Да чукам на дърво,май ме е подминала депресията.Вярно,че понякога се чувствам доста уморена,но някак свикнах на умора и малко сън,пък и бебчо е кротичък..Кърма имам достатъчно,а и младежът суче..е,понякога се глези и не ще да суче,ама с повече такт и търпение успявам да го накарам.Бабите и двете работят,та по цял ден съм сама.Мога само да ги похваля,че ми помагат,но с даването на акъл са предпазливи и не ми досаждат много.А мъжът ми се справя учудващо добре-наистина много разчитам на него..Е,и на мен ми се случи няколко пъти да рева,но не е фатално(единият беше че нямам пари да си купя количка,а навън пече слънце и е само за разходки).Адриана,мога само да ти пожелая сили,търпение и кураж-убедена съм,че този кофти период ще отмине и съвсем скоро спокойно ще се радваш на бебчето си..Както виждаш,много майки минават по тоя път и оцеляват-и ти ще се справиш,сигурна съм!Успех!:)
- Публикувана: 9 дек. 2004, 00:48 ч.
- Последно мнение: 10 дек. 2004, 18:08 ч.
Как се отървахте от следродилната депресия?
Тресе ме и то яко. Ама само с първото. Ама знам ли какво беше - следродилна депресия или пък носталгия, че ми се засякоха на много малък интервал. Изключвам главоблъсканици с баби щото такива не е имало около мене. Иначе и багажа си бях готова да стегна ама тогава пък реввах, че искам да съм с мъжо.Сега като се гледам от страни се чудя как ме е изтърпял. Добре, че са ни мъжлетата, че да ни завръщат от време на време на земята 
Майка си замина преди около 10 дена-слава богу, защото и тя има нужда от почивка 
След няколко дена в тормоз застанах пред иконата на богородица /подарък от сватбата/ и си казах всичко-колко ми е мъчно ,че се държа гадно без да има причина, че ревя за щяло и не щяло ит.н. Общо взето си прочетох сама конското и пред лицето на Светата Майка казах ,че се взимам в ръце, защото МЕЦАНКА САМО НА МЕН РАЗЧИТА 
Пък и за тези нейни СИНИ ОЧИ душата си давам, ейййййййййййййййй!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! Рекох си "Я се стягай, кво се глезиш и цивриш, я се виж за няма и 2 две години от нищото какво постигна и какъв добър мъж имаш, а дете ангел!" И така сега ми е супер, викам Hello на всеки срещнат, а и Стела такива усмивки раздава, че хората се разтапят 
След няколко дена в тормоз застанах пред иконата на богородица /подарък от сватбата/ и си казах всичко-колко ми е мъчно ,че се държа гадно без да има причина, че ревя за щяло и не щяло ит.н. Общо взето си прочетох сама конското и пред лицето на Светата Майка казах ,че се взимам в ръце, защото МЕЦАНКА САМО НА МЕН РАЗЧИТА Пък и за тези нейни СИНИ ОЧИ душата си давам, ейййййййййййййййй!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! Рекох си "Я се стягай, кво се глезиш и цивриш, я се виж за няма и 2 две години от нищото какво постигна и какъв добър мъж имаш, а дете ангел!" И така сега ми е супер, викам Hello на всеки срещнат, а и Стела такива усмивки раздава, че хората се разтапят 
Всички мислеха, че тотално съм полудяла. Седя смея се и в следващият рева без да мога да спра. Колко пъти съм си събирала багажа и после съм го разопаковала. Мислех да ходя по едно време на невролог, защото самата аз не се понасях. Всичко за мен беше ново, сама, мъжът ми от сутрин до ве4ер на работа, наще са си в БГ, сина ми не спира да плаче, операцията ме боли, защото съм със секцио, нямам кърма, нямам спомен от раждането, защото получих кръвоизлив и съм била в безсъзнание .....
Но моята малка душичка ме върна към хубавият живот!
Но моята малка душичка ме върна към хубавият живот!
Все едно аз съм го писала /без бабите/, но отщумя в началото на 2 рия месец. Но тогава беше ТОПЪЛ ОКТОМВРИ и по цял ден бяхме навън. Това ми помогна. Като гледам ние сме само с две седмици по-големи от вас, а ние бяхме точно толкова след раждането в болница! Споко! Ще мине малко по малко. Аз даже първите дни се чудех това бебе мое ли е не е ли?! Какво да го правя? В началото след като ни изписаха бях самичка по цял денв нас и ОТКАЧАХ, но ВСЯКО НЕЩО С ВРЕМЕТО СИ и за щастие депресията ми се изпари ей така - от самосебе си.
Ще мине! Имай търпение!
Ще мине! Имай търпение!
Препоръчани теми