Преди 14г. почина внезапно баща ми на 42г. Изживяхме голям шок от преживяната загуба аз14г. , сестра ми 12г. и майка ми 34г. Майка ми се озова в положението без работа , без пари и без собствено жилище.
Семейството на баща ми от деня на погребението забравиха за нашето съществуване водени от алчност за имоти и пари.
Въпреки всичко майка ми се справи със живота , изучи и ни изгледа.
Винаги ни е казвала да не мразим роднините на баща ни , въпреки че не се интересуват от нас , те ни обичат.
Минаха години , мака ни винаги ги канеше на наши празници. Те никога не идваха.
Преди няколко години баба ни започна да поддържа контакти със нас , най - вече със сестра ми и майка ми. Аз бях много огорчена и почти не контактувах с нея.
Беше поканена и присъства на двете сватби.
Почина преди два месеца при операция на жлъчка в ръцете на майка. Не отидох да я видя в болницата , не съм ходила у тях много години. Много ми е мъчно , че постъпих така.
Вчера пред един магазин видях възрастна жена да проси и да плаче. Разплаках се!
Имам голям грях и не знам дали Господ ще ми прости. Постъпих както постъпиха с мен. И аз станах като тях!
От вчера си задавам въпроса ЗАЩО!
Надявам се , че не съм ви отегчила. Не мога с никой друг да споделя това , което чувствам.