Има ли Бог

Не помня откьде е та3и прика3ка (прит4а), 6те я предам бе3 да претендирам, 4е е то4но така...



Една жена вижда на улицата едно бедно, болно, мрьсно, и3оставено дете.

Обьрнала се ядно кьм Господ : "Господи, как може да допусне6 такова не6то, няма ли да направи6 не6то 3а това дете?"

Явил й се Господ и й отвьрнал "Ето направих най-доброто 3а него, сложих теб на пьтя му."

"Хубаво" нещо са притчите...Още нещо, в което да се вкопчиш неистово, когато вярата ти се разклаща

Когато ни се случи нещо хубаво, никога не се питаме има ли Бог. Когато родихте децата си, благодарихте ли му, че са живи и здрави? Казахте ли си, че той съществува и ви гледа? Нормално е, разбира се, да се сещаме за него само когато ни е мъчно или сме ядосани. Бог има, независимо дали е нещо, което можеш да пипнеш или е енергия, или каквото и да е, има го. Замислете се колко хубави неща са ви се случвали, никога не бихте ги оценили, ако ги нямаше лошите. 
 
 malka gospojica murmorana mnogo dobre si go kazala
 

С риск да прозвуча малко заядливо, все пак реших да поразмишлявам. Винаги съм се удивлявала на вярващите и най-вече на свещенослужителите как винаги успяват да намерят отговор и да оправдаят бога. Аз обаче срещам и противоречия, но карай да върви, да не се задълбавам много, че темата не е за препирни.
Ако някой може да ми отговори: Защо аз не му вярвам и защо съм решила, че го няма? Може ли някой да го пита, както е отговорил и на жената с детето.

Когато загубих най - близките си хора, реших че няма Бог.
Когато погледна децата си и мъжът ми, когато се радвам, че ги има Му благодаря и разбирам, че Го има...

 Има Бог

Дали а3 мога да ти дам отговор, който би ти харесал?
Айде, ще опитам : Не мисля, 4е има смисьл да оспорваме сьществуването на Бог, но според думите ти (по-то4но формулировката ти, която е явно подсь3нателна) малко или много вярва6, 4е го има. 

да... Исус Христос, Алфа и Омега, Първят и Последният, Пътят, Истината и Животът.

Най-важното е, че Той ни познава и обича и чака дори когато се питаме има ли Го , защо това или онова или дори когато Го хулим. докато сме живи имаме шанс с Него, а децата, които са си отишли рано, те са с Него, защото от Него са и дошли. "Оставете децата да дойдат при мен, защото на такива принадлежи Царството небесно", чували сме или сме чели тези думи.

Има Бог!
И Бог е любов ! Невероятно ти звучи, когато си изправна пред огромна загуба или изпитание, да, но Неведуми са пътищата Господни! Аз силно вярвам в Бог - само Той е изтинският път за мене!Нека ти разкажа нещо.
На 27 февруари 2000г., когато бях само на 17г. почина майка ми от рак. На погребението и говори един пастор / майка ми беше протестантка/. Той дълго ни гледа колко плачехме с брат ми, наведени над ковчега на мама. И разказа следната история:
Една жена отишла на гроба на свой близък. След като постояла известно време, си тръгнала, но решила да мине по друг път. Така, тя се озовала в една част от гробището, която никога не била виждала - там били погребани само дечица. Гробовете били малки, а надгробните плочи били обрисувани с детски личица. Някои от децата били на няколко години, други на няколко месеца, а някои - едва родени. Жената се натъжила твърде много. Тогава тя забелязала, че на почти всички надгробни плочи била изписана една  и съща дума: "ЗАЩО?", защо, защо, защо.,... И жената колкото повече вървяла навътре, толкова повече "ЗАЩО?" срещала. Но тогава, почти в дъното на алеята с детски гробове, видяла и още един надпис, написан под снимката на красиво малко бебе. Надписът бил следния: "БОГ ЗНАЕ ЗАЩО!!!"
Когато чух тази история не осъзнах какво точно ми говори тя, но като мина известно време и  "смелих" нещата , ми подейства много успокоително. Сега знам, че мама е на небето и ме гледа. И вижда и своите три прекрасни внучета, които не можа да види приживе!
Наистина - има Бог и Той има отговор на всяко защо!

Моите искрени съболезнования!
Винаги боли, когато загубим любим човек...
А дали има Бог... Има... Но не мисля, че точно името му е Бог... По-скоро Бог е във всеки един от нас, като енергия, ум, разум, чуства, емоции и вътрешната ни сила. Когато се молим за помощ в труден момент и изведнъж откриваме разрешение, по-скоро под напрежението сме впрегнали силите си и дълбоките кътчета на ума си, за да достигнем до разрешението... Както и че всичко в света е низ от неслучайни случайности и закономерности. Бог е най-големият учен от всички Всичко се основава на логика и на последователност

Още веднъж, много съжалявам, кас, че Ви се е случило това...

Това е и моето мнение.

Съжалявам за загубата .

Не мисля, че някой от нас тук може да ти каже дали има или няма Бог. По-скоро всеки може да каже дали вярва или не вярва в него. И какво - накрая ще претеглиш резултатите и ще си вземеш от което е повече - вяра или неверие?
В такава ситуация Бог не помага. И в хубавите също. Защо трябва на него да се благодари за един детски живот - след като той е създаден от яйцеклетката и сперматозоида на родителите, или да се проклина същия този Бог, че е отнел живот, след като това е сторила болест или произшествие например..?
Мога само да ти съчувствам. Ние сами се изправяме на крака, не може Господ да ни вдигне. Пожелавам ти достатъчно сила, за да се изправиш. Всичко останало са...клишета. Дори и вярата.

Много ми се иска да има Бог. Смятам че ако вярваме в Бог ще сме по-добри и по-добре ще възпитаваме децата си с вяра в бога. Но винаги когато чуя за нелепа смърт на добър човек или на дете си мисля че или няма Бог или на него не му пука за хората.
Съжалявам за загубата ти.

Има Господ, да. Толкова пъти ми е помагал, че ще е грях да кажа, че няма. Негов човек съм, знам го.

Блазе ти, Пере