Публикувана: 24 юли 2006, 17:14 ч.
Последно мнение: 4 авг. 2006, 09:50 ч.

Колко отрицателни теста може да понесе сърцето........

5 377
44
1

# 30 27 юли 2006, 19:39 ч.

София, Борово
Мнения: 1 773

Знаеш ли.. в началото е най-трудно..
При мен пъвите 9-10 месеца бяха голяма трагедия - с всеки отрицателен тест умираше част от мен. Умираха мечтите ми..
сега след близо 4 години несупешни опити имам повече вяра и съм по-силна определено.
Имам 1 извънматочна, знам какво щастие е да си бременна и се боря за това щастие.
Няма място за отчаяние bouquet

Успех и спокойствие ти желая и не губи вярата си

# 31 27 юли 2006, 20:00 ч.

Мнения: 694

Сърцето ми понесе много, ама много отрицателни теста. Толкова години надежда, всеки месец тест след тест (а всеки месец правех минимум по три, защото все се само-навивах, че бъркат, че са стари, че нещо не отчитат правилно) . Накрая така бях претръпнала, че в месеца в който забременях реши, че повече нямам сили да се надявам. Бях много уморена от всичко това.
Втория път в общи линии същата работа. Въпреки, че имах едно детенце исках още едно. Сърцето ми пак понесе доста разочарования.

Знам, че няма как да ти кажа "не мисли", "остави всичко на съдбата", това е доста трудно, да накараш сърцето да не копнее по нещо истинско. Затова го искай още по силно, моли се и вярвай че ще стане. bouquet

# 32 28 юли 2006, 01:33 ч.

Мнения: 3 971

Цитат на: Гигилче в ср, 26 юли 2006, 14:00

Цитат на: nellyani в пн, 24 юли 2006, 17:21

тук страшно много мами ще ти кажат че са забременели, точно когато са прели да мислят и да се вманиачават на тема бебе.

Лесно е да се каже - спираш да мислиш и готово. А как се спира???? Twisted Evil

Че аз не успявам... и незнам още колко отрицателни теста ще мога да понеса нормално. До преди 2-3 месеца не се ядосвах, но вече и това немога Cry

Колкото и да не ти се вярва при мен стана точно така Peace

След поредния неуспешен месец /октомври/ бях толкова растроена ,че си изтрих всички календари и прочие. Ноември пак нищо Sad

Декември влязох в сесия, на работа ме скъсваха от бач и почти нямахме време за секс.Чак да се учудиш как е станало ,не знаех дори кога ми е уволацията и кога точно трябва да ми дойде Hug

Минаха празниците и чак тогава реших да си направя тест Grinning

- голяма радост беше Hug

Пожелавам на всички ви да видите в най-скоро време двете чертички bouquet

# 33 1 авг. 2006, 16:39 ч.

Мнения: 2 270

След днешния ден, не мисля, че мога да понеса повече Cry

! Отново - нищо! Разочарование - огромно, страх - още по-огромен! Незная какво да правя вече - отчаянието ми е пълно, а и мъжлето ми е далеч и така се надявах да го посрещна с добра новина! Cry

Омръзна ми вече - всеки месец - надежди, надежди и после . . . сълзи, сълзи . . .
Извинете ме за негативизма, но трябваше да споделя
bouquet

Благодаря, че ви има

# 34 1 авг. 2006, 16:59 ч.

Мнения: 2 120

Не ме разбирай погрешно, но не си струва тормоза, който изживяваш.
Погледни нещата от друг ъгъл-бебетата сами решават кога и дали да дойдат при двойката. Въпреки това живота продължава. Не може заради отрицателен тест да си скубеш косите и ревеш до скъсване.
Има толкова други неща, заради които ще продължиш да опитваш с бебеправенето.
Знам какво означава разочарование, моето е седем години, през които успях да се изнервя, да влудя майка си, баща си, мъжа си.
Не го прави, защото, колкото повече се самонавиваш, толкова по-трудно става.
Пак си мисли за бебе, но не на всяка цена, точно този месец, точно този ден, защото видите ли - Ти нямаш търпение вече. Бебетата не се интересуват дали ти се е изчерпало търпението. Идват когато си решат и искат уравновесени мамчета. Успех и да не чакаш дълго.

# 35 1 авг. 2006, 18:48 ч.

София
Мнения: 186

Pretty,аз самата пуснах тази тема пълна с отчаяние преди седмица,когато отново (за 7-ми месец) видях отрицателния резултат.Но сега вече лелката си отива и на нейно място идва новата надежда.И така ще е всеки път-докато го има желанието,ще я има и надеждата!!!! Simple Smile

В първия ден на разочарованието е най-тежко,но после минава.Ти само си мисли как един ден ще си имаш бебче и тогава ще знаеш,че всички сълзи и надежди са си стрували.
Пожелавам на теб,на себе си и на всички,които мечтаят за бебе скоро да бъдат щастливи бременни дами!!!!!!!!! Praynig

# 36 2 авг. 2006, 11:46 ч.

Мнения: 2 270

Благодаря, мили дами bouquet

!!!
Предполагам повечето от вас знаят как се чувствам и точно заради това вашата подкрепа е най-истинска!!!
Успех и сбъднати мечти!!! Hug

# 37 3 авг. 2006, 01:58 ч.

BABYLAND
Мнения: 3 409

Спрях да плача от момента, в който разбрах колко повече притеснения и страхове се натрупват в сърцето ми когато съм бременна. Аз бях 2 пъти, за съжаление с неуспешен край. Именно тогава осъзнах, че нетърпението и болката от това дали съм забременяла отстъпва пред страха " Ще бъде ли в матката?", "Ще се появят ли сърдечни тонове", "Това зацапване значи ли, че ще го загубя", "Защо не отговаря точно на седмиците си". Тогава разбрах, че най-малките ядове са докато се прави бебето и се чака деня, в който се направи тест.
Може и постинга ми да ви звучи тъпо, но дано никога не изпитате тази тъга, която изгаря сърцето ми!

# 38 3 авг. 2006, 09:29 ч.

Мнения: 307

Голди, постинга ти не звучи тъпо. Имаш право. Вярно е, че притесненията при самата бременност, които вероятно съпътстват не само първите месеци, но дори цялата бременност са също толкова силни и обсебват съзнанието ти. Но явно не може без притесняния и страхове.
Пожелавам на всички, ама на всички момичета в този форум скоро да усетят и тези притеснения и да мислят и за още един живот!
Прегръщам ви всички!!! Hug

# 39 3 авг. 2006, 09:50 ч.

Мнения: 112

GOLDEN_ROSE Силно те прегръщам и ти стискам палци за бебок! Постинга ти не е тъп, напротив... хубаво е да се замисляме отвреме на време за тези неща. Притесненията в никакъв случай не се изчерпват с отрицателния тест! Напротив... След него идват притесненията дали всичко ще е наред с бъдещото човече... Притесненията дали раждането ще мине наред... Притесненията когато ти връщат вече оформеното човече със сополи от яслата... Притесненията никога не свършват и няма по-големи и по-малки... Просто са в различни моменти от живота.

Само не трябва да се прекалява много с мислите в тази насока, че да не стане като с "Нероден Петко" Wink

# 40 3 авг. 2006, 11:32 ч.

BABYLAND
Мнения: 3 409

ВВЕНКОВЧЕ, octagon , прегръщам ви милички!

# 41 3 авг. 2006, 14:27 ч.

Варна
Мнения: 3 890

Цитат на: GOLDEN_ROSE в чт, 03 авг 2006, 01:58

ПОДКРЕПЯМ С ДВЕ РЪЦЕ!!! ДАНО НИКОГА НЕ ПРЕЖИВЕЕТЕ ТАКИВА СТРАХОВЕ!

Сега понякога ме хваща яд на мен си, че съм се тревожила за разни там тестове. Ама явно човек трябва да мине по определен път, за да осмисли какво прави.
Голдънче, прекрасно знам как се чувстваш, но ако щеш вярвай времето си знае работата. Ще дойде момент, в който ще си готова пак на всичко, дори и на такива страхове, само и само отново да си бременна Peace

Пък тогава не се съмнявай, че всички много ще се молим за теб Hug

# 42 3 авг. 2006, 15:22 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

Цитат на: GOLDEN_ROSE в чт, 03 авг 2006, 01:58

ЧУдесно те разбирам и поста ти е най-малкото тъп.
Исках само да ти пожелая в скоро време когато си готова - отново да изпиташ тези страхове... но този път всичко да завърши когато трябва и както трябва. Прегръщам те и да знаеш - от мига в който преди години се "срещнахме" въпреки че не съм ти писала - тайничко хвърлям по някое око и чакам с теб... вярмвам, че скоро трябва да свърши това чакане!

# 43 3 авг. 2006, 19:51 ч.

София
Мнения: 186

Ох,момичета прекрасно ви разбирам,че отрицателните тестове би трябвало да са най-малкият ни проблем.Знам,че дългият път на майчинството ще е изпълнен със страхове и притеснения (дай,Боже-неоснователни).Искрено съчувствам на всички,преживели болката от загубените мечти. bouquet

....И все пак,ние-невиделите така желаните две чертички се питаме (поне аз):ще изпитам ли и аз някога щастието,тревогите,надеждите и притесненията на бременните жени и майките?????
От все сърце пожелавам на всички ни да няма повече сълзи и мъка,а само сбъднати мечти Praynig