Мисля, че добра проява на гражданска съвест е когато видиш нещо нередно веднага да сезираш компетентните органи в смисъл:
Миналата година от една буря се беше скъсал кабел на лампа, който си висеше до земята. Два дни никой не направи нищо по въпроса. На третия се обадих и за 30 мин. повредата беше отстранена. Естествено всички знаеха от блока кой точно е звъннал, защото за съжаление само аз съм непримирима към нередностите и веднага отправям жалба до когото трябва. Защо повече хора нямат гражданска съвест ??? Най-големия парадокс за мен е, че голяма част от хората не предприемат нищо дори когато нещо всекидневно им пречи - нямам логично обяснение, но май всичко идва от манталитета - " Защо точно аз пък да го свърша ?"
В тази връзка, преди няколко седмици окрадоха кутиите по уличните стълбове около блока ни (тези в ниското, които крият кабелите) и никой не направи нищо. Баща ми се обади в Общината, там му казаха, че било работа на Енергото (Енергото, че е работа на Общината) и накрая баща ми взе ламарина и затвори кутиите - все пак нашите деца играят на тази улица и не е важно на кой е работата, а да бъде свършена, ама малко хора разсъждават така.
Живяла съм в чужбина - при подобен проблем хората от квартала (които иначе не са кой-знае колко близки) се обединяваха - излизаха и почистваха, ремонтираха, викаха майстори и т.н. - всеки правеше нещо за себе си и за другите. И пак опираме до това: "Защо аз да се старая, а на другите да им е хубаво? "
Докато мисленето не стане: "Ще направя еди-какво-си, защото после ще е добре за всички и най-вече за мен, за децата ми, за семейството ми. " няма смисъл да говорим за (гражданско) съзнание.