Колко от вас имат щастливи отношения? Какво значи това нещо истинска любов? Чудя се нещо намен ли не ми е наред, но никога не се чувствам щастлива във връзка.
Сега имам приятел от около година но се познаваме от повече. Имали сме една раздяла, аз сякаш се плаша от близоста. Секса е ок но не е върховен. Понякога само чакам да мине да се свърши. Не е ужасно но не е и прекрасно. Искам нещо повече но се спирам и се съмнявам дали аз нямам прекалено много претенции
Аз ли имам голями очаквания, но никога несъм имала главозамайваща любов, не ме задоволява добре секса, никога нямам чувството че мъжът е мъжът на живота ми. Изобщо такова чувство някоя от вас има ли по отношение на нейния мъж? Или е само глупост от филмите и сериалите?
Ако ви трябва контекст аз винаги съм привличала идиоти, сегашният е нормален мъж и не ме тормози но все пак не съм щастлива . Грижим се един за дрг и си помагаме но някой път няма и за какво да говорим толкова сякаш няма я топлината.
От проблемно семейство съм и знам че това ми е повлияло. Като дете се забърквах в лоши компании и опита ми не е от най-добрите в любовно отношение
Чудя се дали да се примиря на това което имам защото все пак се привързах и момчето е добро. Мислим си доброто и двамата. Или трябва да търся това което би ме разтърило и което ще го чувствам като истинското голямото нещо
Объркана съм моля за съвет