Бабиериндос V част

Доня Кларисиня примлясна и се претърколи по корем, в следствие на което пера, пайети и мъниста се разхвърчаха навсякъде, някои от тях достигайки до и най-заспалите и хммм.....сетива.”Охххх,моят Робертиньо



се е върнал”-изстена доня Кларисиня.Мисълта за него я разбуди окончателно...., но...явно пак беше заспала върху беримбото на Жоао.. ....-Роберто все още беше в Мадрид(реалния).Тя се надигна от пода скърцайки със зъби и стави, ругаейки "Caralho, caralho, caralhooooo...."и тръгна към спалнята.Благодарение на техниките от капоейра, които научи от Жоао, стигна до нея за 15 минути, съблече костюма за самба и отиде на плажа да чака старите мръсници.


Жоао, разбрал за нашествието на бабийеросите гадаеше съдбата си на самотен плаж, придружен от верният си папагал Бегемаматиньо(,който не знаеше, че ще се превърне в новия любимец на Ламелинда)

......

- Айййй, Мадре де Диос - извика доня Дона и свали бинокъла. Току-що бе съзряла младия Жоакиньо и големия му... хм... папагал.
- Бабина крехка мръвчица - възкликна тя с умиление и започна да крои коварни планове как да го измъкне изпод носа на бабиейросите и да го ползва единствено за собствена угода.

Сърцето на доня Василинда препускаше бясно, а ченето потракваше в треперещата й ръка. Правилно ли беше чула? Съкровище?! Ами че... ами това означаваше, че... ами най-сетне щеше да има свое собствено чене, и то не какво да е, а от масивно злато! Да вървят по дяволите карнавали, кайпирини и капоейри!
Доня Василинда страстно прегърна смутения корсар Жоао да Силвейра (известен като Джон Силвър) и се втурна в каютата си, за да се преоблече подходящо.
Ето как изглеждаше десет минути по-късно:

- Кам ту мами - каза с дрезгав глас Василинда, грабна Де Силвейра под мишница и пъхна картатата със съкровището в своята вече, уви, спаружена пазва. Изскочи на палубата и намести тясното чене обратно в устата. Пломп!
- Другарки по живот и борба - ревна тя. - Нов курс!
- Накъде? - размърмориха се доните, но не много, защото всяка от тях си беше намерила занимавка. (Нямам предвид чоплене на семки).
- Към Острова на съкровищата! - ревна Василинда и дълго търси картата между гърдите си. Най-после я намери и я размаха.

Ето как изглеждаше тя:

А по това време, в една от каютите се вихреше спор, придружен от странни разрушителни звуци. Сеньора Алмунада си направи цитронада, тури 5 кубчета лед и охлади сбръчкания си скелет. Беше започнала ремонт и в новото си обиталище. Не харесваше кадифената, омърсена тапицерия по стените, пердетата й се виждаха прекалено тежки и греховни, подът стенеше от адски старчески мъки, нетърпими вопли излитаха изпод гнилите му дъски. Бяха впрегнати двама роби, закупени от случайна пладноходка за вещерски експерименти, но поради липса на занимания им бе уредена чудесна работа - раздекориране на корабната каюта. Същевременно, госпожата спореше с капитанът, дали е в рамките на благовъзпитанието, да руши чуждата собственост и дали да тури мрамор или златоткани килими по пода или копринени перденца, или атлазени тапети, или душ-кабина и въобще бъдещият изглед на тясното помещение вълнуваше основно мисълта на Алмуниня. Ни чене й трябваше, ни за мъж прилягаше. Пушеше по-умерено и остатъкът от дневния  порцион пурети заменяше с морски търгаши за екзотични животини, чуждоземни накити, презрели тропически плодове, които правеше на ликьор или мармаладец. Често пуретите биваха просто подарявани, ако някой й се стореше прелюбезен и добронамерен. Беше изпаднала в блажен душевен мир, не изпускаше нервата си и преживяваше кротко и доволно. Но това бе просто поредния й момент. Скоро  житието й щеше да се обърне на 180 градуса, а тя дори не подозираше изненадата, нехарактерно за един велик маг! Ровеше си във веждите, чоплеше си шевовете по фустите и разплиташе с дни един овехтял зимен шал, които не се даваше и нарастваше двойно след всяко раплитане, току кихаше от пушилката, която снажните негри вдигаха и ги кълнеше с фъфлеща уста, а сетне подремваше и в сънищата обикаляше изложбени зали и разглеждаше мостри с бои и мебелировка...
Някакъв пъстроперест хищник долетя от нищото, кацна точно над зелената капела на сеньора Краставицио и изнесе реч, но която никой не обърна внимание. От несгода, папугаят накенза стоящата отдолу му бабиейра и това беше най-голямата грешка в живота му. Нещастният твар бе мигом превърнат в бълха и проклет вовеки, а това се оказа една голяма грешка на окензаната госпожа, щото тази животина търсеше доня Василиня. Последната тъкмо излизезе от покоите си,  развълнувана  от новата скъпоценна мистерия, в която я посвети един възсолен, палав маринер, страстен камембер, който й разказа историята за папагалът Дон Муй Космелацио и капитанът му Нуй Онандес Фернандес . Папагалът Муй бил доста интелигентно пернато, запомнил бил 3 езика, изповядвал 2 религии и правел астрологични хороскопи в свободното си време, обичал да играе федербал и покер с рускини, но основно знаел где точно е островът със съкровището, за който имаха карта, но нямаха папагал, а само с него щяха да узнаят подробностите по откривателството на ценностите. За жалост, вече имаше само бълха, която в близките 3 години нямаше да може да се отмагьоса, а да говори беше абсурдно. Василинда се разпищя и нахока Алмуниня. Трябваше да разрешат проблемата.
Бълхата беше прегладняла и с подсокци се устреми към кълбото от дърти дами, които се изсипаха на палубата, след крясъците на двете сеньори. Бабешката кръв не бе тъй вкусна, но утоляваше глада и за кратко време дамите се украсиха с различни по големина петна и алергии. Настана смут и сърбел.

Бабиейросите се скупчиха около картата и започнаха да цъкат и да пръскат слюнки. Идеята бързо ги завладя и те заразмахваха във въздуха въображаеми саби, ръсейки сочни псувни на испански.
Пиратът Да Силвейра не бе във възторг от този развой на събитията. Планът му бе да отвлече един бабиейрос, който да плаши островната фауна, докато той търси съкровището. А сега изведнъж се бе обзавел с цял клуб... при това не изглеждаха безобидни.
Виждайки колебанието на пирата, сеньорите кокетливо му дадоха да разбере, че ще му се отблагодарят всички до една, преди да сложат новите златни ченета. С това въпросът бе решен и бабиейросите трескаво започнаха да се приготвят за новото приключение.

В туй време в каютата си Алмундиня се зае да отмагьосва злочестия папагал. Сред кълба от илюминации и магически асимилации, с помощта на кабалистики и алабалистики, тя най-накрая успя. Чу се гръм и бълхата изчезна, а на нейно място се появи...
Всъщност, поради завихрянето на необясними турбуленции в старческия мозък на Алмунде, папагалите бяха два. Те мигом литнаха и украсиха раменете на собственика си, дон Онандес Фернандес.

В каютата си доня Дона трескаво се приготвяше за съкровищотърсене. Натъпка куфара си с ром и пури, след това дълго се чуди какво да облече, но в крайна сметка се спря на нещо по-леко. Завъртя се пред огледалото с доволно сумтене и с лека пиратска стъпка се отправи към палубата, припявайки: "Петнайсет призрака в ковчега на мъртвеееецаааа...".

През цялото това време Ассинта дряма... С пура в ръка, отдавна угаснала и пръскаща наоколо ароматно зловоние, се бе отпуснала в шезлонга и сънуваше... Това стана повод да изпусне за дълго време вълненията на палубата - от новата посока на пътуването, от новите придобивки за сезона (във вид на ювелирни ченета), от разгорели се магически страсти... Да, жегаво - тъпо бе да се простре изнемощяла и да дреме, да разнася наоколо си стържещо хъркане, докато се случиха тъй забавни неща...
Тя отвори очи, примлясна звучно - чпок, чпок,... ченето си беше на мястото, едно изключително радостно обстоятелство, освежи дъха с две глътки ром, а покрай него и душата си, зажадняла за нови приключения... прочисти гърлото - хрррр, хъррр, ... и затътри дърти кокали при Василенда... Да, това с картата и Островът на Съкровищата бе примамлива идея... Никак не е зле. Дали сменихме вече курса?

Доня Василинда не отговори, тъй като бе заета да украсява телесата си с нова татуировка.

Защо променяте курса,  мискини, изтрака заплашително с новонамереното си    чене Де Хуанита. А аз костюми шия, пазач съм наела...Неблагодарници...Кажете поне курса, де!

курсът - Островът на Съкровищата...
Костюмите няма зян да станат. Там, като им накичим разни дрънкалца (една превъзходно мила мания на всяка дама с чене, като твоето ), ще станат за чудо и приказ. Ще си осигурим спокойни старини за напред и изобщо... бърза работа нямаме - отиваме, взимаме съкровището и напред към ... където се бяхме запътили...

Така, така, ДЕ ХУанита, недей да мърмориш, ами си изберете костюми с доня Ассинта:

Dona, Dona, Dona... какво да правя сега, като не мога да спра избора си на никой от тях? Всеки има своите очарователни +... М-да, трябва да помисля.

И така, картата е налице, бунтът - потушен, съпротивляващите се на новия курс за наказание са хвърлени зад борда (е, спускаме им лодки, да се приберат, че множко ни се виждат опашките, де въртят в кръг около тях)... не е минала напразно революционната подготовка, калила сърцата и душите на дамите в решителност и твърдо-ручие.
- Ей, Капитане, смени ли курса? - провикна се Ассинта, изтръсквайки поредната пура и отпивайки живителна глътка от елексира на младостта (ром му викаме по наше село  
- Ваш`та бабишкерска... не мож разбра - звучно се произнесе Капитанът. ... - Ту, сменяй, ту - не сменяй. Я си съберете отпуснатите мозъци, подредете малко разпиляните гънки и кажете, какво искате. Не стига, че се задушаваме в алкохолни пари, не стига, че морския бриз не може да отвее дима от пури... Момците са изнемощели от пачанги ... Папагалите изтормозени от магически ритуали, а сега и това...

Капитанът се ядоса не на шега. Продължи да си мърмори под носа (неща, които всички разбираха, но никой не чуваше    и завъртя ядно руля в нижната посока...
-Какви кръвожадни пирати съм прекарвал, ама таквоз чудо - не...

Да, не му е леко на Капитана. Корабът се наклони, вятърът опъна платната и всички усетиха и под кожата си, че вече са във вярната посока... Напред, напред... Към загадъчния и мечтан Остров...

Ассинта си продума на ума, че и с по - яки капитани се е справяла и хич да не се прави на зъл. Тръгна баавно, бавно, с типичната си походка на угоено пате... наляво, надясно, люш, люш... И къде са всички дами? Днес Посейдон прати някое и друго облаче и даде заслужена почивка на слънцето... а бабиеросите никакви ги няма на палубата... Кхря, кхря (поредното прочистване на гърлото)... Само Dona отваряше и затваряше огрмните куфари, вадеше някакви парцали и ги предлагаше, като последен писък на модата. М-да, Ассинта спря погледа си на третия парцал - най-добре щеше да й свърши работа при предстоящите събития - имаше да се вади съкровището...