Нямам етърва, имам зълва, която казва че няма брат, а има сестра. Много се разбираме. Сега си е в Бг и много ми липсва
- Публикувана: 26 юли 2006, 16:09 ч.
- Последно мнение: 23 авг. 2006, 18:11 ч.
За етървите?
Аз имам зълва. До преди около година се разбирахме чудесно. Но тогава тя се разсърди за голяма глупост и от тогава не си говорим. А отношенията с брат й са като служебни - брат ми ела тук, донеси ми това, вземи онова. 
Общо взето кофти работа, ама какво да се прави, да не ми е тя в къщата. Кофтито е само, че момчето ми не й казва нищо. Вижда как стоят нещата, ама... 
Най-много се дразня, че има една сестра, а отношенията им са ... Добре, че моят брат е готин
Общо взето кофти работа, ама какво да се прави, да не ми е тя в къщата. Кофтито е само, че момчето ми не й казва нищо. Вижда как стоят нещата, ама... Най-много се дразня, че има една сестра, а отношенията им са ... Добре, че моят брат е готин
Имам етърва, с която имаме 10 години разлика / аз съм по - младата/ и тази разлика много си личи и като манталитет и като начин на живот и така и не можем да намерим общ език. Още повече ,че тя се опитва да отдели мъжа си от неговите роднини и успява. Така, че се виждаме не повече от един път в годината. В началото аз ги канех доста често но всеки път имаше някакво извинение и съответно спрях. В тях все още не съм била - с мъжа ми живеем заедно от близо 4 години. За нея ми е все едно, мъчно ми е, че мъжа ми не потдържа почти никаква връзка с брат си и че дъщеря ми няма да познава първия си братовчед.
Имам етърва, с която имаме 10 години разлика / аз съм по - младата/ и тази разлика много си личи и като манталитет и като начин на живот и така и не можем да намерим общ език. Още повече ,че тя се опитва да отдели мъжа си от неговите роднини и успява. Така, че се виждаме не повече от един път в годината. В началото аз ги канех доста често но всеки път имаше някакво извинение и съответно спрях. В тях все още не съм била - с мъжа ми живеем заедно от близо 4 години. За нея ми е все едно, мъчно ми е, че мъжа ми не потдържа почти никаква връзка с брат си и че дъщеря ми няма да познава първия си братовчед.
Имам етърва, с която имаме 10 години разлика / аз съм по - младата/ и тази разлика много си личи и като манталитет и като начин на живот и така и не можем да намерим общ език. Още повече ,че тя се опитва да отдели мъжа си от неговите роднини и успява. Така, че се виждаме не повече от един път в годината. В началото аз ги канех доста често но всеки път имаше някакво извинение и съответно спрях. В тях все още не съм била - с мъжа ми живеем заедно от близо 4 години. За нея ми е все едно, мъчно ми е, че мъжа ми не потдържа почти никаква връзка с брат си и че дъщеря ми няма да познава първия си братовчед.
Май така се наричаха жените на братята на нашите съпрузи 
Пфу много сложно стана.Как се отнасят мъжете ви с въпросните етърви?
Пфу много сложно стана.Как се отнасят мъжете ви с въпросните етърви?
Много добре си се разбирахме, аз й бях като кака, защото бях с десет години по-голяма от нея. Сега с умиление си спомням как й обяснявах за първата целувка, за първия път, как й давах съвети за обличане, как й купих гримове, как разглеждахме книжката за бременост и майчинство, а още не бях бременна....за съжаление тя почина преди три години. Мислех си, че не сме много близки, но съм се лъгала. Все още ми липсва