Сутринта се събудих от контракция и едно ранно слънце, пекнало в очите ми. Спах на дивана от няколко седмици, че ми беше много неудобно на леглото. Доспах си още час, докато стане време да водя детето на градина. Мъжът ми работеше от вкъщи. Хващам кучето, детето и тръгваме. Оставям го, тръгвам към един далечен пазар да взимам зеленчуци и да си мъкна чантата навръщане. Изтеглих си едно приложение за телефона и си маркирам контракциите, през 15-20 минути. Става следобед, боли вече повече, интервал 10 минути. Звъня на лекаря все пак, него никакъв го няма. Върна обаждане баш като направих някакъв половинчасов интервал - да съм пиела Но Шпа. Звъннах на акушерката, тя извън града и хич не ѝ се ще да раждам, "предписа" ми и тя хапчета. Идва вече 16-16:30 и пращам мъжо до градината, а аз танцувам валс на контракциите (дишане 1-2-3 там по едни видеа) и се друсам на леглото, че така и не се наканих да си надуя топката. Сложих едно пиле с картофи и отбих предложенията да ходим всинца до парка, че вече болеше доста. Към 19:00 рязко интервалът падна на 2 минути и след като пак не се свързах с лекаря, реших да ходим към болницата, тъкмо се бяха върнали от парка. Детето викна, защото разбра за манджата, а обожава крилца. На паркинга звъни моят лежерен АГ и ме вика за преглед в Поликлиника България. Отиваме натам, аз си влизам бойна през цялата опашка чакащи и ги заварвам да ми се хилят и залагат колко е разкритието - 2 см или 5 см. Качвам се на магарето и най-сетне ме приеха на сериозно - пълно разкритие и бомбирал мехур. Хукнаха пред мен към колата на лекаря, аз по пътя инструктирам къде да ме чака мъжо, че да си взема раницата. Вика лекарят "връщам се след час и половина", аз силно се учудих на заявлението, ама май след час се е върнал. Качиха ме в някаква нова Тесла с бели седалки и си представих как разливам телесни течности по тях... (не стана). Взех си раницата през прозореца и като ускори тая кола мисля, че бебето малко се върна обратно. Базикаха ме, че има кит за раждане и в колата, така че нямало проблем. Стигнахме болницата за 6 минути, влязохме през някакви служебни проходи и право в родилна зала. 10-тина минути по-късно родих, в 20:37, тъкмо когато моите хора са се добирали до пилето с картофи. Така на майтап ми беше всичко, че до последно не вярвах, че става наистина.