прибирам се вчера от работа и тя ме посреща с нова прическа. сиреч, за който не ми разбира смущението, бебето ми е прекарало един час във фризьорски салон - сред цялата смрад на химикали и хвърчащи косми. и салона знам - 1х2 метра е. полудях. направо акъла ми не го побира - как жена на 48 може да направи такава простотия. аз за 6 месеца нито, ама нито веднъж не си позволих да го направя, и още време няма да го правя, защото според мен не е редно. и ми се струва унизително да й го обяснявам като на идиот. да не коментирам, че това й е работно време...
това беше първото. второ, детето ми, което никога не е яло бисквити, защото преценявам, че не им е време още, е изяло там 2бр - немски, неясно с какъв състав. по рокличката установих, че със сигурност са били какаови. а може да са имали кафе, коняк, ядки, канела, индийско орехче и десетки други неща, които не са в менюто на 6 месечното ми бебе.
ей, за т'ва вече полудях. почнах да дишам дълбоко и да си повтарям 'спокойно, 'щото ако си бях отворила устата и направо ми идваше да й отвъртя една.
та, спрях се. ама бях полудяла. мъжо се прибра вечерта, обясних му. той ми е коректив, за нищо не се сдухва, та понякога по него разбирам, че преувеличавам. е, и той полудя. най-вече за фризурата.
направо ми е унизително да чета конско на жена, която има син на моите години. ама може ли такава върховна простотия и безотговорност
е, оплаках се. не ми мина, ама поне не си го изкарах на колегите наоколо
а как ще се справяме тепърва, не знам...