защо хомеопатката е против кърменето?

А какви са белезите да се разбере дали едно дете на 1 г. 2 м. (на Малейна, примерно) е прекалено привързано към майка си? Или с други думи къде е мярата на нормалното привързване към майката на тази възраст?......... а след още 2 месеца, ............. а след още 2 и т.н.?
Аз не съм компетентна да направя такава оценка, а вие? И какво, ако се окаже прекалено привързано? Мигновеното отбиване с рев и тръшкане ще подобри ли нещата?

Белезите са различни, забелязва ги майката, забелязва ги докторката, то не може така лесно да се опише. Ако познаваше дъщеря ми, щеше да разбереш. Но простото отбиване, с рев и тръшкане, без някаква компенсация и нищо друго по въпроса да се направи, и според мен не може да доведе до добър резултат.
При нас мина леко.
Но майката си е решила, тя няма да си отбива детето, явно.

Колкото до Дебелянов - добре стана, че обърнахме на поезия! Да, това стихотворение - не знам доколко е сексуално - по фройдистки то всичко е сексуално, но е факт, че "лирическият аз" иска да се върне "приласкан" в пазвите, които се разгръщат (независимо доколко те са свързани с онези пазви, които са го приласкавали 10 години)... Пък децата на Лидлоф, по нейни описания, не пишат такива стихотворения, те просто продължават напред, без носталгични спомени, няма там "скръбни и нещастни" членове на обществото! Ей това е интересното.

 - Бебето е обвързано само с майката, докато... започне да говори, тогава то започва да общува и с бащата и с другите.
 - С кърмата се предават и емоционални състояния, и стрес и предполагам, че хомеопата познавайки майката е имала нещо предвид, но какво, само тя може да каже.
 - Ако майката е спокойна, емоционално балансирана и не преживява някакъв стрес, не виждам причина за спиране на кърменето.

 - malejna ако можеш да кажеш на Лични, ти какво хомеопатично л-во вземаш, ще се опитам да ти изтълкувам мотивите.

Да, наистина, много интересна за мен стана тази дискусия, само затова си позволявам да продължа с офф-а.
За пазвите - те разгръщащите се и приласкаващи пазви "по дефолт" са свързани с тези от детството. Няма начин.
А ако е вярно това за сукането до 10 години, от стихотворението излиза, че при Дебелянов "номерът" на Лидлоф просто не се е получил.
Не знам какво ще кажете, но аз усещам, че когато си кърмя дълго детето, оставям го да спи при мен и т.н. при мен самата се получава този "номер". Все едно се срещам с детето в мен и му лекувам травмите от детството, а и определно научавам разни неща за себе си. Това ми казва и че трябва да внимавам да не се подведа в родителските си решения и да не започна да правя неща, които обслужват моите потребности, вместо тези на детето. Но просто засега начинът по който се гледаме ми създава такова чувство за правилност и хармония, че няма начин да не е най-добрият и за двама ни. При вас така ли е?

А откъде се тръгна...
Лично на мен ми беше много интересно като четях постнигите в темичката. Ще чакам да разбера, ако malejna пусне отговора на хомеопата.
Моето мнение е, че мама прави най-доброто за кърмачето си, дори без да се замисля и го кара на усещания. Обичта към малкото дете си е доста примитивна по естество. За мен е важно всичко, което в последствие съм научила за кърменето, но приемам, че всеки взема, решение, което в момента е най- добро за него (особено когато е запознат с основни митове за кърменето и те не са фактор при взимане на решение). Педстава нямам до каква възраст е добре да се кърми ( в Англия даваха филмче за две деца на 6г. и 10 г., чиито майки още ги кърмеха и честно казано, това не е мойта позиция). Но мисля, че ще разбера когато бебка е готова за отбиване.
Също така смятам, че кърменето е предпоставка за развите на стабилно в емоционално отношение дете, но със сигурност знам и че, не е панацея.

И аз съм го гледала това английско филмче - Extraordinary Breastfeeding май се казваше. Майката я питаха дали другите деца в училище не се подиграват на дъщерите й и тя каза, че заради това, че още ги кърми, не ги праща на училище. Не знам дали нещо което е толкова антисоциално може да е добре за децата. Лично аз определено няма да кърмя дете на 6 години. Но засега просто съм уверена, че и аз и синът ми ще знаем кога кърменето повече не му е нужно.

Не изчетох всичко, но още с първия постинг ми стана ясно коя е докторката Защото и ние ходим при нея. Ще ти отговоря конкретно на въпроса - ЗАЩОТО Е ДОКТОР!!! И колкото и класическа хомеопатия да й е влязла под кожата (защото рязко отрича ваксините и безразборното тъпкане с хапове) все пак има разни докторски елементи. НА мен ми обясни също, че така АЗ преча на детето да развие собствената си самоличност и да стане независимо и самостоятелно. Аз обаче виждам, че моето дете много по-малко търси ласки и гушкане извън кърменето и почти не ме забелязва, когато е с други деца. В сравнение няколко некърмени деца, които съм виждала действат точно обратното. Непрестанно плачат за мама, гушкат се и не се отлепят от майките си. Разбира се в никакъв случай не искам да слагам всички под общ знаменател, но е факт, че тези, които получават дневната "доза" ласки докато сучат, след това много по-самостоятелно подхождат към света.
Сигурно ти е обяснила и за късното захранване как всичко било на двете крайности в момента и дъра-бъра от този сорт. Аз само се усмихнах и казах, че моето мнение не съвпада с нейното.

То съвсем оспамихме темата, Хедра, ама - чела ли си онази статия на Валери Стефанов за дядо Йоцо, дето възприемал "трена", порещ планинските недра, като фалос, порещ други работи
Е, по-голяма простотия не бях чела
Та и за Дебелянов не се учудвам...в литературната критика вече нищо не може да ме учуди

Много важно е възпитането до 7 г. а и след това, подхода при преодоляването на Едиповия или Електра комплекс, защото последствията от тези модели се проявяват и във възрастния човек.
 - и винаги децата трябва да получават най-необходимото им лекарство - любов, безусловна любов.
 - И да не забравяме че ролята на родителите е - да научат детето да се научи да лети самостоятелно, а не да остане под крилото на Мама цял живот...

Валери Стефанов! Е, не се учудвам!... Те, заедно с бившия ни министър на образованието, са си луди...

Нашата хомеопатка също е доктор, но е от онези, които много не изказват мнения. Тук хората повече се застраховат, вероятно...
Но това за ласките - не знам. Първо не знам дали е толкова хубаво това, че детето ти не те забелязва и не иска да се гушка с теб през останалото време - не казвам, че е лошо, само че не знам. И второ, моето дете беше кърмено, кърмено, кърмено, но продължаваше да е от онези мрън-мрън за мама дечица, които ти описваш - на английски се казва clingy - такива, дето са като пиявици (отговор на Стейси за степените на зависимост). Това се промени, след като я отбих, сега ми се вижда много по-щастлива и спокойна. Обича си гуш, разбира се, но си играе много повече сама и спи по цяла нощ!
Необходимо ли е да "получават едипови и елеиктрови" комплекси нашите деца въобще, че после да се "лекуват" от тях. Нали пък на "Лидлоф децата" нямат такива...
Да, децата ни не би трябвало да са дошли на тази земя, за да лекуват наши рани и комплекси и да запълват "наши дупки" - именно с това съм съгласна и трябва да внимаваме. Поради това, че ние имаме тези "дупки и комплекси" (или според Лидлоф сме се отдалечили от собствения си инстинкт), ние трябва да внимаваме и да пазим децата си.
Но не смятам - и аз като вас, де - че кърменето трябва да се превръща в нова мода или мания. Шест години за мен е повече от много (да не говорим за безумието заради това да лишаваш децата си от училище!!!). Затова не бих, с лека ръка, отрекла и мнението на хомеопатката. Нито пък и приела с лека ръка, разбира се! Важна е и психиката на майката (както казва Алекзандер, с кърменето се предава и емоция - 100%! Още една от причините да спра да кърмя!) Например нашата хомеопатка ме разпитва в продължение на 2 часа и половина за това как съм се чувствала по време на бременността си с Анна, а отидохме заради дерматита й!

Може ли също да използвам темата за още един офф, понеже и нашият случай беше хомеопатия, зависимост (и кърмене - но не толкова кърмене) и да питам за странното хомеопатично лекарство, което нашата хомеопатка ни изписа - никъде не открих неговите характеристики в интернет...

От известно време разсъждавам върху психологията на отбиването, ако може да се нарече така. Чудя се какво кара едно дете на 2г.4 м. примерно да отблъсне гърдата и да каже: "Не искам повече!", а друго да я търси до 6-годишна възраст?

Стана ми интересно за тази Лидлоф. Как се казва книгата и може ли да се дръпне от нета?

- Кажи инициалите на л-вото, май съм пропуснал да прочета.

Бъкибол - това му е нещо като прякора. Защото молекулата му е като футболна топка. Май е... въглерод (да, сетих се - Carb Fullelerum).

Има ли такива деца, дето на 2 г. отблъскват и казват, че не искат??? Ааа, да интересен въпрос. Малко по-късно ще издиря темата на Поли, където има линк към книгата на Лидлоф.

Има, поне 2-3 майки ми описаха отбиването по този начин. В един момент детето вече не иска гърдата, отблъсква се от майка си и казва, че не иска вече.
Темата на Поли ми попадна и видях там линка. Благодаря!