Трябва ми само едно изречение

явно е изпитано

Да не взема нещо обратен ефект да постигна от престараване с това мълчание ?

Аз предизвиках подобна реакция преди няколко дни неволно.Няколко пъти ми звъня на телефона,а аз все му стисках червената слушалка,защото не можех да говоря в този момент.След 5-тото позвъняване му написах смс"Не мога да говоря в момента".след което се започна с още по-усилено звънене.По-късно му обясних защо не съм си вдигала телефона(ти този момент можеш да го пропуснеш ),ама той определено беше извън себе си от бяс.
П.С.А ако стане прекалено напечено,винаги можеш да измислиш основателна причина,защо не си си вдигала телефона

Точно една дума може да накара мъж да ви лази в краката доста време!!! Лека постановка и това е. Но не прекалявай - целта е да го издразниш, а не да се разделите. Изчакай го да ти се обади (задължително той!) и му кажи "Виж обади се по-късно сега излизам, а искам да се гримирам, да не говорим че не съм сигурна какво точно да облека..." - реакция от негова страна: минава му през главата, че едва ли това гласене е за пред приятелка и изръсва нещо от сорта "С кой ще излизаш?, ти :А стига бе все едно ти дреме, ай до по-късно, че бързам!", затваряш му. Той ще звънне още поне 2 пъти, но никакво вдигане. След около час си изключете телефона до обяд на другия ден. Гаранция, че ще се побърка...от ревност. А ето и оправдание за да не се стига до драматични скандали. Хващате най-добрата приятелка за алиби, включвате си телефона към зарядното. Когато дойде той обяснението е следното "Ох бе мило много ти бях ядосана и решихме с  (името на приятелката) да си спретнем женска терапия - наконтихме се и се забавлявахме само по женски - без мъже, снощи бяхме феминистки!" "А що не ми вдигаше телефона?" "Ами казах ти, че бързам, затова го оставих и отидох да се гримирам, че закъснявах, на излизане видях, че си ми звънял и тъкмо да ти звънна, видях такси та да го хвана и забравих, а по-късно ми падна батерията. Сега го включих да се зарежда, че като се прибрах бях умряла от погълнатото количество "Космополитън". Ама ако не ме беше ядосал, нямаше да е така " Happy end и едно на нула за вас!

Ако ти званне на мобилния ако си вкъщи надуваш музиката и викаш:Не те чувааам,хайде до после.

Аз бих постъпила по този начин. Чат-пат ги правех тези номерца, вече не, но едно време...ех...

Ами аз направо да взема да изляза, защо да лъжа като и без друго навън ще се чувствам по-добре

Ако има и с кого - направо действай 

Тц,сама ще трябва да съм...тъпо...

 
В такива моменти ми се приисква да има наблизо един бар като от книгите на Реймънд Чандлър, в който да можеш да отидеш, да изпиеш едно питие, да си кажеш няколко думи с бармана и никой да не ти досажда... Ама де го...

Барове, колкото искаш...просто не ми се остава сама

Доста съм далече май от теб, иначе с удоволствие бих хванала нанякъде... нищо, че скъпия е в къщи, здравата ме е нервирал 

По баровете най-вече ме притесняват досадниците, винаги се намира някой да се залепи, вместо да си проветря главата от глупости се натоварвам повече 

Звънна ( прекалено е дори за мен да не вдигна тела )
Той: Какво правиш?
Аз: Излязох.
Той:Къде?
Аз: Навън.
Той: Ааааа,добре!Извинявай! ( иронично)
...и ми затвори
Верно е неприятно това с досадниците ама е неизбежно ако жената е сама

О, номера с излизането определено има ефект. И аз веднъж съм го прилагала. Значи замина мъжът ми в командировка уж за един ден, обаче се оказа, че е за 2 дена и той е знаел предварително, но не ми е казал( и досега твърди, че не е знаел, че ще са 2 дни, шегаджия ). Срещам аз жената на колегата му и от нея разбирам, че няма да си идват същия ден. Бясна му звъня и го питам кога ще си идва, а той- ами ние тук сме в един хотел и дава телефона на колегата си, той да ми обясни защо са в хотела. Изслушах аз търпеливо и когато моя юнак взе слушалката му казах-"Ок, няма проблем, забавлявай се, защото и аз смятам да си почина докато те няма. Целувам те." След което взех че заведох малкия при свекърва си с думите: "Нали нямаш нищо против да го оставя за малко, по-късно ще го взема."  Прибрах се, изкъпах се- хвърлих небрежно хавлията на леглото, нагласих се и излязох. С една приятелка разбираше- трябваше ми алиби. Наистина се позабавлявахме с нея, после отидох да спя у тях.На другия ден към 11 моичкия се прибира- изненада, няма никой вкъщи. Детето- при майка му естествено, нарочно не го взех. Звъни ми , а аз сънено-о, мили, лелееее толкова ли е часът вече, ей сега си идвам."
Познайте каква физиономия ме посрещна на вратата. Ефектът беше поразителен и държа влага доста дълго. Ама аз си имах алиби. Не че той го проверява. Аз все повтарях- "Ако искаш звъни и питай приятелката ми". Ама не посмя да звънне. Само повтаряше, че не вярва. остана си със съмненията и... нямаше вече издънки с командировките.

Не му звъни