За приятелите, които емигрираха

# 30 21 юли 2006, 03:59 ч.

Мнения: 4 629

На мен много ми липсват приятелите ми в България Sad

Чуваме се, но това не ми е достатъчно. Мъчно ми е, че не мога да си ходя в България толкова често, колкото ми се иска.

Тук имам приятели, но те не могат да изместят или заместят приятелите ми в България. Не, че тукашните ми приятели са по-маловажни - просто са други

# 31 21 юли 2006, 05:44 ч.

Мнения: 1 393

Цитат на: ancho в чт, 20 юли 2006, 18:17

А на тези които са вече навън тъжно ли им е за близките и приятелите в България? Успяхте ли да създадете там истински приятелства?

Ами аз съм от тях- вече повече от 8 год и да, тъжно ми е, но, честно казано нещата поизбледняват с годините, в живота на човек идват нови хора, приоритетите се изместват...
А и поне при мен интересното е, че с малкото ми останали приятели в България (защото и много от моите заминаха, кои преди, кои след мен) аз съм тази, която продължава да полага все още усилието да поддържа поне някакъв контакт- емайл, телефони, пък било то и рядко...
Не знам аз ли съм се променила или те или просто сме тръгнали отдавна по твърде различни пътища, но истината е такава, за съжаление...

# 32 21 юли 2006, 07:55 ч.

Мнения: 612

Много често ми става тъжно. Една от най-близките ми приятелки замина в щатите. Тя си тръгна от България. А аз си тръгнах от София и там оставих другите си приятелки. Рядко се срещаме сега, дори и да се чуваме постоянно. Много е тъжно понякога. Създаваш нови приятелства, запознах се и се запознавам с много хора, които харесвам - но старите нищо не може да ги замени. Сега сме затрупани с много условности и такт и съобразяване, не мога като ми скимне и в 12ч. вечерта да звънна и да кажа - аз съм ....

# 33 21 юли 2006, 08:46 ч.

Мнения: 1 544

Аз пък имам много малко познати заминали за чужбина ,но затова пък са най близките ми хора. Майка ми и сестра които са в Италия, но се виждаме много често през около месец
и най добрата ми приятелка която преди година и 4 месеца замина за Щатие ,но все още немога да го преживея и ми липсва ми ужасно много и въпреки ,че се чуваме дори се и видяхме скоро все още почти не минава ден без да ми застане една гадна буца на гърлото и да ми се насълзят очите.

# 34 21 юли 2006, 08:50 ч.

Мнения: 6 167

не деля света на 'навън' и 'тук'. тъй живея спокойно и уверено.
родината си е родина, но с тия транспорти и технологии малко ми се размиват вече представите. повечето ми приятели на са в БГ,не тъгувам, радвам се, че са щастливи и намерили път в живота. а в БГ имам малка, но вярна дружинка.
очакваме да се видим ( или засечем) в България, тук, в Париж, в Ню Йорк... все ми е едно, винаги ще намираме начин да сме заедно.

# 35 21 юли 2006, 09:09 ч.

Мнения: 1 107

Много приятели от студентските години заминаха, липсват ми, но си пишем, чуваме се, като си дойдат се виждаме и т.н. Важното е, че като се видим, се чувстваме така все едно не сме се разделяли.
Тук също имам много приятели от университета, но и много други, с които сме се намерили покрай работата. Не ги деля на такива и онакива обаче, обичам си ги всички Heart Eyes

Причина:

Причина: