Вашите майки и раждането ви

  • 3 308
  • 69
  •   1
Отговори
# 60
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Майка ми беше в драма още като разбра, че съм бременна...Спомням си също и как гледаше Калина в първите дни, едва ли не враждебно - един вид, значи ти причини тези мъки на детенцето ми...Сега разбира се я боготвори...

И моята така. И ми се молеше да не забременявам, защото щяло да ме убие, пък и нея...Е, оцеляхме.

# 61
  • Мнения: 1 753
Не мога да кажа, защото не беше при мен докато раждах  Mr. Green

Иначе при първото раждане казах само на сестра ми, че водите са ми изтекли и я инструктирах да не казва на нашите. Тя пък взела че им казала и майка ми била цял ден на капки мента+глог+валериан  Laughing
Беше на работа тогава, та само мога да си представям какво й е било...

При второто раждане - ходила на църква милата. И докато отиде и се върне обратно в болницата аз вече бях родила. Та е нямала много време за притеснения  Grinning

Когато сестра ми раждаше пък - бях там. Лелеее... тая жена само се наливаше с някакви води, побърка се милата. Макар, че аз също бях доста притеснена - повече от когато аз раждах  Confused И през цялото време майка ми ми разправяше, че ето, сестра ми сега се мъчи заради мен, понеже аз съм я карала да забременява  Shocked И само ми дуднеше на главата...  Crazy

# 62
  • София
  • Мнения: 344
Прекарах 6 дни в болницата, родих в 7 месец.Почти през цялото време беше пред отделението.След това също не беше лесно.Ами поболя се милата.Макар,че с мен и детето всичко е наред, преди два месеца я оперираха от рак.Не мога да не мисля,че и ние с малката сме "допринесли" и с една частичка за нейната болест.Сега е добре,живее пак заради нас.
Боже,как ли ще издръжим ние- майките на момичета,като му дойде времето?!?

# 63
  • Мнения: 920
Прекарах 6 дни в болницата, родих в 7 месец.Почти през цялото време беше пред отделението.След това също не беше лесно.Ами поболя се милата.Макар,че с мен и детето всичко е наред, преди два месеца я оперираха от рак.Не мога да не мисля,че и ние с малката сме "допринесли" и с една частичка за нейната болест.Сега е добре,живее пак заради нас.
Боже,как ли ще издръжим ние- майките на момичета,като му дойде времето?!?

Да, допринесли сте - да е жива и да се бори. Да живее заради вас.

# 64
  • Мнения: 238
Влязох да раждам към 14,30 ч., а родих към 1,50 ч. по нощите. При постъпването ме предупредиха, че ще трябва да си изключа GSMа и аз направих последно позвъняване към мама да не се шашка, че ще съм неоткриваема през следващите часове. И се почнало едно пускане на кранчета /да тече, че да раждам по вода/, сигурно и доста хапчета са се поизпили, десетина прозвънявания на брат ми /който е лекар и беше до мен през цялото време/. За мен най-интересно остава, че в часовете, когато контракциите ми станаха вече доста силни, мама казва, че е започнала да изпитва родилни болки и стягания в коремната област, които са секнали ис раждането на Деси.

# 65
  • Мнения: 3 491
В името на общото (включително нейното) спокойствие, фактът, че има внуче, й биваше съобщаван след благополучното раждане. Бременностите ми бяха дълбоко засекретена тайна. Веднъж, докато бяхме още в България, я бях направила съпричастна на моя бременност, и резултатът беше катастрофален. Това ми послужи за урок.

# 66
  • Мнения: 826
Държа се геройски жената.
Двамата с таткото бяха с мен в операционната.Той снимаше зад завесата,а тя не смееше да погледне.
През цялото време ми държеше ръката и се усмихваше насила,а беше бяла като платно. Confused
Милата,какво ли й е било на душата? Cry

# 67
  • Балчик-Сливен
  • Мнения: 1 058
И двата пъти никой не знаеше,че раждам.Планово секцио.
С разума си не искам никой да се притеснява и да стои в коридорите,но със сърцето си исках някой близък,но силен човек да е до мен Sad
Живот и здраве,един ден искам да съм до дъщеря си или снаха си ,но силна и окуражаваща.Много е важно да знаеш,че в такъв момент близък човек е до теб и може да реагира адекватно.

# 68
  Само като си спомня...Моята се притесни повече от мене, ама тя си е паника де.Направо натири баща ми навън да пали колата, пък аз се къпах, гласих поне 1 и 1/2 часа след като ми изтекоха водите.И пращах мъжа ми да завръща татко от улицата, че все пак зима си беше.После за 3 дена ошашкала всички у дома, та на изписването даже забравили да ми донесат ботушите.Шоу от всякъде

# 69
  • София
  • Мнения: 3 421
 Майка ми е страхотна паника. Заради това и при двете раждания и беше спестено моето тръгване към болницата и й съобщихме вече при свършен факт - имаш си внучка и съответно внук.
 

Общи условия

Активация на акаунт