Може би е нужна малко предистория:
Той винаги е бил добро дете. Да, палав, изпълнен с енергия, нетърпелив, но все пак не ми е създавал никакви особени проблеми. Просто едно типично момченце. С неговите си проблеми, игри, приятели... Винаги сме били близки, винаги сме си говорили, рядко е таил в себе си нещо, което го притеснява или тревожи...
Винаги е бил на първо място. И за мен, и за баща си.
А всъщност и за бабите и дядовците си, защото е първо, а доскоро беше и единствено внуче и на моите родители, и на тези на съпруга ми.
Малко преди седмия му рожден ден обаче се роди първата му първа братовчедка, а седмица, след като навърши седем - и братчето му. Оттогава е почти неузнаваем. С баща му се шегуваме, че са го сменили в родилния дом при раждането на Вики. Превърна се в един малък бунтар.
"Не", "Няма", "Ще правя, каквото си поискам", "Няма ти да ми казваш какво да правя" винаги излизат на преден план в разговорите ни с него. Почти винаги е в контра, позволява си да употребява/тайно все пак/ обидни думи спрямо нас, когато не му угодим. Нетърпението, което винаги е било негова присъща черта, се разрастна до невероятни размери. Сърди се за най-малкото нещо. Ядосва се...
Убедена съм, че промяната е свързана с новия член на семейството ни.
Питам се дали за тези седем години не сме го превърнали в егоист. В дете, което е свикнало всички и за всичко да се съобразяват първо с него. И когато положението се промени, той просто отказва да свикне и да приеме промяната.
Търся грешките в себе си. Осъзнавам, че напоследък почти непрекъснато му правя забележки. Не тряскай вратите, не гледай толкова силно телевизия. И че всички тези забележки са свързани с бебко. И той го осъзнава.
Няколко пъти вече ми казва: “Искам аз да бях бебето”, “Не може ли да бяхме близнаци с Виктор?”, “Не искам да съм батко”.
Какво да правя? Опитвам се да разговарям с него, разбираме се... И след това изведнъж идва моментът, в който сякаш някакво малко дяволче в него му нашепва да направи възможно повече бели, да ми отговаря, да се държи лошо...
Сякаш е разочарован от нас, сякаш се опитва да ни предизвиква с всяка своя постъпка, с всеки свой жест, с всяка своя дума. Знам, че жадува за внимание и му го даваме, но просто няма как да е така, както е било преди. Животът ни е различен, ние сме различни. Но той просто не иска да го приеме...