Здравейте! Започвам с това, че съм на 29 години. В началото на годината приключи най– дългата връзка в живота ми (6 години и половина), беше с много болка за мен, защото търпях прекалено много неща и въпреки че ги осъзнавах продължавах да я искам тази връзка ... Запознах се с един мъж, може би той е причината да мога да се откъсна от токсичната връзка завинаги (до този момент нищо не е успявало - родители, приятели, друго мъжко внимание). Този мъж ме грабна още щом го видях, сякаш усетих душата му, не мога да го опиша .. излизахме няколко пъти, в момента на първата целувка мислех, че ще е неловко, но не беше ... напротив все едно цял живот съм го целувала ... Сексът няма да го коментирам, никога не бях изживявала такова нещо ... Започнахме да излизаме, не определяхме отношенията си, аз бях след дълга връзка, той след много по-дълга, която последните 2 години е била брак ( може би само през тях и в самото начало е бил верен, занимавал се е със заведения, имал е пари, красив е, бил е наранен и е спял с кого ли не) ... имаше моменти, в които казва, че много се привързва, а не иска това, че ние нямаме връзка ... аз нямах против, защото ме караше да се чувствам спокойна, имай нужда от щастие, но не показвах емоции и чувства, за да не го загубя ... запозна ме с много негови приятели, с брат му, бяхме на селото му, там и с баба му ... началото на август ми каза, че ме обича (не го приех много сериозно, защото беше пил) ... последва 1 хубава седмица и след това започна кошмарът ... спря да си вдига телефона, да звъни ... виждахме се няколко пъти и към края на септември ми съобщи, че от седмица има връзка ... и това не беше най–лошото ... седмица преди това разбрах, че съм бременна, а ден преди това, че не мога да го махна ( няколко дни след 12 седмица, въпреки че 2 месеца преди това имах слабо кръвотечение, когато трябваше да ми е цикълът) ... Може би още 2 седмици не можех да се свържа с него. Междувременно се наложи да се изнеса от квартирата си, не намерих друга и се преместих при сестра ми ... Едната седмица той ме беше търсил 2 пъти късно вечер, но съм била на беззвук ... Но все пак се видяхме, казах му, разбира се му казах, че ако е болно или се намери начин може да се махне до 22 седмица ... Започнахме да търсим начин, той ми беше ядосан, защото са му били казали, че е нямало как да не разбера че съм бременна, и си мислеше, че съм го направила нарочно, умишлено. Това ме нараняваше, защото никога не съм искала нищо от него, даже аз съм плащала сметки най–често ... Продължихме да се виждаме вечер. Той още в началото каза на техните. Аз все още не съм, даже и сестра ми не забелязва, само една приятелка знае и то без подробности ...
Оказа се, че той си продължава връзката с другото момиче, въпреки че спеше с мен, сам си го призна ... Обясняваше, че предпочита да е с мен, тя е само за хахохихи, с мен бил спокоен, чувствал се по-добре ... Разбра се. че бебето е здраво, развива се добре ... колкото и ужасно да звучи, се надявах да не е, защото той употребява кокаин, и аз може би месец и половина в началото съм взимала, не много, но все пак + алкохол ... а той много от преди това и то системно, даже майка му мислеше, че има проблем със спермата, защото с бившата му жена не са имали дете ...
По миналата седмица се виждахме често, за последно се видяхме миналия понеделник, а се чухме сряда ... от петък не мога да се свържа с него и направо полудявам, а е казал, че няма да се отдръпне ... Той и да не се отдръпне аз не знам какво ще правя с живота си, бременна в шести месец, без дом, не знам и до кога ще мога да работя (работя на компютър, на хонорар съм ... няма да мога да имам майчинство) ... Не знам наще като разберат какво ще стане ... най много да ме приберат в града, от който съм, въпреки че и там няма място за гледане на бебе ... ще бъдат адски разочаровани от мен, особено баща ми ( той и сега е щото съм на толкова години и нямам семейство) ... не знам как ще гледам бебе без доходи, а то милото, въпреки че е най-нежеланото бебе на света, се развива много добре, ще излезе борец, все едно му е писано да живее ...
Наистина не знам какво да правя, от няколко дни съм изпаднала в някаква дупка, обмислям как да се убия без да навредя на бебето и да могат да го изкарат, защото колкото и да се опитвам да не се привързвам, то е мое и не ми дава сърце да го убия ...
Не очаквам някой да ми помогне, просто исках да споделя, защото преминавам през всичко сама и ще се пръсна, на моменти не мога да си намеря място, просто не знам как се докарах до тук, как ми се случва това и с какво го заслужих ... На моменти забравям, че съм бременна (за минути), отнасям се нещо - в работа, четене ... и в следващия момент, когато се осъзная и боли още повече ... Просто искам да изчезна и да не преча на никой, защото имам чувството, че само преча ... Сестра ми изобщо не ме искаше в този апартамент, тя е студентка и казва, че й преча, баща ми и той ми дава зор да се махам, щом не съм можела да се оправям сама, щял да дойде и да ми събере нещата и да ме прибере там. А майка ми само страда от неговите думи и действия и е разпокъсана между мен и сестра ми ...
Искам да се събудя и всичко да е кошмар ...
Оказа се, че той си продължава връзката с другото момиче, въпреки че спеше с мен, сам си го призна ... Обясняваше, че предпочита да е с мен, тя е само за хахохихи, с мен бил спокоен, чувствал се по-добре ... Разбра се. че бебето е здраво, развива се добре ... колкото и ужасно да звучи, се надявах да не е, защото той употребява кокаин, и аз може би месец и половина в началото съм взимала, не много, но все пак + алкохол ... а той много от преди това и то системно, даже майка му мислеше, че има проблем със спермата, защото с бившата му жена не са имали дете ...
По миналата седмица се виждахме често, за последно се видяхме миналия понеделник, а се чухме сряда ... от петък не мога да се свържа с него и направо полудявам, а е казал, че няма да се отдръпне ... Той и да не се отдръпне аз не знам какво ще правя с живота си, бременна в шести месец, без дом, не знам и до кога ще мога да работя (работя на компютър, на хонорар съм ... няма да мога да имам майчинство) ... Не знам наще като разберат какво ще стане ... най много да ме приберат в града, от който съм, въпреки че и там няма място за гледане на бебе ... ще бъдат адски разочаровани от мен, особено баща ми ( той и сега е щото съм на толкова години и нямам семейство) ... не знам как ще гледам бебе без доходи, а то милото, въпреки че е най-нежеланото бебе на света, се развива много добре, ще излезе борец, все едно му е писано да живее ...
Наистина не знам какво да правя, от няколко дни съм изпаднала в някаква дупка, обмислям как да се убия без да навредя на бебето и да могат да го изкарат, защото колкото и да се опитвам да не се привързвам, то е мое и не ми дава сърце да го убия ...
Не очаквам някой да ми помогне, просто исках да споделя, защото преминавам през всичко сама и ще се пръсна, на моменти не мога да си намеря място, просто не знам как се докарах до тук, как ми се случва това и с какво го заслужих ... На моменти забравям, че съм бременна (за минути), отнасям се нещо - в работа, четене ... и в следващия момент, когато се осъзная и боли още повече ... Просто искам да изчезна и да не преча на никой, защото имам чувството, че само преча ... Сестра ми изобщо не ме искаше в този апартамент, тя е студентка и казва, че й преча, баща ми и той ми дава зор да се махам, щом не съм можела да се оправям сама, щял да дойде и да ми събере нещата и да ме прибере там. А майка ми само страда от неговите думи и действия и е разпокъсана между мен и сестра ми ...
Искам да се събудя и всичко да е кошмар ...
