.

Малейна , преди няколко седмици отидох при една хомеопатка с цел да стане педиатър на Мила.
Съответно я поразпитахме (бях с jkaterina ,която всъщност ме заведе там ,за да разберем струва ли си да сменяме педи) за това онова ,обяснихме й как си гледаме бебенцата ,които между другото се спукаха да се смеят пред и в кабинета. 
Тя остана много недоволна ,че смятаме да кърмим повече от година и че не даваме вода. Оспори дори късното захранване.    Поспорихме още малко ,след което тя пипна фонтанелите на двете ни бебета и заключи: "Ооо,много са им хлътнали фонтанелите ,това е от недаването на вода и означава ,че никак не са в добър тонус." При което и на двете ни стана много смешно защото:
1.) Бебетата си бяха в доста добър тонус
2.) от няколко дена бях почнала да давам вода (покрай жегите) на Мила ,но не стигнахме дотам ,че да споделя и това. 
Естествено ,че няма да стъпя повече в кабинета на госпожата ,но жалко че няма много хомеопати в Русе ,а толкова ми се искаше Мила да ходи при такъв педиатър. 

Един голям офффф- да ви разкажа набързо нещо:

Сестра ми ,наскоро купи от Зоо-магазин малко котенце за подарък на бъдещата си може би свекърва.Още като го видях ми направи лошо впечатление - много слабо и апатично създание ,а иначе много сладичко.
Разбрах ,че е отбито насила ,за да го натикат в клетка и да изкарат пари от него. 
3,4 дена след като сестра ми го подари ,котенцето се разболя много сериозно. Ветеринарят му изписал антибиотици ,то се пооправило съвсем за малко и 3,4 дни след това починало.
В.Б.С.(Вероятната Бъдеща Свекърва) много се разстрои и сега женицата не ще и да чуе за друга животинка. А трябваше да бъде подарък!
Точно когато се беше разболяло писито предложих на В.Б.С. да изцедя малко кърма от моята (нищо ,че е с различен състав и пригодена за хора ,можеше пък и да свърши работа) и да му дам в чинийка ,но тя отказа много много категорично и каза ,че била сигурна ,че ще се оправи с антибиотиците. След това се сетих ,че може и друга котка кърмачка да го вземе (има около 10% шанс) ,но НЕ . 

Повечето (ако не са и всички) животни нямат шанс ,ако се отбият преждевременно. Умират си на 100%.
Една котка живее средно 15 год. ,а минимумът за кърмене на котенце ,за да не умре е 40 дни.

Хората сме доста по-издържливи в това отношение, въпреки че все пак доста човешки бебета умират в следствие на некърмене, нищо че наричат други причини. Интересно ми е колко е действителният минимум? Мисля ,че 6 месеца са прекалено малко.Вие как мислите?

Според мен минимум-минимум е поне коластра да засуче. Много е важна с всичките антитела, имуноглобулини и прочие незаменими екстри - просто няма АМ, което да наподобява дори бегло коластрата. А иначе - 40 дена поне. Не случайно 40-те дена се дават като пример за какво ли не в бебешкото развитие - крайъгълен камък е.
За 6-те месеца - би било добре, но за жалост е рядкост тук все още.

 - Ето един пример за Крайност и Упорство!
 - Както лекарите, така е хомеопатите не бива да изпадат в крайности.
 - Майчиното млеко е носител на всички видове антитела, докато постепенно имунната система се самообучи и укрепне, и никакви антибиотици нито хомеопатични л-ва могат да я заменят.